Определение № 357 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501026 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 34958/01.12.2025 г. от П. П. К., чрез адв. Я. С., с която се иска да бъде изменено в частта му за разноските Решение № 1100/29.10.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1026/2024г. по описа на ОС – Варна, като бъде намален, поради прекомерност, размерът на присъдените в полза на насрещната страна К. П. К. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С Решение №1100/29.10.2025 г. въззивният съд е осъдил П. П. К. да заплати в полза на К. П. К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1000 лв. – разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Видно от мотивите към решението ВнОС е съобразил представените от въззиваемия доказателства, подкрепящи искането му за присъждане на разноски в размер на 1000 лв. - договор за правна защита и съдействие, фактура и вносна бележка. Съставът е обсъдил подробно и направеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Възражението е счетено за неоснователно. Съобразени са икономическата конюнктура в страната и установения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на ВАдвС, съответен на предмета на делото. Допълнително съдът е съобразил и цитираната от молителя съдебна практика, според която Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС не е задължителна за съда и предвидените в нея минимални размери на адвокатски възнаграждения служат за ориентир на съда. Изложил е съображения, че водещи критерии са фактическата и правна сложност на делото, т. е., вида и броя на доказателствените средства и фактите, установени с тях, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите от страните правни въпроси, поради 1 което и въззивният съд е счел възражението на въззивника (настоящ молител) по чл.

78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Ето защо съдът намира, че са били обсъдени, наведените в молбата по чл. 248 ГПК аргументи, обосноваващи възражението за прекомерност на уговореното и заплатено от въззиваемия К. П. К., възнаграждение за един адвокат, поради което и не са налице основания за изменение на въззивното решение в частта му за разноските в претендирания от молителя П. П. К. смисъл.

Поради гореизложеното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 34958/01.12.2025 г., подадена от П. П.

К., чрез адв. Я. С., за изменение на Решение № 1100/29.10.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1026/2024г. по описа на ОС – Варна в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване – чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2