Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16472 от 12.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68364/2022
Вид
Решение № 16472
Подписан
12.10.2023
В сила
12.10.2023
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16472 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110168364 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ заплащане на сумата от 404,88 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ за причинени имуществени вреди по л. а.

„Тойота“ с рег. № ..... вследствие на ПТП от 06.11.2020 г., причинено по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът .... твърди, че в качеството си на застраховател по договор за застраховка „Бонус Каско“ – полица № 47042017214000389, е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 404,88 лв. за причинени от ответника С. Б. С. имуществени вреди по л. а.

„Тойота“ с рег. № ..... вследствие на ПТП от 06.11.2020 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в ...., като вина за него има ответникът, който при управление на л. а. „Опел“, с рег. № ... предприема маневра за смяна на лентите за движение и реализира съприкосновение със застрахования при него по застраховка „Бонус Каско“ друг автомобил, собственост на .... ЕАД. Сочи, че за настъпване на ПТП-то е съставен протокол за ПТП, в който са отразени следните видими увреждания: облицовка, предна броня, калник преден десен и др., като към момента на настъпване на процесното ПТП – 06.11.2020 г. ответникът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което с изплащане на застрахователното обезщетение по щета № 470420202055471 в правната му сфера е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Допълва, че с регресна покана ответникът е поканен да заплати същата, но тя не е получена от него, тъй като се е върнала с отбелязване, че е останала непотърсена, поради което претендира сумата от 404,88 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Б. С. не е подал отговор на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на 1 неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 12.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Добролюбова е направила искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът С. Б. С. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск за заплащане на посочената по-горе сума бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 199,00 лв., от които: 50,00 лв. – платена държавна такса, 5,00 лв. – платена държавна такса за издаване на 1 брой СУ, както и 144,00 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура № 2000000325/13.12.2022 г. и отчет към нея (л. 6-7 от делото). В случая, няма основание да се възприеме посоченият от ищеца в представения списък по чл. 80 ГПК (л. 75 от делото) размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 480,00 лв., тъй като видно е, че той касае процесуално представителство във връзка с друго дело, а не настоящото такова. Това е така и по отношение на претендираните разноски за платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в общ размер на 10,00 лв., тъй като по делото няма данни в полза на ищеца да е издадено повече от едно такова, поради което реално сторените разноски от този вид се равняват на 5,00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, сумата от 404,88 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ за причинени имуществени вреди по л. а. „Тойота“ с рег. № ..... вследствие на ПТП от 06.11.2020 г., причинено по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 199,00 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

2

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3