Решение № 4334 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4334 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330111705 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че на ***г. между него и А. Д. Д. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който длъжникът е усвоил сума в общ размер от 3939,71 лв. Било договорено посочената обща сума да бъде изплатена от длъжника на кредитора на 14 месечни вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва. Длъжникът бил преустановил плащанията си по кредитното правоотношение, като всички вземания по договора са падежирали на 25.01.2022г.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми, след което ищецът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По същите е било образувано приложеното частно гражданско дело, с което заявлението по чл.417 ГПК било уважено. Поради постъпило възражение по чл.414 ГПК се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи по заповедта за изпълнение както следва: 3939, 71 лв. главница; 1422,30 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.12.2020г. до 25.01.2022г.; 1300,10 лв. мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 25.12.2020г. - 08.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда- 22.02.2022г. до окончателното заплащане.

1

Ответницата А. Д. Д. не оспорва факта, че между нея и ищеца е сключен процесния договор за кредит, както и че е усвоил сума 3939, 71лв. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване императивните изисквания на чл. 11, ал .1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква, че е на практика невъзможно годишният лихвен процент по договора да бъде 53,2%, а ГПР да бъде в по-малък размер, а именно- 48,04 пункта. В тази връзка, твърди, че ищецът неправилно е изчислил ГПР по договора и е въвел потребителя в заблуждение досежно реалния му размер. От своя страна, неправилното посочване на размера на ГПР и компонентите, от които се формира водел до недействителност на договора.

Поради това, ответникът изтъква, че не дължи претендираните от ищеца възнаградителна и мораторна лихва, а единствено чистата стойност на усвоената главница. Моли иска да бъде отхвърлен в останалата му част – относно възнаградителната лихва и обезщетението за забава.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между дружеството ищец и А. Д. бил сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата 3939,71 лева с краен срок на погасяване 25.01.2022г. Определен бил годишен лихвен процент 53,20% и годишен процент на разходите 48,04% /лист 5,6/. Общата сума която кредотополучателят следвало да върне възлизала на 5371,93 лв. Кредитът следвало да се погаси на 14 вноски от които 13 по 388,71 лв. и една последна 14 вноска от 383,70 лв. Първата погасителна вноска следвало да се заплати три месеца след сключването на 25.12.2020г., а последната на 25.01.2022г. Съгласно чл.16.2 от договора в случай на частично или пълно просрочване на три поредни месечни вноски, цялото задължение ставало предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни вноски. От тази датата започвала да се начислява законната лихва за забава върху цялото просрочено задължение / лист 8/ . Последната погасителна вноска е следвало да бъде платена на 25.01.2022г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено от банката след крайния падеж.

На **** г. банката ищец е подала срещу А. Д. заявление по чл.417 ГПК, по което е било образувано приложеното ч.гр.д. №2423/2022г. по описа на Пловдивския районен съд. По делото е била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено ответникът да заплати следните суми: 3939,71лв. главница; 1422,30лв. договорна /възнаградителна/ лихва от 25.12.2020г. до 25.01.2022г.; 1300,10 лв. обезщетение за забава от 25.12.2020г. до 08.02.2022г., както и законната лихва върху главницата за времето от 22.02.2022г. до окончателното изплащане, 133,24 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Издаден бил и изпълнителен лист за вземането. На 17.06.2022г. постъпило в срок възражение от длъжника Д. / лист 26 на приложеното дело/ .

2

Установява се от заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза изготвена от в. л. Д. С., че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 22.02.2022г. няма извършвани от ответницата погасителни плащания. Единственото отразено плащане по процесния договор е на 16.12.2021г. в размер 9,92 лв. от наличните средства по разплащателната сметка на ответницата, като със сумата е погасена договорна лихва / т.1 - лист 116/ . Главницата предмет на договора е била отпусната по сметката на ищцата на ***г., като с средствата е била погасено предходно задължение на ответницата по договор № ***/**** г. /т.3 - лист 117/ . В. л. установява също, че размерът на останалите незаплатени месечни вноски по кредита към 22.02.2022г. е както следва: 3939,81 лв. главница; 1422,30 лв. договорна лихва от 25.12.2020г. до 25.01.2022г.; 1390,02 лв. обезщетение за забава от 25.12.2020г. до 22.02.2022г. Разликата в размера на обезщетението за забава изчислено от в. л. и претендирания в със заявлението по чл.417 ГПК размер от 1300,11 лв. се дължи на това, че размерът на законната лихва е изчислен от банката към датата на изготвяне на справката тоест към 08.02.2022г.

Експертът пояснява, че е възможно договорната лихва по договор за потребителски кредит да бъде по-висок от годишния процент на разходите в случаите на отсрочено погасяване на дълга, като колкото по-дълъг е интервалът между датата на усвояване на кредита и първата погасителна вноска по него, толкова по малък ще бъде ГПР. При съобразяване на обстоятелството, че договорът е сключен и усвоен на ***г., а падежът на първата вноска е отложен - на 25.12.2020г. При залагане на параметрите на кредита - главница от 3939,71 лв. и годишен лихвен процент от 53,20% за срок от 17 месеца от които през първите три месеца, съгласно договора, не се дължат вноски размерът на ГПР, съобразно формулата по Приложение №1 към чл.9, ал.2 от ЗПК изчисленият от в. л. ГПР е 43,7454 % / т.6 - лист 118/ . В същата точка пояснява, че разликата между изчисления от него размер на ГПР и този посочен в договора и изчислен от банката, е обстоятелството, че интервалът между датата на усвояване на кредита -***г. и датата на първата вноска - 25.12.2020г. е по-дълъг от три месеца.

Съдът намира, че следва да кредитира повторното заключение на експертизата, тъй като в него в. л., при изчисление на ГПР е съобразило наличието на гратисен период по договора кредит, който е част от срока на кредита, но през който не се дължи заплащане на погасителни вноски за главница и лихва.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Установява се от заключението на експертизата, че е ответницата не е извършвала погасителни плащания по договора за кредит. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 22.02.2022г. е настъпил крайния 3 падеж на задължението по кредита, който е 25.01.2022г. Следователно всички вземания по договора за кредит са станали изискуеми.

Неоснователно е възражението на ответника, че договорът е недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. То се основава на обстоятелството, че единствения компонент на ГПР е договорната лихва, а тя е посочена в по-висок размер от този на годишния процент на разходите. От заключението на повторната експертиза се установи, че тази разлика се дължи на наличието на гратисен период по кредита, през който не се дължат погасителни вноски, но който се включва в общия срок за който кредитът е отпуснат. От това следва, че в случая е изпълнено задължението за посочване на ГПР по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът не е недействителен.

Не е основателно и възражението на ответника, че е нарушен чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая съобразно установеното от повторната експертиза, ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва.

С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Ищецът е бил представляван от юрисконсулт като, съобразно чл. 78, ал.1 ГПК размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за настоящото производство. Направени са също така разноски за държавна такса от 133,24 лв. държавна такса за заповедното производство и 133,24 лв. за държавна такса по настоящия иск. В исковото производство са направени разноски в размер на 120 лв. за депозит за вещо лице / лист 81/. Предвид това ответницата следва да заплати сумата 183,24 лв. разноски за заповедното производство и 353,24 лв. за исковото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д. Хаджикоцев №52-54 против А. Д. Д. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. Е.№*, ет. *, ап. *, относно следните суми: 3939,71 лв. /три хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 71ст./ – главница по договор за потребителски кредит №***/***г.; 1422,30 лв. /хиляда четиристотин 4 двадесет и два лева и 30ст./ договорна / възнаградителна/ лихва за периода 25.12.2020г.

– 25.01.2022г.; 1300,10 лв. /хиляда и триста лева и 10 ст./ обезщетение за забава за периода 25.12.2020г. -08.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2022г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2423/2022г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА А. Д. Д. ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ЕИК 131134023, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 353,24 лв./триста петдесет и три лева и 24ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство и 183,24 лв. /сто осемдесет и три лева и 24ст./ разноски в производството по ч.гр.д.№2423/2022г. по описа на Пловдивския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5