Решение № 1002 от 13.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100501200 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 26620/02.04.2026 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София, чрез юрисконсулт К. З., срещу Решение № 833/06.03.2026 г., постановено по гр. д. № 9149/2025 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните В. Л. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, че сключеният между тях договор за потребителски кредит 7200312174087/31.07.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, както и е осъдено „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД да заплати на В. Л. А. сумата от 135.50 евро (сто тридесет и пет евро и петдесет евроцента) /265,01 лв./, представляваща дадена при начална липса на основание по сключения между страните договор за потребителски кредит

№

7200312174087/31.07.2024 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като се настоява за неговата отмяна. Въззивникът счита, 1 че съдът неправилно е приел процесният договор за недействителен поради противоречие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като аргументира позицията си с изрично посочване на ГПР в размер на 47.84% в договора и обща дължима сума от 635.50 лева. Излага в допълнение, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на договорената по кредита сума, като развива, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита. В тази връзка, посочва, че кредитополучателят самостоятелно изразил желанието си за сключване на застрахователния договор, като последващото прекратяване на застрахователния договор по инициатива на потребителя не би се отразило върху действителността на договора за кредит. Представя съдебна практика в подкрепа на становището си. На изложените във въззивната жалба доводи и основания отправя искане за отмяна изцяло на оспореното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 42901/29.05.2026 г. от въззиваемия В. Л. А., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД не изпраща представител.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна В. Л. А. не се явява. По делото е постъпила молба от същия, чрез процесуалния представител адв. В. Б., с която оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно съединени искове от В. Л. А., с адрес в *** срещу „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.

„Димитър Хаджикоцев" № 52-54, както следва: 1/ иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г., е недействителен поради противоречието му със закона, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК и 2/ иск за осъждане, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на В. Л. А. сумата от 135.50 евро /265,01 лв./, платена при начална липса на основание с оглед нищожността на сключеният между тях договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г.

Ищецът твърди, че на 31.07.2024 г. като кредитополучател и „ТИ БИ 2

АЙ БАНК" ЕАД, кредидодател, са сключили договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г., по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е отпуснало в полза на потребителя кредит в размер на 500 лв., при лихвен процент по заема 46,81 % и годишен процент на разходите - 47,84 % със срок за погасяване от 5 месеца. По договора е предвидена застраховка живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 68,20 лв., както и застраховка, като и този разход е финансиран от кредитодателя. Общия размер на кредита възлиза в размер на 635.50 лв., което се установява от разпоредбата на чл. 10 от договора.

Ищецът счита, така сключения договор за недействителен поради следните съображения:

В договорът не е посочено как се изчислява размерът на кредита, което води до невъзможността на потребителя да вземе информирано решение дали за него е било икономически изгодно да сключи този договор или не.

В годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В чл. 19 от процесния договор е предвидено, че застраховките са доброволни и не са условие за сключването му, но счита, че на практика се цели заобикаляне на закона. По този начин, кредиторът включва застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на самите застраховки, кредиторът посочва друг размер на главницата. Той не третира в този случай застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а я е добавил в самия договор.

Кредиторът е посочил в чл. 10 от договора, че ГПР възлиза в размер на 47.84 %, както и обща сума, която ищецът дължи в качеството си на потребител, която реално се оказва в размер на 635,50 лв. Кредиторът не е посочил какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент.

Ищецът твърди, че потребителя е получил 500 лв., но като главница, на базата на която е сметнат ГПР се използва сумата от 568,20 лв. (главница + застрахователна премия). Отбелязва, че в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е заложено, че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Счита, че уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР Счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 от същата правна норма - ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Сочи, че не е спазена и разпоредбата на чл. 10, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

3

11 ЗПК, съгласно която разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да е сключен по ясен и разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Ищецът излага, че с Разпореждане № 7248/19.02.2025 г., постановено по частно гр. дело № 1971/2025 г. по описа на РС-Варна, X гр. с., съдът разпорежда издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД срещу В. А., за сумите както следва: сумата от 568,20 лв., дължима главница по договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 14.02.2025 г. /дата на п.к./; сумата от 45,17 лв., представляваща дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г.; сумата от 76,64 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 15.09.2024 г. до 06.02.2025 г., както и сумата от 75 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. При постановяването процесното разпореждане, съдът не е проверил твърденията на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД и не е изпълнил служебните си задълженията по чл. 7, ал. 3 ГПК за проверка наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, а направо е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Ищецът твърди, че още в срока за доброволно изпълнение е направил пълно погашение на задължението по издадения изпълнителен лист, поради което и предявява искането си по чл.55 от ЗЗД.

Претендира разноски в производството.

В едномесечния срок за отговор ответникът е депозирал писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който заявява, че исковите претенции са неоснователни.

Излага, че процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чрез мобилното приложение на Банката, като канал за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя.

Оспорва обстоятелствата, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Отбелязва, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер 4 на ГПР не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя. Неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание. Счита, че в случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора.

Счита информацията как се изчислява ГПР и какви компоненти включва за напълно безполезна. Чрез посочване на абсолютната стойност на ГПР се дава необходимата яснота за оскъпяването на кредита. В процесния договор ясно са посочени компонентите и същият е в унисон с действащата нормативна уредба. Оспорва и изложените твърдения относно ГЛП. Относно застрахователните премии - посочва, че съгласието на потребителя за сключването на застраховка е обективирано чрез сертификат № 172003121740872024. Последният е подписан и изрично е отразено позоваването на преддоговорната информация, която е предоставена при избора на тази услуга, включително относно размера на премията.

Потребителят сам е заявил сключването на застраховка и същата не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Незадължителният характер на договора се установява от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация и от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платените застрахователни премии, за което не са предвидени последици. Процесният застрахователен договор отговаря на изискванията на КЗ като премията платена от кредитополучателя покрива следните рискове - застрахователна програма „защита на кредита", „защита на сметките". За потребителя съществува възможност да избере някоя от услугите предлагани от кредитора или друга услуга, с различен застраховател, без това да е задължително условие за сключване на договора. Ищецът е приел застрахователните програми като съответстващи на изискванията му. Възразява, че застраховката не е била условие за сключване на кредита и доброволно и изрично е била заявена от кредитополучателя и е могла да бъде прекратена без всякакви последствия, поради което не следва да бъде част от общите разходи по кредита, съответно не следва да бъде в ГПР.