Определение № 108 от 24.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. ХАСКОВО, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Въззивно частно наказателно дело № 20265600600184 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1. т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. З. Д., защитник на подсъдимия Х. М. М. срещу протоколно определение от 18.02.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 412/2025 г. по описа на РС - Димитровград, в частта на произнасянето по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

От първоинстанционния съд е прието, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В частната жалба се излагат аргументи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочат две деяния, осъществени от подсъдимия, а именно: на инкриминираната дата извършил агресия спрямо куче, както и потърсил саморазправа с пострадалия Д.П.Й. от Д. Обвинението било неясно по отношение на действията с животното, тъй като било посочено единствено „куче, неустановена порода, бяло на цвят, мъжки пол", а в обстоятелствената част било посочено „кученце, травмирано от предишен тормоз и станал негов осиновител". Не ставало ясно дали става въпрос за едно и също животно.

Имало разминаване и по отношение на изпратения сигнал до тел. 112. Не било ясно колко подадени сигнала има, кога и от кого били подадени, което водело до неясна фактическа обстановка. Имало разминаване и в описаните действия на пострадалия. He било ясно защо обвинението било повдигнато за два състава, които се поглъщат. Наведено е искане въззивната инстанция да отмени обжалваното определение в частта му по чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК и да 1 върне делото на прокурора за отстранявяну на нередовностите в обвинителния акт, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

В отговор на депозираната частна жалба е постъпило възражение от прокурор при Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение – Димитровград, в което се излагат съображения, че възраженията на защитата касаят въпроси от съществото на делото, чието обсъждане и преценка следва да се извърши именно в съдебното заседание по делото. Твърди се, че диспозитивите на обвиненията съдържат всички нужни според закона реквизити, така че да са ясни за подсъдимия и не съществувало противоречие между тях и обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи се, че централната фаза на наказателното производство е съдебната, в която съдът събира доказателства. В правомощията на прокуратурата било да прецени налице ли са основания за повдигане на обвинения, на кои лица и с каква правна квалификация, поради което се предлага определението на съда да бъде потвърдено.

ОС - Хасково, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираните искания, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт, внесен в РС - Димитровград на 17.12.2025 г., РП – Хасково, ТО - Димитровград е повдигнала на подсъдимия Х. М. М. обвинение за извършени две престъпления с правна квалификация по чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, предлож. първо, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 412/2025 г. по описа на РС - Димитровград. По делото е проведено разпоредително заседание на 18.02.2026 г.

При обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, адв. Д. е изразила становище, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на подсъдимия. При предявяване на материалите по делото били направени искания, които представителят на обвинението отказал да уважи, а те били съществени при разкриване на обективната истина. Подсъдимият също бил наранен, но в делото липсвали данни той да е бил прегледан и да е било установено нараняването, което получил при конфликта с пострадалия.

Съществували и неточности в самия обвинителен акт по отношение на времето и мястото на извършване на деянието.

Прокурорът твърди, че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на отстранимите такива. При предявяване на разследването от защитника на подсъдимия било направено искане за провеждане на очна ставка, като своевременно защитата била уведомена, че може да направи подобно искане и в съдебната фаза, която е централна на процеса. Счита, че диспозитивът на обвинението съдържа всички ключови елементи, които следва да присъстват, а именно: дата, място на извършване, пострадало лице, извършител и в какво се изразява престъплението, и то по никакъв начин не се 2 разминавало от обстоятелствената част на акта. Намира направените възражения от защитника на подсъдимия за абсолютно неоснователни.

В обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 18.02.2026 г., в частта по чл. 248, ал. 1, т 3 от НПК, съдът е изложил мотиви, че не са налице процесуални нарушения, изразяващи се в „неточност“ в обвинителния акт. Обвинителният акт, в частност диспозитивът на същия, не страдал от пороци, които представляват процесуални нарушения. Посочена била датата, подсъдимият, действията, посочено с цифровото изображение на правната квалификация на деянията, както и че са налице две отделни деяния.

Не било налице противоречие между обстоятелствената и заключителната части на обвинителния акт. Възраженията, направени от защитника на подсъдимия, касаели въпроси, по които съдът дължи произнасяне с крайния си съдебен акт.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

В обстоятелствената част на обвинителния акт, компетентната прокуратура е посочила ясно време, място, както и описателно всички установени от нея факти и обстоятелства, които е намерила относими към предмета на разследване и е направила правната им оценка, включително и чрез правна квалификация на инкриминираните деяния, като конкретни по вид престъпления. В частност, прокуратурата е описала в обстоятелствената част на обвинителния акт всички действия на подсъдимия, които тя намира за съответстващи, според изискванията на закона, на изпълнителното деяние на престъпленията, за които подсъдимият е обвинен. Същите факти и обстоятелства, включително и относно изпълнителните деяния, са преповторени и в диспозитива на обвинителния акт, където достатъчно подробно и ясно са посочени (цифром и словом) не само престъпленията, за което е обвинен подсъдимият, но и фактите и обстоятелствата, на които се гради това обвинение. Следователно, не може да се твърди, че е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, още по-малко за неясно обвинение, което евентуално би затруднило правото на защита на подсъдимия, доколкото от обвинителния акт е напълно ясно какви са фактическите твърдения на прокуратурата и каква е тяхната правна оценка.

Настоящият съдебен състав счита, че при изготвяне на обвинителния акт са спазени приетите в ТР № 2/2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК изискванията към реквизитите на обвинителния акт от гледна точка на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място следва да се посочи, че дали посочените в 3 обвинителния акт факти и обстоятелства са правилно установени и дали са относими към дадената от прокуратурата правна квалификация на инкриминираните деяния е въпрос по същество, който се решава от съда с окончателния му съдебен акт, тъй като на този етап от наказателното производство единствено прокуратурата има правомощието да преценява въз основа на какви факти какво обвинение да повдигне на конкретно лице. В конкретния случай, прокуратурата е преценила, че установените от нея факти и обстоятелства, включително действията и поведението на подсъдимия, следва да се квалифицират като две отделни престъпления - по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Дали тази правна квалификация е правилна, дали посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства действително са се осъществили, както и дали описаните действия на подсъдимия като цяло, са били насочени към постигане на твърдяната от прокуратурата противоправна цел и са имали обективна и субективна връзка помежду си или могат да бъдат обособени като отделни изпълнителни деяния на две различни по вид престъпления, са въпроси, на които съдът следва да даде отговори с окончателния си съдебен акт в хипотезата на чл. 301 от НПК.

По наведеното от защитника на подсъдимия възражение за направено доказателствено искане при предявяване на разследването, което не е било уважено от наблюдаващия прокурор, съдът намира следното:

На 12.12.2025 г. на подсъдимия и защитника му е било извършено предявяване на разследването, като им е била предоставена възможност да се запознаят с материалите от разследването, съдържащи се в досъдебното производство. Защитникът на подсъдимия адв. Д. е поискала единствено да бъде извършена очна ставка между двама от свидетелите за изясняване на определени обстоятелства. Оставянето без уважение от прокурора на това доказателствено искане не съставлява допуснато на досъдебното производство съществено-процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиняемия. Това е така, тъй като в съдебната фаза на първоинстанционното наказателното производство не само, че няма установени в закона преклузии за доказателствени искания и събиране на доказателства, но и тя се явява централната фаза на наказателното производство , в която следва да се събират всички доказателства за изясняване на обективната истина по делото.

Доказателственото искане за провеждане на очна ставка може отново да бъде направено в съдебно заседание по делото и ако бъде уважено от съда, да бъде допуснато. В разпоредителното заседание обаче, това възражение се явява недопустимо, по арг. от чл. 248, ал. 4 от НПК, тъй като в същото не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.

При така установената фактическа обстановка и по гореизложените мотиви, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна, че контролираният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден, а подадената частна жалба – оставена без уважение.

4

По тези мотиви и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1. т. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА п р о т о ко л н о определение от 18.02.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 412/2025 г. по описа на РС -Димитровград, в частта, в която е прието, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Х. М. М..

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5