Определение № 4389 от 23.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4389 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Частно наказателно дело № 20251100208318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4, във връзка с ал. 5 от НПК.

Образувано е по постъпила електронна жалба от Д. Т. Д. срещу постановление от 18.11.2025г. на АП-София по пр. пр. № 3228/2025г. по описа на АП-София, с което е било потвърдено постановление от 05.11.2025г. на СГП по пр. пр. № 23291/2025г. по описа на СГП, с което е постановен отказ от образуване на досъдебно производство.

Жалбоподателят моли за отмяната на постановлението, като незаконосъобразно и немотивирано. Изтъква се, че прокуратурата не е посочила имената, времето, мястото и начина, по който е извършено длъжностното престъпление. Също така, според жалбоподателят не е било разследвано и не са изискани записите от камерите от коридора на РС-Айтос, за да се види кои лица са влизали и колко време са стояли в стаята на съдия И.К.. Посочва, че не е било изискано гражданско дело № 536/25г. по описа на РС-Айтос, от което е видно, че на жалбоподателя Д. не са били дадени никакви срокове, а в последствие съдията е създал документ с невярно съдържание и го е използвал за да прекрати цитираното гражданско делото. Според жалбоподателя входираната искова молба е законова и не е необходимо да бъде вписвана в Агенция по вписванията. Изтъква още, че съдията К. многократно е бил отвеждан от негови дела, а при процесното гражданско дело, въпреки многократните молби за отвод, не се е отвел. Намира, че съдията умишлено и целенасочено е прекратил гражданско дело № 536/25г. по описа на РС-Айтос, за да го лиши от негова собственост. В заключение си иска отмяната на обжалваното постановление и даването на ясни и точни указания.

Жалбата е входирана по имейл адрес на Информационен център на ПРБ на 19.11.2025г., а постановлението е било получено от жалбоподателя на 19.11.2025г., видно от приложеното известие за доставяне по имейл адрес /т.15 от наблюдателните материали на САП/.

1

Преклузивният 7-мо дневен срок за обжалване на постановлението за отказ за образуване на ДП, уреден в чл. 213, ал. 4 от НПК, е спазен. Налице е правен интерес от обжалване, тъй като жалбата изхожда от Д. Т. Д.в – лицето, подало сигнала до прокуратурата. Жалбата е била адресирана до ВКП, като същата е била изпратена по компетентност на СГС. Предвид, че жалбата е била депозирана в законоустановения срок и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 213, ал.4 от НПК, съдът намира, че същата следва да бъде разгледана, въпреки че е била адресирана до ВКП, доколкото за гражданите на стои задължението за познаване на наказателно-процесуалните норми.

Съдът като съобрази събраните материалите по прокурорски преписки № 23291/2025г. по описа на СГП, № 3228/2025г. по описа на САП, становището на жалбоподателя и постановлението за отказа да се образува досъдебно производство, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдебния контрол върху постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство е ограничен до неговата обоснованост и законосъобразност. Преценката на съда относно тази обоснованост и законосъобразност включва анализ на материалите по преписката и произнасяне по въпросите: събрани ли са всички възможни доказателства по проверката, респективно има ли основание за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими такива вече са били събрани и проверени; съответства ли приетата фактическа обстановка от прокурора на събраните по делото доказателствени материали или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата; допуснато ли е игнориране на доказателства или позоваване на такива, които не са установени при проверката; както и правните изводи на прокурора съответстват ли на събраните доказателства.

В настоящият казус жалбоподателят е подал сигнал срещу съдия от Районен съд – Айтос за извършено от него престъпление по служба. След извършена проверка по реда на Закона за съдебната власт, прокурор при СГП с постановление от 05.11.2025г. е постановил отказ за образуване на досъдебно производство. Отказът прокурорът е мотивирал с обстоятелството, че след анализ на съдържанието на сигнала и материалите по преписката не се е установило неправомерно поведение от страна на съдия по гр. д. № 536/2025г. по описа на РС-Айтос, изразяващо се в реализиране, на която и да било от трите възможни форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 от НК, умишлено със специална цел да набави за себе си или за другиго облага или да навреди другиму, което да налага ангажиране на наказателната му отговорност по смисъла на НК. Посочва още, че по преписката не се съдържат обективни данни, извън твърденията на подателя на сигнала, че съдията е бил мотивиран или повлиян от трето лице при формиране на вътрешното му убеждение относно извършените в хода на производството действия и крайния изход на делото. Според прокурора в сигнала Д. изразява своето несъгласие с развитието на гр. д. № 536/2025г. по описа на РС-Айтос, като не се сочат никакви ясни и конкретни данни за осъществени престъпни деяния, а се прави единствено субективен анализ на законосъобразността на действията по служба и съдебния акт на съдия К.. В заключение се 2 прави извод, че материалите по преписката не могат да обосноват изводи за наличие на престъпление по чл. 282 от НК или друго престъпление от общ характер от компетентността на СГС, респетивно СГП.

С постановление от 18.11.2025г. АП-София е потвърдила постановлението на СГП.

Контролната прокуратура посочва, че изцяло споделя изложените в обжалвания прокурорски акт фактически и правни изводи и, че в конкретния случай е налице обоснованост на прокурорския акт за отказ от образуване на наказателно производство.

Според прокурора в жалбата си до АП-София, Д. излага лични интерпретации по воденото от него гражданско дело, без никаква конкретика и отправни точки за разследване. В заключение прокурорът посочва, че освен законен повод /подадената жалба/, наличието на достатъчно данни е втората кумулативно предвидена предпоставка в разпоредбата на чл.

207, ал.1 от НПК за образуване на досъдебно производство, която в конкретния случай не е налице.

Настоящата съдебна инстанция намира, че посочените в постановлението на СГП, както и в това на АП-София, с което то е потвърдено, наказателно-правни аргументи са абсолютно коректно изведени и в пълно съответствие с материалните и процесуални норми. Предмет на настоящото производство е налице ли са достатъчно и годни данни, които да обосноват необходимостта от образуване на досъдебно производство срещу магистрат от РС-Айтос.

Такива данни както вече е посочено липсват. Налице е една субективна оценка на жалбоподателя Д., който е останал недоволен от актове и начина на водене на гр. д. № 536/2025г. по описа на РС-Айтос. Тази оценка не е потвърдена с необходимата конкретика и обективни данни, за да бъде годна да образува досъдебно производство. Недоволството му е провокирано от отказ за отвод от страна на съдия К., който в последствие на основание чл.

129, ал.3 от ГПК върнал исковата молба и прекратил произвоството. Доколкото настоящата инстанция изразява пълното си съгласие с изложените и в двете постановления мотиви не намира за необходимо да ги преповтаря. Единствено намира за необходимо да посочи, че от субективна страна съставът на длъжностното престъпление по чл. 282 НК се характеризира с пряк умисъл и специална цел, а изпълнителното деяние се изразява в нарушение или неизпълнение на служебни задължения или превишаване на властта и правата.

Длъжностното лице ще нарушава служебните си задължения, когато извършва дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност. Не изпълнява служебните си задължения, когато не изпълнява правно задължение, т. е. бездейства по служба, а ще превишава властта и правата си, когато излиза извън рамките на своята компетентност и осъществява чужди властнически правомощия или функции. Подобни действия от страна на цитирания в жалбата магистрат не са установени, а напротив от изисканите материали по водено гражданско дело се вижда единствено функции по ръководене на процеса и съответни дължими произнасяния. Всички тези действия подлежат на институционален контрол в рамките на гражданското производство. От така изнесената фактология става ясно, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление нито по смисъла на чл.

282 от НК, нито и по който и да е друг от НК на Р. България.

3

Всичко гореизложено, води до извод, че атакуваното постановление е правилно, мотивирано и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.213, ал.4, във вр. с ал. 5 от НПК, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.11.2025г. на СГП по пр. пр. № 23291/2025г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 18.11.2025г. на АП – София, с което е постановен отказ от образуване на досъдебно производство.

Препис от определението да се изпрати на Д. Т. Д. на e-mail адрес: ******** Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4