Определение № 2779 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2779 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502757 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД против Определение № 9450/02.08.2024г., пост. по гр.д.№ 4503/23, ПРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 2770/18.06.2024г. по същото дело в частта за разноските.

Поддържа, че съдът не е съобразил с фактите, установено по делото относно липсата на материална затрудненост на страната, респ. с липсата на предпоставки за приложение на нормата на чл.38 от ЗА. Поддържа, че актуалната практика на ВКС поддържа тезата, че при доказана липса на предпоставикте на чл.38 от ЗА страната сама следва да заплати възнаграждението на своя пълномощник и липсват основания за осъждане на другата страна за тези разноски, доколкото същите не са извършени. Поддържа и че самото производство е злоупотреба с право, т.к. ищецът е завел множество идентични дела пред различни съдилища, единствено с цел да се реализират разноски, с които да се увреди кредитора. По отношение на самия размер на присъдения хонорар сочи, че той е по-висок от материалния интерес, не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и че съдът не следва да се съобразява с нормативни минимуми с оглед разясненията на СЕС по д.

№С438/22. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови изменение на решението в частта за разноските, като остави искането за присъждане на такива без уважение.

По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна адв. Е. И., като пълномощник на А. С. Л., в който частната жалба се оспорва. Оспорва тезата за наличие на злоупотреба с права, като сочи, че образуваните искови производства касаят различни договори за кредит. Позовава се на практика на ВКС – О203/17.05.2022, ч.т.д.№1518/21,1т.о., съгласно което е недопустимо съдът да извършва проверки за предпоставките за приложение на чл.38 от ЗА, т.к. така би се намесил в отношенията между доверител и адвокат. Счита, че право на адвоката е да прецени дали лицето, което го упълномощава е материално затруднено или не, още повече в случая доверителят е задължнял по множество кредити.

Поддържа и че съдът не може да съизмерява адвокатския труд с възнагражденията по НЗПП, т.к. би нарушил ДЖЕС и свободата на договаряне и конкуренция. Счита и че при определяне размера на разноските , съдът следва да изхожда от постановките в решение по 1 дело С-57/15, СЕС относно „разумността“ им, а именно, че при определянето на разноските съдът следва да съобразява с разумните разноски на спечелилата страна, да ги определя пропорционално и да съобразява с принципа на справедливостта. Счита и че следва да бъде съобразена практиката на ВКС , постановено след решението на СЕС, според която макар и необвързваща НМРАВ е ориентир за размерите на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че първоинстанционният съд е съобразил посочените критерии и е определил едно разумно възнаграждение, съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Л. против Сити кеш ООД с искове за признаване за установено, че клауза за неустойка в потребитески договор е недействително и да осъждане на ответника да сумата от 316,02лв., платени без основание по тази недействителна клауза. Исковете са уважени с Решение № 2770/18.06.2024г., като са присъдени и разноски по чл.38 от ЗА в размер на 480лв./с ДДС/ за оказаната безплатна правна защита.

Ответникът Сити кеш ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че такива не следва да бъдат присъждани по съображения идентични, с изложените в жалбата.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че са налице предпоставките за определяне на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 от ЗА, че съдът няма законово задължение за проверява наличието на затруднено положение на страната, както и че размерът , определен в решението е съобразен с минимумите по НМРАВ, макари наредбата да е ползвана само като ориентир.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно.

На първо място съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че съдът задължително изследва наличието на условията по чл.38 от ЗА за сключване на договор за безплатна правна помощ и съдействие. Това е така, т.к. съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на този процесуален представител, като единствено в случай на прекомерност тя може да възразява за необосновано висок размер.

Неоснователно се явява оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на множество идентични дела, доколкото и двете страни признават, че се касае за различни правоотношения. Всъщност недопустимо би било съединяването на искове произтичащи от различни договорни правоотношения.

Действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Производството е протекло в няколко съдебни заседания, но се касае за тривиален правен спор - потребителски права, по който не са извършвани някакви особени процесуални действия или изискващ голям по обем труд и проучване. Действително след решение на СЕС от 25.01.-2024г. по д.№С-438/22 се приема от практиката на съдилищата, че съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Н1/2004МРАВ, като при определянето им следва да се ръководи от конкретните факти по делото – правната и фактическа сложност на същото, обема и сложността на оказаната защита. Това са винаги обективни факти и са конкретни за всяко отделно дело. В настоящия случай се касае се касае за два обективно съединени иска – установителен и осъдителен, макар и произтичащи от едно правоотношение. Дължи се и ДДС доколкото адвокатът оказал правната защита е регистриран по ЗДДС, поради което дължи заплащане и на съответния данък по сочения закон. Така, като преценява обема на реално извършената адвокатска защита и сложността на делото, а именно че се касае за един сравнително несложен спор, решаването на който е приключил бърдо, че е налице трайна практика на съдилищата по тези спорове, поради което те съставляват рутинна дейност, то намира, че 2 определеният размер на възнаграждението от 400лв. е около минимумите, присъждани от съдилищата. Към тази сума следва да се прибави и дължимото ДДС от 80лв.

Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Определение № 9450/02.08.2024, пост. по гр.д.№4503/2023, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3