Решение № 289 от 13.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пазарджик, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500388 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение №515 от 15.05.2023г., постановено по гр.д.№1133/2022г по описа на Районен съд –Пазарджик са отхвърлени предявените от Е. И. Г. с ЕГН ********** от град С., ул.“Т. К. №** срещу ОДМВР –Пазарджик с адрес пл.“Съединение“№1 за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „ уволнение“ със Заповед №312з-400/08.02.2022г., с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.330, ал.2 във вр.с чл.187, т.7 от КТ , за възстановяването на предишната работа, както и за присъждане на обезщетение за оставане без работа шест месеца от 11.02.2022г до 11.08.2022г в размер на 7001.28лв., както и сумата в размер на 1166.88лв., представляващо платено от ищцата на основание обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Със същото решение е осъдена Е. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 500лв. разноски по делото.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Е. И. Г., която в срока по чл.259 от ГПК е подала въззивна жалба. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност обжалваното решение като на първо място се сочи, че в мотивите на уволнителната заповед с оглед изискванията на чл.189, ал.1 от КТ относно критериите за определяне на наказанието не посочено, че служителката е извършила тежко нарушение , изразяващо се в системно неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Работодателят в случая бил приел, че е налице системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на т.22 пар.1 на ДР на КТ като такива обстоятелства не 1 са налице, тъй като в уволнителната заповед е следвало да са посочени поне три нарушения, което не било сторено от работодателя. В тази насока в жалбата се цитира практика на ВКС. Оспорват се изводите на районния съд относно законосъобразността на сочената като нарушена заповед на директора на

ОДМВР-Пазарджик/ заповед

№312з849/18.03.2019г.,като се противопоставя възражение , че е недопустимо ответен акт да създава правни последици. Сочи се в жалбата, че изводът на районният съд за наличие на умисъл от страна на Г., е неоснователен, тъй като по делото не било доказано по несъмнен начин, че процесната заповед е връчена срещу подпис на жалбоподателката, както и че същата е запозната с нея. Поддържа се, че въпросът за Указания с рег.№8121р4872/14.03.2019г. за присъединяване на МВР към електронната услуга на НАП са електронно представяне на актовете , с което е установено вземане, изобщо не бил изследван от съда, тъй като ответникът не бил ангажирал никакви доказателства в тази връзка. Твърди се, че доказателствевната съвкупност е анализирана частично и избирателно от районния съд , което е водело до неправилност на решението. Показанията на свидетелката Е. З. относно необходимостта от хартиени носители на информация при въвеждане на данните е пренебрегната. Тази свидетелка е служителят, разполагащ с найсериозни експертни познания по случая, като администратор в системата на МВР.

Същевременно са били кредитирани показанията на св.У.а и Л., които дори не са преминали каквото и да било обучение и да са запознати с технологичните изисквания на процеса, а са били неглижирани показанията на св.Б., който недвусмислено е заявил, че преписките / хартиен носител / се съхраняват при У.а и Л. и Г. не е имала достъп до тях. Поддържа се в жалбата, че изводите на съда за тежестта на нарушението от една страна са извън контекста на правната квалификация –системност,а от друга – не се отчита , че се касае за частично неизпълнение. Данните за описаните в табличен вид в заповедта неизпратени в НАП наказателни постановления са манипулирани от фактическа страна с множество грешки.

Представените в съда данни по поисканата експертиза включват информация, която е постъпила и обработвана след издаването на заповедта. Въпросната информация, съдържаща се в CD, не е била предоставена на ищцовата страна, независимо, че е била поискана изрично.Прави се искане обжалваното решение да бъде изцяло отменено, вместо което да бъде постановено друго , с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски. С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор ,с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Неоснователно е оплакването , че първоинстанционното решение страда от липса на мотиви относно произнасянето съгласно т.22 ,пар.1 от ДР на КТ. Съгласно пар.1,т.22 от КТ „системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече нарушения на трудовата дисциплина , извършени за период от една година, като поне за едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези , за които са налагани-когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред.

Предвид на това районният съд е приел, че в настоящия случай са налице системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителя Г., тъй като се касае за 309 2 отделни нарушения, извършени в период по-малко от една година / 18.03.2019г 08.02.2022г./ като за нито едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание. Поддържа се в отговора, че извършените от Г. нарушения на трудовата дисциплина осъществяват изискването за системност по смисъла на чл.190, ал.1,т.3 от КТ- извършени са повече от три нарушения, за които не е налагано дисциплинарно наказание и за които не са изтекли предвидените в чл.194, ал.1 от КТ преклузивни срокове. За системно нарушение на трудовата дисциплина законът дава право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание “уволнение“. Според ответника по жалбата наложеното на Г. наказание е определено в съответствие с критериите на чл.189, ал.1 от КТ , отчитайки тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.

Показателен в тази насока е големия брой допуснати от Г. нарушения в релевантния период, сочещ на трайно поведение на неизпълнение на трудовите задължения. На следващо място следва да бъде отчетена и липсата на самокритично отношение на Г. към извършеното. Допълнително утежняващо обстоятелство е и това , че нарушенията са допуснати при реализиране на административно-наказателната дейност на органите на МВР и последващи действия на принудително събиране на вземания на държавата спрямо конкретни нарушители, които имат важно значение както за административната дейност на органите на изпълнителната и местната власт, така и гражданския оборот като цяло. Според ответника по жалбата съществено е обстоятелството, че в резултат от поведението на Г. е преклудирана възможността за събиране на държавни вземания, което е довело до ощетяване на държавния бюджет.

На следващо място в отговора се поддържа становище за несъстоятелност на твърденията на жалбоподателката за неправилност на съдебното решение, свързана с нарушение на материалния закон, позовавайки се на Заповед №312з-849/18.03.2019г, която е отменена и не съществува възможност за търсене на дисциплинарна отговорност. Тази заповед от нейното издаване до момента на нейното изменение е породила действие и е създала права и задълженията за своите адресати.Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че районният съд е нарушил съдопроизводствените правила като не е събрал и оценил доказателства за запознаване с Указания рег.№8121р-4872/14.03.2019г.

Сочи се, че анализирайки гласните и писмени доказателства районният съд правилно е приел, че ищцата е била надлежно уведомена за възложените и трудови задължения.

Получила е срещу подпис заповед,с която е упълномощена да изпраща с електронен подпис актове към НАП, получила е срещу подпис заповед, с която е предоставен този електронен подпис, преминала е обучение от служители на НАП , което обстоятелство е удостоверено с протокол , приложен по делото.Както при дисциплинарната проверка , така и по делото е било категорично установено, че Г. не е изпращала влезли в сила наказателни постановления по ЗМВР, ЗОБВВПИ и ЗНССПЕЕН, поради което е неоснователно твърдението и че не е уведомена за вменените и задължения. Отказвала е да изпраща тези по ЗБЛД, ЗЗШОС и чл.218 б от НК , издадени от началника на РУ-С..

Според ответника по жалбата е неоснователно оплакването на жалбоподателката за 3 неправилност на решението относно изводите, касаещи тежестта на нарушението.

Категорията труд „системен оператор“ и възложените функционални задължения със заповед на ръководителя на ОДМВР-Пазарджик са свързани с по-висока степен на отговорност, дейност правно регламентирана в ДОПК и поставя завишени критерии при нейното осъществяване.Възложените трудови функции, сочат на оказано високо доверие на служителя от страна на работодателя, а от неизпълнението им за работодателя са настъпили неблагоприятни последици, свързани с уронване на престижа на изпълнителната власт, която се ползва със засилен обществен интерес, поради което такова неизпълнение съставлява тежко дисциплинарно нарушение. Фактът, че са застрашени определени обществени отношения е достатъчен за тежестта на нарушението. Последиците от извършеното нарушение са повлияли върху административнонаказателната дейност на ОДМВР-Пазарджик , настъпили са вредни последици – икономически върху дейността на съответното административно звено. Тежестта е налична дори да не е настъпил вредоносен резултат, в случай, че не е изпълнено нормативно предписание и указание на работодателя.

Когато се касае за правно регламентирана дейност, дори формалното нарушение на изискванията по прилагането на подзаконовата нормативна уредба е отклонение на заложените стандарти. Сочи се, че се касае за продължаващо в период от 2 години умишлено неизпълнение на възложено задължение- бездействие и отказ от изпълнение. В конкретния случай служителката не се е опитала да избегне, ограничи или отстрани вредните последици , дори и след констатиране на нарушението.Не е проявила самокритичност. Дори обратното обвинява служители, които са я подпомагали при изпълнение на задълженията и. Обвиненията се насочват към администратора на сайта , в насока за неговото задължение по организиране на изпращането , което по делото се доказа, че на него са възложени само функции по администриране на потребителите, имащи право на достъп. Поддържа се в отговора, че след откриване на нарушението и при водене на дисциплинарната проверка, имало наказателни постановления, които са били в двугодишния срок за образуване на изпълнителното производство , но същата не е предприела никакви действия по отстраняване/ изпращане към НАП/ на нарушението. Прави се искане решението на районния съд като правилно обосновано и законосъобразно за бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Изразено е станвище, че направените с въззивната жалба искания са неоснователни.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания въззивната инстанция се е произнесла с определение №340 от 30.06.2023г в подготвително заседание, проведено по реда на чл.267 от ГПК. Приемайки, че тези доказателствени искания не попадат нито в обхвата на чл.260, т.6 от ГПК, нито някоя от хипотезите на чл.266, ал.2 от ГПК и на чл.266, ал.3 от ГПК, ги е оставил без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба. Подробни съображения по съществото на спора са развити входа на устните състезания, чрез представените по делото писмени 4 бележки. В съдебно заседание ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на въззивната жалба

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното от фактическа и правна страна: