Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 22.01.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 184/2025
Вид
Решение № 6
Подписан
22.01.2026
Състав
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КЮРКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр.Велинград, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д. като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200184 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН

Образувано е по жалба на „ДИМИРАЯ“ ЕООД , ЕИК

******************* с адрес на управление – гр. Велинград, бул.

„Съединение“ № 192, представлявано от управителя Р. Д. В., чрез пълномощника адв. В. Д., против Наказателно постановление № 132500157/14.05.2025 г. издадено от и.д. директор на Дирекция “Инспекция по труда“ град Пазарджик.

Според твърденията в жалбата, административнонаказващия орган неправилно е приложил материалния закон. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като бъде наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. Моли обжалваното НП да бъде изменено в посочения смисъл.

В ОСЗ жалбоподателят, чрез адв. Д. поддържа жалбата. Излага повторно мотивите за отмяна на НП. Претендира разноски.

В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна.

Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Намира фактите за доказани, като твърди липса на процесуални нарушения в производството по налагане на административното наказание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 11.02.2025 г., около 14:00 часа, от 1 инспектори при ДИТ Пазарджик в гр. Велинград, в обекта на контрол:

Изграждане на "Строително-тренировъчен комплекс с подобекти: Покрит басейн със СПА процедури и снек бар; Сграда тип „А" №1, 2, 5, 6; Сграда тип „А" №9; Сграда тип „Б" № 3, 4; Сграда тип „Б" № 7, 8" ЗП/общо/ = 1226 м2 /РЗП/, общо/2177 m2. РЗП/ бруто, вкл. Сутерен/= 2322,40 m2 в урегулиран поземлен имот пл. №89, КК №*** в кв. 3444 на гр. Велинград е заварено лицето М. М. Б. с ЕГН **********, служител на дружеството „ДИМИРАЯ“ ЕООД, съгласно Трудов договор № 30/11.02.2025 г. на длъжност „Общ работник“ да престира труд, без да има сключена застраховка за риск „Трудова злополука“. В обекта нямало информационна табела за дружеството, което извършва строителната дейност. На място заварените работници били без лични предпазни средства. Работниците използвали самоделна дървена стълба без парапет, която не била обезопасена и представлявала източник на опасност от настъпване на инциденти. Тъй като ръководителят не присъствал по време на проверката, се осъществил контакт с него по телефона, вследствие на което, на лицето Иван Бояджиев е връчена призовка за представяне на документи от страна на „ДИМИРАЯ" ЕООД.

На 13.02.2025 г. на същия строителен обект е станал инцидент, при който работникът Митко Балиев е паднал от височина около 3 м. и е счупил ръка. По повод на този инцидент на следващия ден 14.02.2025 г. отново е извършена проверка от служителите на ДИТ гр. Пазарджик. Били установени множество нарушения на трудовото законодателство, които били подробно описани в протокол 2506256/19.03.2025 г., в който са обобщени всички проверки на „Димирая“ ЕООД.

На 17.02.2025г. Иван Бояджиев, в качеството му на упълномощен представител на дружеството, съгласно Пълномощно, нотариално заверено с per. № 522/12.02.2025г., е представил в ДИТ Пазарджик, Застрахователна полица № 0111250430000733 от 14.02.2025 г. за риск „Трудова злополука“ на работниците/служителите на „ДИМИРАЯ“ ЕООД в това число и на М. М. Б., ведно с поименен списък, обхващаща период на застрахователно покритие, което влиза в сила на 15.02.2025 г. в 00:00 часа.

На 19.03.2025 г. инсп. Л. И. Т. съставила на „ДИМИРАЯ" ЕООД АУАН № 13-2500157/19.03.2025 г. за това, че на 11.02.2025 г. дружеството е нарушило чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, във връзка с точка 18 от Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г., като в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е извършил задължителната застраховка за риска „Трудова злополука" и не е застраховал за своя сметка работника М. М. Б. с ЕГН **********, служител на дружеството, съгласно Трудов договор №30/11.02.2025 г, на длъжност „Общ работник“, заварен на 11.02.2025 г. по време на проверката извършена на място в обект: Изграждане на "Строително-тренировъчен комплекс с 2 подобекти: Покрит басейн със СПА процедури и снек бар; Сграда тип „А" №1, 2, 5, 6; Сграда тип „А" №9; Сграда тип „Б" №3, 4; Сграда тип „Б" №7, 8" ЗП/общо/ = 1226 М2/РЗП / общо/2177 m2. РЗП /бруто вкл. Сутерен/=2322,40 m2 в урегулиран поземлен имот пл. №89, КК №*** в кв. 3444 на гр.

Велинград, с административен адрес гр. Велинград, ул. „Хр. Смирненски", които подлежат на задължително застраховане за риск „Трудова злополука“.

По повод този АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на анализиране всички /писмени и гласни/ доказателства по отделно и в съвкупност, като всички формират непротиворечиво горните фактически констатации.

При преценка на горните факти съдът взе предвид и писмените доказателства по делото, а именно: Наказателно постановление № 132500157/14.05.2025 г., Писмо с изх. № 25048738/15.05.2025 г. за изпращане на НП 132500157/14.05.2025 г., Известие за доставяне от 19.05.2025 г., Акт № 132500157/19.03.2025 г. за установяване на административно нарушение, Протокол за извършена проверка № ПР2506256/19.03.2025 г., Трудов договор № 30/11.02.2025 г. сключен между управителя Р. Д. В. и М. М. Б., Полица № 0111250430000733/14.02.2025 г. сключена между „Дженерали застраховане“ АД и Димирая ЕООД 15.02.2025 г. до 14.02.2026 г., Опис към полица с № 0111250430000733, Договор за подизпълнение на строително-монтажни работи от 04.11.2024 г. сключен между „Трансметал“ ЕООД и „Димирая“ ЕООД, Заповед № З0693 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 416 КТ, оправомощени със заповед № 3-0693/15.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция на труда", в законоустановените в чл. 34, ал.1 и ал.3 срокове. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателно постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

3

Съгласно чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ, работодателят е длъжен да застрахова за своя сметка задължително за риска "трудова злополука" работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.

Това задължение съществува за всички, които наемат работници в предприятие, принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, съгласно чл. 2 от наредбата. Със Заповед № РД -06-45 от 30.10.2024 г. на министъра на труда и социалната политика е определен коефициента на трудов травматизъм по икономически дейност, който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е с код по КИД 41 - Строителство на сгради, за който е определен коефициент на трудов травматизъм 1.20, който е по-висок от средния коефициент за страната- 0.63. С обнародването на тази заповед в ДВ бр. 97 от 15.11.2024 г. тя става известна и задължителна за изпълнение от всички адресати – работодатели, наемащи работници в предприятия, работещи в изброените икономически дейности. С нея коефициентът на трудов травматизъм в областта на строителството на сгради е определен като по-висок от средния за страната, поради което всички работници в този отрасъл следва задължително да се застраховат за риска "трудова злополука".

По делото безспорно се установи, че ДИМИРАЯ“ ЕООД, ЕИК *******************, има качеството работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ по отношение на М. М. Б., който е имал сключен трудов договор от 11.02.2025 г. Законът не предвижда срок за сключване на застраховката, тъй като тя трябва да е налице към момента, в който работникът започне да полага труд. В момента на проверката 11.02.2025 г. било установено, че по отношение на М. М. Б. липсва задължителна застраховка "Трудова злополука". Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Наредбата договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. По изложените съображения, настоящият състав приема, че след като в момента на проверката е установено липсата на валиден договор за застраховка, работодателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал.1 от наредбата.

Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От това следва и извода, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма

Настоящият състав приема, че конкретното деяние не е маловажно нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ. Съгласно цитираната разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, 4 предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В конкретния случай, на първо място, нарушението н е е отстранено веднага след издаването на предписанието.

Нарушението е консатирано на 11.02.2025 г., а „ДИМИРАЯ“ ЕООД е сключил задължителна застраховка "Трудова злополука" със Застрахователна полица № 0111250430000733 от 14.02.2025 г. на работниците/служителите на „ДИМИРАЯ“ ЕООД в това число и на М. М. Б., обхващаща период на застрахователно покритие, което влиза в сила на 15.02.2025 г. в 00:00 часа. На второ място от неизпълнението на разписаното в чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата задължение са произтекли вредни последици за работника М. М. Б..

За неизпълнението на това задължение, съгласно чл. 413, ал.2 от КТ е предвидена имуществена санкция за работодателя в размер от 1 500 до 15 000 лева. Административното наказание е наложено малко над минималния предвиден в закона размер в съответствие с чл. 27, ал.1 от ЗАНН. Наказанието е правилно индивидуализирано и съответства на тежестта на нарушението.

Също така, видно от протокола за извършена проверка, при дружеството са били констатирани множество нарушения.

С оглед гореизложеното НП № 13-2500157/14.05.2025 г. на и. д.

Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските

При този изход на делото и според правилата на чл. 143 от АПК, административно наказващия орган има право на разноски в размер на 80 евро, юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът