Решение № 184 от 30.04.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Ловеч, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20264310100002 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от Б. С. Б., с настоящ адрес *****, представляван от пълномощника си адв.В. С. от АК-гр.София против „Фератум България“ЕООД, ЕИК :

200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 3“, ул.“Александър Малинов“№51, бл.0, вх.“А“, ет.9, офис 20, представлявано от Управителите Д. В. Н. и И. В. В., в която предявява следните искове в условията на обективно евентуално съединяване : главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.21 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, наричан за краткост „Договора/ът за кредит", сключен на 12.06.2021 год. между „Фератум България“ЕООД, с ЕИК : 200599406, в качеството му на кредитор, и доверителя му Б. С. Б., с ЕГН : **********, в качеството му на кредитополучател, както и евентуален установителен иск за нищожност на клаузата на чл.5 от Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год. като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал. 1 и ал.4 ЗПК.

Счита исковете за допустими и основателни, като съображенията му за това са следните :

I.

ОТНОСНО ПРАВНИЯ ИНТЕРЕС ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ЗА НИЩОЖНОСТ

Правният интерес на доверителя му от предявяване на иска за нищожност на Договора за кредит произтича от разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит, съгласно която когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а не и лихва и други разходи. Ето защо за доверителя му е налице правен интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожността на процесния договор с оглед на реализиране на правата му по чл.23 от ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

1

II.

ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА ПЕЛИЯ ДОГОВОР

1.Относно сключения Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит

Между „Фератум България“ЕООД, ЕИК : 200599406 и доверителя му Б. С. Б., е сключен Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл.1 от Договора за кредит „Общият размер на отпуснатия Кредит е 100,00 лева/ 51,13 евро".

Съгласно чл.3 „Обща сума, която следва да бъде върната от Кредитополучателя, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 101,11 лева/ 51,70 евро, представляваща сбор от следните суми : а).сумата на отпуснатия заем, посочен в т.1 по-горе, в размер на 100,00 лева/51,13 евро; б).лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия, в размер на 1,11 лева/0,57 евро; в).лихвен процент 1,11%.

Съгласно чл.4 „Годишен процент на разходите по Кредита Общият разход по Кредита е 49.62", а съгласно чл.5 от Договора „5. Обезпечение. Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ferratum Вапк в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението."

Заявява, че в изпълнение на чл.5 е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк р.1.с, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027, наричан по-долу „Гарант" и Б. С. Б., ЕГН : **********, наричан по-долу „Клиент". В така сключения Договор за гаранция, в който изрично е посочено, че обезпечава Договор за заем, сключен между Заемодателя и Клиента на 12.06.2021 год., номер на договора 1029502, отпусната сума 100.00 лева/51,13 евро и дата на плащане 22.06.2021 год. (чл.1.4. от Договора за гаранция) е „уговорена" следната такса :

1.6.Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) : сумата, в общ размер от 11,89 лв./6,08 евро, дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка – IBAN : BG20ВРВI79421020514901, ВIС :

ВРВIВGSF) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план.

Относно нищожността на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит 2.1. Нищожност на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год. поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Както бе посочено по-горе, в Договора за потребителски кредит е записано, че ГПР е 49.62 %, като по никакъв начин не е изяснено как се достига до този процент.

Ищецът, чрез пълномощника си счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй 2 като не включва част от разходите по кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство), което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК. Съгласно Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Пояснява, че ВКС е имал повод, макар и относно въпроса за застрахователните премии по Договори за потребителски кредит, да се произнесе по напълно идентичен случай в Определение №50685 от 30.09.2022 год. на ВКС по гр. д. №578/2022 год. III г.о., в което се приема, че „При сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и горепосочения договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК".

В съдебната практика няма съмнение, че такива договори за „гаранция" следва да се включват в ГПР, а самия факт на невключване е достатъчен, за да бъде прогласен договора за нищожен.

Липсата на този разход („гаранция") счита за очевиден, доколкото, при използване на общодостъпен калкулатор за пресмятане на ГПР, при включването на такова възнаграждение за поръчител и с оглед краткия срок на Договора (10 дни), ГПР е невъзможно да бъде едва 49.62%.

В настоящият случай, при включване на възнаграждението на гаранта в размер на 11,89 лв./6,08 евро, представляващ близо 12 % от главницата по Договора за потребителски кредит, който е за срок от само 10 (десет) дни, общия размер на ГПР, изчислен през общодостъпен калкулатор на електронен адрес https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html, достига близо 266,00%, което е над законово допустимия размер от 50.00%.

Ищецът, чрез пълномощникът си не подминава и факта, че съществуват достатъчно данни за свързаността между кредитодателя „Фератум България"ЕООД и гаранта/поръчител Ferratum Bank, доколкото при извършване на справка в Търговския регистър може да се установи, че едноличен собственик на капитала на „Фератум България"ЕООД е „Мултитюд АГ", което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк" (с предишно наименование „Фератум Банк"). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя, въвеждайки като задължително условие за отпускане на кредита предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.

3

2.2. Нищожност на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год. поради подвеждащо и неточно съдържание на Годишния процент на разходите.

При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК, което, както бе обосновано по-горе, също не е налице. В договора задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване. В настоящият случай, видно от представеното копие на Договора за заем, ГПР е посочен сумарно като процент, и нищо повече. Подчертава, че неспазването на тези изисквания и посочването на неверен ГПР съществено засяга защитата на потребителите, каквато цел поначало има както ЗПК, така и Директива 2008/48/ЕО, която той транспонира, поради което това нарушение е съществено и следва да води до недействителност на целия договор по смисъла на чл.22 ЗПК.

От своя страна чл.24 ЗПК изрично препраща към Закона за защита на потребителите.

Непосочването на методиката за изчисление на ГПР нарушава императивните разпоредби на чл.143, т.19 ЗЗП, която гласи, че нищожна е уговорка, която „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора". Така „уговорения" ГПР противоречи и на т.10, а именно - „налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора". Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП такива клаузи са нищожни съответно всички суми, претендирани на основание Годишния процент на разходите не се дължат.

Споменава, че в Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 год. по дело С-448/17 изрично се приема, че „... на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни."

Също така следва да се съобрази и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 год. по дело С-714/22, в което изрично се приема, че „Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница."

В идентичен смисъл е Решение №3136 от 09.11.2022 год. по в.гр.дело № 8850/2021 год. на СГС. в което е посочено, че „при тълкуване на чл.4 от процесния договор за потребителски кредит във връзка с чл.8 от Общите условия на дружеството кредитодател, въззивният съд намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса „Гарант" в общ размер на сумата от 297 лв./151,85 евро, заобикаля закона - чл.21, ал.1 4 във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции, респ. клаузата е нищожна и не произвежда действие. Предвид изложеното и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките по процесния потребителски договор въззивният съд намира, че макар формално договорът да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителният ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК."