Решение № 170 от 11.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Благоевград, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20211200900206 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 от ГПК и чл. 250 ГПК.

С решение № 113 от 19.08.2024 г., постановено по това т.д. № 206/2021 г., съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от С. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. **, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * действащ чрез адв.

И. С. против „СИЙГЪЛ-2014“ ООД, ЕИК 203121443, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Средец, бул. Цар Шишман № 8, ет. 2, с управители Ж.

П. М. М. П., М. П. М. М., К. Б. М. Ф., иск по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, съществуването на вземане за С. И. С., ЕГН ********** срещу длъжника СИЙГЪЛ-2014“ ООД, ЕИК 203121443, на парично вземане по издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 2/07.05.2021 г. по ч.гр.д. 1139/2021 г. по описа на PC- Благоевград, за следните суми: сумата от 250 000 лв. - представляваща главница, задължение по запис на заповед, издаден на 03.04.2020 г., с падеж 03.04.2021 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил С. И. С. да заплати на „СИЙГЪЛ-2014“ ООД, ЕИК 203121443, сторени разноски в производството в общ размер на 10 375.40 лв. с ДДС.

Постъпила е молба от „СИЙГЪЛ-2014“ ООД, ЕИК 203121443, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 114/19.08.2024 г., постановено по т.д. № 208/2021 г., като съдът го допълни с изричен 1 диспозитив, с който да установи на основание чл. 194, ал. 3, във вр. ал. 2 ГПК, неистинността на представените от С. И. С. запис на заповед от 03.04.2020 г. и договор за заем от 03.04.2020 г. на стойност 250 000 лв..

Ако съдът прецени, че не е налице очевидна фактическа грешка, молбата да се счита за допълване на решението.

Обосновава се, че в мотивите на решението било приет, че: „Съдът признава, че оспорването истинността на записа на заповед и договора от 03.04.2020 г. по реда на чл. 193 ГПК, със събраните по делото доказателства и доказателствени средства е проведено успешно(стр. 19, абзац 3-ти), но отсъствал кореспондиращ диспозитив по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК.

Благоевградският окръжен съд, преценявайки данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по инициатива на съда или по молба на страните без ограничение във времето.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния акт. Поначало съдебният акт представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитивът представлява външния израз на вече формираната воля. ПротИ.речието между мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и изразена воля на съда в мотивите на акта. Без значение е, дали актът е обжалван или е влязъл в сила, тъй като не се касае за промяна на смисъла на съдебния акт, а за поправка на същия, без да се променя вече формираната и изразена воля. При протИ.речие между двете, предпочитание следва да намери изразената и формирана в мотивите на съдебния акт воля.

Допълване на постановеното решение пък се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото. Т.е. на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт.

Съдът намира подадената молба с правно основание чл. 247 ГПК за неоснователна.

Съдът никъде в мотивната част, не е посочил, че ще се произнесе по това искане в диспозитива си, след което да не го е сторил. Липсва твърдяното протИ.речие между изразената от съда воля в мотивите на решението и неговия диспозитив, поради което и съдът ще остави без уважение това искане по чл. 247 ГПК.

По евентуалното искане в молбата с правно основание чл. 250 ГПК:

Същото е неоснователно. Съображения:

2

Не е налице пропуск на съда да се произнесе по искането.

В случая, съдът се е произнесъл по целия предмет, въведен с исковата молба и постъпилия отговор. Производството по чл. 193 ГПК принципно не представлява част от спорното право или отделен иск, по който съдът дължи произнасяне с диспозитив. Оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в ТР № 87/1954 г. на ОСГК, за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на това производство е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал.2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е произнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. В цитирания смисъл са решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на четвърто г. о. и определение № 251/20.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3506/2013 г. на второ г. о.

Съдът възприема тази практика, поради което и не се е произнесъл с нарочен диспозитив в своето решение по тези заявени оспорвания, като е направил изводи в мотивите на своя съдебен акт.

С оглед изложеното по-горе не са налице предпоставки за допълване на съдебния акт, поради което молбата по чл. 250 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна.

По изложените съображения Окръжен съд - Благоевград:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СИЙГЪЛ-2014“ ООД, ЕИК 203121443, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Средец, бул. Цар Шишман № 8, ет. 2, с управители Ж. П. М. М. П., М. П. М. М., К. Б. М. Ф. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 113 от 19.08.2024 г., постановено по т.д. № 206/2021 г. по описа на Окръжен - съд Благоевград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ евентуалното искане, обективирано в молбата на „СИЙГЪЛ-2014“ ООД, ЕИК 203121443, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Средец, бул. Цар Шишман № 8, ет. 2, с управители Ж.

П. М. М. П., М. П. М. М., К. Б. М. Ф. за допълване на решение № 113 от 19.08.2024 г., постановено по т.д. № 206/2021 г. по описа на Окръжен - съд Благоевград.

3

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд С. - в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4