Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 15.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 652/2018
Вид
Решение № 162
Подписан
15.06.2020
Състав
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ЧАМБОВ, КРАСИМИР КОСТОВ КОЛАРОВ, ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 162 гр. Пловдив, 15.06.2020 година

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

ЕМИЛ МИТЕВ разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов въззивно търговско дело № 652 по описа за 2018 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.247 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 9807 от 11.12.2019 г. от „У.Б.“ АД, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 24 от 15.01.2019 г. по в.т.д. № 652/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор по молбата от другите страни по делото.

Молбата е основателна.

С решение № 24 от 15.01.2019 г. по в.т.д. № 652/2018 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 320 от 05.08.2018 г., постановено по т.д. № 14 по описа за 2017 г. на С.ския окръжен съд в частта, с която:

- е признато за установено, че М.Д.Л. дължи на „У.Б.“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 441/7.ІХ.2016 год. по ч.гр.д. № 790/2016 год. на СРС: сумата 366.58 лв. главница по договор за банков кредит № ***год., анекс № …/… год., анекс № …/… год. и анекс № …/… год., с настъпил падеж към 31.VІІІ.2016 год., сумата 266.54 лв. - договорни лихви по чл.4а /възнаградителна лихва с настъпил падеж/ от анекс № …/… год. към договора за кредит, начислени за периода от 10.VІІ.2016 год. до 9.VІІІ.2016 год., сумата 6.18 лв. - лихви по чл.4.2 /лихва върху просрочена главница/ от анекс № …/… год. към договора за кредит, начислени за периода от 10.VІІ.2016год. до 31.VІІІ.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 31.VІІІ.2016 год. до окончателното и изплащане;

- М.Д.Л. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД съдебните разноски в заповедното производство в размер на 31.82 лв. /тридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, съобразно уважената част от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК;

- М.Д.Л. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД сумата 42259.85лв. /четиридесет и две хиляди двеста петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № ***год., анекс № …/… год., анекс № …/… год. и анекс № …/… год. към него, която е настъпила с обявяването на предсрочната изискуемост на кредитополучателя с връчване на препис от исковата молба на 27.ІІІ.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.ІІІ.2017 год. до окончателното и изплащане и 3344.09 лв. /три хиляди триста четиридесет и четири лева и девет стотинки/ съдебни разноски в исковото производство, съобразно уважената част от предявените искове.

В третата част на диспозитива, с който се потвърждава решението на С.ския окръжен съд по осъдителния иск, предявен от „У.Б.“ АД против М.Д.Л., Пловдивският апелативен съд е възпроизвел съдържащата се в диспозитива обжалваното решение очевидна фактическа грешка, отнасяща се до номера на основният договор между страните, като вместо верният № 1534, погрешно е отбелязан № 15.

След като очевидната фактическа грешка е поправена по реда на чл.247 ГПК в решението на С.ския окръжен съд, такава поправка следва да се извърши и в диспозитива на постановеното решение на Пловдивския апелативен съд.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд

Р

Е Ш И

:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 24 от 15.01.2019 г. по в.т.д. № 652 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, като в диспозитива на решението, на лист 30 от делото, стр. 7 от решението, след израза „М.Д.Л. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД сумата 42259.85лв. /четиридесет и две хиляди двеста петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит“, вместо № ***год., да се чете № ***год.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.