Решение № 489 от 18.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. П., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500828 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба от ЕТ „***- ***- П. Х.“ гр. П. против разноските по изпълнението, определени като дължими по изп. дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н. с район на действие П.ския окръжен съд, отразени в запорно съобщение от 22. 08. 2024 год., за което длъжникът е уведомен на 04. 09. 2024 год. Жалбоподателят счита, че не дължи заплащането на сума за разноски в общ размер на 6 318 лв., тъй като такива не са направени от взискателя, а от друга страна с няколко вноски длъжникът е погасил изцяло задължението си, предмет на образуваното изпълнително дело. Твърди се, че при определянето на разноските не е съобразена разпоредбата на чл. 73а от ГПК, която посочва какъв следва да е максималният размер на сбора от всички такси по изпълнението. В заключение жалбоподателят моли окръжния съд да отмени действията на частен съдебен изпълнител Ц.Н. по определяне на дължимите разноски по изпълнението по и з п . дело № *** като незаконосъобразни. Претендира присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „***“ АД гр. С. депозира становище, че жалбата е неоснователна.

1

Приложени са и мотивите на частния съдебен изпълнител във връзка с обжалваните действия, в които се излагат доводи, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- длъжника по изпълнението. Според разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК определянето на разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. Съгласно дадените разяснения в т. 2 от ТР № 3 от 10. 07. 2017 год. по тълк. дело № 3/ 2015 год. на ОСГТК на ВКС на РБ на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, доколкото използвания в закона израз „постановление за разноски“, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В конкретния случай актуалният размер на дължимите разноски по изпълнението е отразен в изпратеното запорно съобщение, за което длъжникът е уведомен на 04. 09. 2024 год. Следователно спазен е установеният в чл. 436 ал. 1 от ГПК двуседмичен преклузивен срок и депозираната жалба е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно е, че изпълнителното производство по изп. дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н. с район на действие П.ския окръжен съд е образувано на 12. 05. 2021 год. по молба на взискателя „***/“ ЕАД гр. С. срещу длъжниците ЕТ „***- ***- П. Х.“ гр. П. и П. Х. Х. от с. гр. въз основа на издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1655/ 2021 год. по описа на П.ския районен съд. Видно е, че съгласно сключено извънсъдебно споразумение длъжникът ЕТ „***- ***- П. Х.“ е погасил изцяло задълженията си към взискателя, поради което с молба от 23.

05. 2022 год. „***/“ ЕАД е поискало от съдебния изпълнител да приключи изпълнителното производство след заплащане на дължимите се пропорционални и други такси. Видно е, че на 27. 05. 2022 год. съдебният изпълнител е изпратил до длъжниците съобщение за дължимите такси в размер общо на 6 210 лв. Видно е, че горното съобщение е било получено от 2 длъжниците на 01. 06. 2022 год. Видно е също така, че поради липса на доброволно плащане на 22. 08. 2024 год. съдебният изпълнител е предприел действия по принудително събиране на дължимите се разноски по изпълнението- чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците и пристъпване към опис на недвижимо имущество. Установява се, че към настоящия момент дължимите се разноски по изпълнението възлизат на сумата от 6 318 лв., формирана както следва: 1/ сумата от 6 011 лв., представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена на база извънсъдебно платените суми от длъжника за погасяване на задължението му по образуваното изпълнително производство; 2/ сумата от 72 лв., представляваща такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 3/ сумата от 25 лв., представляваща такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 4/ сумата от 12 лв., представляваща такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 5/ сумата от 18 лв., представляваща такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 6/ сумата от 72 лв., представляваща такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ, и 7/ сумата от 108 лв., представляваща такси по т. 4 и т. 9 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 о т ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и далеч след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която е основната част от разноските по изпълнението, се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано, независимо от способа и механизма на погасяване, сумата се счита събрана от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението /срв. решение № 640- 2020- IV г. о., решение № 266- 2013- IV г. о. и много други/. Размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ правилно е определен от съдебния изпълнител на базата на съответния размер на паричното вземане, за събирането на което е било образувано изпълнителното дело, като ирелевантно в случая е 3 обстоятелството, че длъжникът е изплатил изцяло задължението си към взискателя на основата на постигнатото между страните извънсъдебно споразумение. Неоснователно е позоваването от страна на длъжника на разпоредбата на чл. 73а от ГПК, доколкото същата касае други хипотези и не намира приложение в конкретния случай.

С оглед гореизложеното съдът приема, че длъжникът ЕТ „***- ***- П.

Х.“ гр. П. не е освободен от заплащането на дължимите разноски по изпълнението в размер общо на 6 318 лв., поради което действията на съдебния изпълнител са законосъобразни. Оттук следва изводът, че депозираната жалба по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.

По тези съображения П.ският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕТ „***- ***- П. Х.“ гр. П. против разноските по изпълнението, определени като дължими по изп. дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н. с район на действие П.ския окръжен съд, и отразени в запорно съобщение от 22. 08. 2024 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4