Решение № 906 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100510959 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена Ц. В. К. срещу решение № 12527/25.06.2024г. постановено по гр.д. № 57566/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, в частта, с което е уважен предявения по реда на чл.422 от ГПК срещу него от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойността на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019г. – 30.04.2021г. за сумата от 31,90 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№45716/2022г. на СРС, 169 състав и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила за водене на процеса, изготвяне на доклада, за обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и при неправилни фактически и правни изводи. Въззивникът поддържа всички възражения, които е направил в отговора на исковата молба в хода на първоинстанционното производство и които счита, че определят неоснователността на исковете, а именно: липса на сключен по надлежния ред договор между страните и обстоятелството, че същия няма качеството на потребител на топлинна енергия, което обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно решение; твърди неустановеност на претендираните вземания въз основа на фактури, които не са подписани от ответника, липса на установени редовно водени търговски книги и счетоводни записвания, като посочва, че счетоводните записвания извършвани от ищеца са недостоверни, липса на доказателства за извършвано дялово разпределение и отчитане, липса на реално потребление, тъй като в имота не са монтирани радиатори; твърди, че нито е налице валидно решение на ОС на ЕС за сключване на договор за дялово разпределение на топлинна енергия с трето лице помагач, нито валидно сключен такъв договор. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което се отхвърли иска..

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Третото лице помагач "ДИРЕКТ" ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното:

Решението в частта, с която е отхвърлен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД по реда на чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че Ц. В. К. дължи сумата от 6,51 лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 10.08.2022г, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №45716/2022г. на СРС, 169 състав като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

В срока по чл.131 ГПК ответникът изрично е оспорил твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153 ал. 1 ЗЕ / и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не е спорно обстоятелството, а и се установява от нотариален акт за продажба на право на строеж от 22.03.1995г.,констативен протокол за установяване на идентичност между имоти с оглед различна номерация, както и удостоверение за идентичност на адреси – л.14-17 от делото на СРС, че за процесния период ответникът и въззивник в настоящото производство се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда в етажна съсобственост, а именно – гараж №9а, находящ се в гр. София, ул. ******** партерен, абонатен №367277.

Горецитираният документ съдът приема, че по несъмнен начин легитимира ответника като собственик процесния имот, считано от момента на сключване на договора. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитирания нотариален акт установи придобиването на 2 правото на собственост от ответниците, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК.

Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от някой от титулярите, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответникът се легитимират като носител на вещно право на собственост върху процесния имот.

Ответникът твърди, че между страните е налице сила на присъдено нещо относно спора дали същия е потребител на топлинна енергия, като представя съдебно решение по гр.д. № 9445/2011г. по описа на СРС, 80 състав потвърдено с решение по в.гл.д. № 11336/2012г. на СГС, но доколкото същото касае друг период от време различен от процесния, е неотносимо към настощия спор.

Нормата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. , които са обявени по реда на чл.155 от ГПК като служебно известни, /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице./.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост в сграда, която е топлоснабдена, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в 3 сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "ДИРЕКТ" ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение по поставените въпроси касащи потребена топлинна енергия в процесния абонатен номер и стойността на същата на раздел VІ от глава Х на ЗЕ .

Неоснователни са релевираните във въззивната жалба оплаквания, че изслушаната съдебно - техническа експертиза не следва да бъде кредитирана. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл. 195 ал. 1 ГПК , поради необходимост от специални знания. В конкретният случай вещото лице е топлотехник и притежава необходимите специални знания, предвид предмета на допуснатата експертиза. Заключението му е ясно и обстойно обосновано, като същото е дало пълен и точен отговор на поставените му задачи, които не изискват отговор на правен въпрос, а напротив именно технически такива.