Решение № 846 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500819 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. И. А. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 112/12.01.2026 год., постановено по гр. дело № 20233110100711 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са отхвърлени предявените от въззивника К. И. А. срещу К. Т. Д.а, ЕГН **********, с адрес: град К., ул. „Г. С. Р.“ № 21, вх. А, ет. 1, ап. 2; Т. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: град К., ул. „Г. С. Р.“ № 21, вх. А, ет. 1, ап. 2; И. Б., родена на ********* г. в Република България, с постоянен адрес: Република И., Т., пров. К., ул. „М.Т.Д.К.“ № 29, действаща чрез родителите си и законни представители П. Д. Б. и А. Б., и Г. Б., роден на ********* г. в Република България, с постоянен адрес: Република И., Т., пров. К., ул. „М.Т.Д.К.“ № 29, действащ чрез родителите си и законни представители П. Д. Б. и А. Б. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. ***, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна, представляващ апартамент № 16, находящ се в град Варна, ж. к. „М.“, бл. ***, вх. 6, в сграда № 7, изградена в поземлен имот № ***********, находящ се на шести етаж, с площ 60, 90 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежаща та м у изба № 16 и 1, 3681 % идеални части от общите части на сградата и от 1 правото на строеж върху терена, на основание осъществено от него давностно владение за периода от 26.02.2010 г. до 23.01.2023 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Неправилно и в разрез с доказателствата по делото, е прието, че майката на ищеца – Т.ка В. А.а, е била държател на процесния апартамент – държала е имота за родителите на четиримата ответници. Счита, че подобен извод противоречи както на доказателствата по делото, така и на принципите на вещното право. Не е съобразено също, че владението върху процесния апартамент никога не е било предавано на купувачите по договора за продажба по нот. акт № ********** год. по описа на СлВп-Варна Т. Д. Т. и Т.

Д.а С. – родители на четиримата ответници, а изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото.

В жалбата си жалбоподателят е направил свой анализ на събраните доказателства и счита, че от тях безспорно се установява, че е бил владелец на процесния апартамент в заявения от него период – 26.02.2010 г. до 23.01.2023 г., владението му е било продължително, несъмнено, непрекъснато, спокойно и явно, в резултат на което е придобил апартамента по давност.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените от ищеца, настоящ въззивник, против ответниците пасивно субективно съединени установителни искове за собственост на гореописания апартамент да бъдат уважени. Претендира и присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител, въззиваемите К. Т. Д.а и Т. Т. Д. оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

От въззиваемите – ответници И. Б. и Г. Б., действащи чрез родителите си и законни представители П. Д. Б. и А. Б., не са подадени писмени отговори на жалбата.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуални представители, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемите К. Т. Д.а и Т. Т. Д. оспорват жалбата, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор.

Въззиваемите И. Б. и Г. Б. не изпращат представител в съдебно заседание и не изразяват становище.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с последващи молби ищецът К. И. А. е навел следните твърдения:

2

Въз основа на наследяване и дарение е придобил в съсобственост със сестра си А. И. С. при равни квоти помежду им апартамент № 16, находящ се в град Варна, ж. к. „М.“, бл. ***, вх. 6, ет. 6, с площ от 60, 90 кв. м., ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна.

С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № *********** год. по описа на нотариус № ***, ищецът и сестра му А. С. продали апартамента на Т.

Д. Т. и Т. Д.а С. за сумата от 50 000 лева; сумата от 6971, 74 лева е платена от купувачите при подписване на договора за покупко– продажба , а остатъкът от 43 028, 26 лева са платени от „У. Б.“ на основание договор за банков кредит , обезпечен с ипотека.

На 26.02.2010 г., т. е., три дни след сключването на договора за продажба по нот. акт *********** год., ищецът К. А. сключил с Т. Т. и Т. С. предварителен договор за покупко – продажба на същия апартамент за сумата от 50 000 лева, която ищецът твърди, че е заплатил на продавачите по предварителния договор при подписването м у. Твърди, че се е намирал в близки отношения с Т. Т. и Т. С. и крайната цел на извършените сделки била ищецът да придобие от тях (от Т. Т. и Т. С.) пълната собственост върху апартамента. Твърди, че владението върху апартамента никога не е било предавано на купувачите по договора за продажба по нот. акт № 20 от 23.02.2010 год. Т. Т. и Т . С., а от сключването на предварителния договор владението върху апартамента е осъществявано единствено от ищеца. Твърди още, че окончателен договор не бил сключен, предвид наличието на вписана в полза на банката ипотека върху апартамента. Навежда, че банковият заем, с който купувачите са платили продажната цена, е изплащан от ищеца, като уговорката му с Т. Т. и Т. С. е била апартаментът отново да бъде прехвърлен на ищеца след погасяването на банковия заем, теглен от Т. Т. и Т. С. за да купят те апартамента. Уговорките с купувачите Т. Т. и Т. С. не са осъществени предвид настъпилата смърт на Т. Т. и Т. С.а през 2016 г. След смъртта си Т. Т. е оставил двама наследници – ответниците К. Т. Д.а и Т. Т. Д.. Т. С. също е оставила двама наследници – ответниците Г. и И. Б.. Ищецът твърди още, че е правил опити да се свърже с наследниците на Т. Т. и Т . С., но не е успял, предвид ниската им възраст. Заявява, че упражнява фактическа власт върху имота като заплаща дължимите данъци и режийни разходи, а от 10.01.2020 г. го отдава и под наем. На 18.01.2021 г., при справка в имотния регистър, ищецът установил, че по отношение на апартамента е вписана искова молба за делба, въпреки че процесуалният представител на ответниците К. и Т. Д.и е бил уведомен за предварителния договор от 26.02.2010 г. и за съществуващите между страните уговорки. Твърди, че от сключването на предварителния договор на 26.02.2010 год. владее гореописания апартамент и го е придобил по давност; ответниците нямат достъп до апартамента, нито знаят къде се намира.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да бъде прието за установено по отношение на ответниците К. Т. Д.а, ЕГН **********, с адрес: град К., ул. „Г. С. Р.“ № 21, вх. А, ет. 1, ап. 2; Т. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: град К., ул. „Г. С. Р.“ № 21, вх. А, ет. 1, ап. 2; И. Б., родена 3 на ********* г. в Република България, с постоянен адрес: Република И., Т., пров. К., ул. „М.Т.Д.К.“ № 29, действаща чрез родителите си и законни представители П. Д. Б. и А. Б., и Г. Б., роден на ********* г. в Република България, с постоянен адрес: Република И., Т., пров. К., ул. „М.Т.Д.К.“ № 29, действащ чрез родителите си и законни представители П. Д. Б. и А. Б., че ищецът К. И. А. е собственик на следния недвижим имот – апартамент № 16, находящ се в град Варна, ж. к. „М.“, бл. ***, вх. 6, ет. 6, с площ от 60, 90 кв. м., ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна, въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 26.02.2010 год. до предявяване на иска - 23.01.2023 год.

В писмени отговори с идентично съдържание, подадени в срока по чл.

131 от ГПК чрез процесуални представители, ответниците К. Т. Д.а и Т. Т. Д. оспорват предявените против тях искове. Твърдят че заедно с ответниците Г. и И. Б. са съсобственици на процесния апарамент при квоти от по 1 / 4 ид. част за всеки един от четиримата. След смъртта на баща им Т. Т., настъпила на ****** год., ответниците К. и Т. Д.и са приели наследството му по опис.

Оспорват ищецът К. А. да е владял процесния апартамент. Твърдят, че са гостували на баща си в летните месеци и познават закупения от него и партньорката му Т. С. апартамент. Твърдят, че баща им е извършвал ремонт на апартемента, тъй като с Т. С. смятали да го отдават под наем. След смъртта на баща им ответниците посетили жилището и взели негови лични вещи.

Последно са били в имота през 2019 г., след това не са го посещавали заради настъпилата епидемия от „ковид“. Опитали да се свържат с наследниците на Т.

С., но не са успели и затова са завели дело за делба – гр. д ело № *****/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, по което са постановени решения за допускане на делбата и за нейното извършване, които са влезли в сила.

Оспорват твърденията на ищеца, че цената по предварителния договор от 26.02.2010 год. била заплатена от ищеца К. А. на продавачите по предварителния договор – Т. Т. и Т. С.. Оспорват ищецът да е владял апартамента, оспорват и твърденията му относно причините, поради които не е сключен окончателен договор. Оспорват заплащането на режийни разходи относно имота, като твърдят, че апартаментът е празен и не генерира разходи.

Оспорват и твърдението, че ищецът е погасявал отпуснатия в полза на наследодателя им Т. Т. и на Т. С . банков заем; излагат, че дори и да го е правил, сумите са му били давани от Т. Т. и са правени за негова сметка.

Оспорват ищецът да е владял имота и да го е придобил по давност. Излагат, че с вписване на исковата молба и възбрана по отношение на имота, се считат за уведомени всички трети лица. Настояват за отхвърляне на предявените против тях искове.

В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответниците Г. Б.и И. Б., не е подаден.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си.

В съдебно заседание ответниците К. и Т. Д.и, чрез процесуални представители, оспорват исковете, поддържат подадените писмени отговори.

4

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, при за установено следното от фактическа страна:

От договор за дарение, скл. с нот. акт № ******од. на ВнН, се установява, че Т.ка В. А.а е дарила на децата си А. И. С. и К. И. А. 4 / 6 идеални части от собствения си недвижим имот, находящ се в град Варна, ж. к.

М., бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*.

От договор за продажба, скл. с нот. акт № *********** год. по описа на нотариус № ***, е видно, че А. И. С. и К. И. А. са продали на Т. Д. Т. и Т. Д.а С. следния свой съсобствен имот – апартамент № 16, находящ се в град Варна, ж. к. М., бл. ***, вх. 6, сграда 7, съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна, за сумата от 50 000 лева – заплатени както следва – 6971, 74 лева при подписване на договора и 43 028, 26 лева чрез банков кредит, на основание сключен договор за банков кредит от 18.02.2010 г.

Въз основа на молба от 23.02.2010 г. с нотариална заверка на подписа, с рег. № 2051/23.02.2010 на нотариус с рег. № *** в Нотариалната камара и район на действие Районен съд – град Варна от „У. Б.“ АД, на дата 23.02.2010 год. в СлВп-Варна е вписана законна ипотека в полза на банката върху апартамент № 16, находящ се в град Варна, ж. к. М., бл. ***, вх. 6, сграда 7, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна, за обезпечаване изплащането на отпуснатия от „У. Б.“ АД на Т. Д. Т. банков кредит в размер на 22 000 евро за покупка на апартамента, върху който е вписана законната ипотека. От молбата е видно още, че съдлъжници по договора за банков кредит са Т. Д.а С. и „М.П.“ ЕООД, с управител Т. С..