Решение № 1997 от 25.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.София,

….….. 2017 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: Зорница Гладилова

При секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 4155 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Ищецът „К.“ ООД твърди, че с ответника „К.т.б.“ АД /н./ били обвързани от Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. с размер на кредита 250 000 евро. Кредитът бил обезпечен с ипотека. Допълнително сключили Анекс към договора за кредит като бил предоставен допълнителен кредит в размер на 25 000 евро, който също бил обезпечен с ипотека. Към края на 2014 г. ищецът узнал, че върху кредита му, на 18.08.2011 г. е учреден особен залог в полза на "С.Д.Е." АД.

Поради усложнената ситуация около

"К.т.б." АД(н), станало изключително трудно и невъзможно за ищеца да осъществява продажби и да погасява дълга си към банката. Ищецът отправял до "КТБ" АД (н) и до Фонда за гарантиране на влоговете в банките многократни молби, предложения, искания, изявления да му бъде издадено писмо-ангажимент (удостоверение), както и молби и покани за среща/разговор, писма по електронната поща (и-мейли).

Съгласно т.20.3 буква "а" и буква "в", т.27 буква "ц" и т.29 буква "г" от

Договора за банков кредит, "КТБ" АД (н) поела задължение да предостави изрично писмено съгласие, (писмо-ангажимент/удостоверение), необходимо на кредитополучателя при извършване на продажби на отделни обекти в ипотекираната сграда в гр.София, ж.к.*****. Поради отказа на банката да окаже необходимото съдействие и да издаде необходимото писмо-ангажимент/удостоверение, за да се разблокират продажбите на имоти, кредиторът изпаднал в забава от датата на поставянето му под особен надзор. В договора за кредит било предвидено, че кредитът ще се погасява от паричните постъпления, от осъществените продажби на обекти в сградата в ж.к. ***** – 500 eвро/кв.м. жилищна площ, 4000 евро за гараж и т.н. и съответно частично ще се заличават ипотеките за продадените обекти.

Чрез писмо-ангажимент (удостоверение) от

КТБ(н), че след превеждане на конкретната сума от продажбата на определен имот, банката ще заличи ипотеките, ищецът можел да убеди и успокои купувачите на имоти в ипотекираната сграда в гр. София, ж.к. *****, ул. *****и кредитиращата ги банка, че ипотеките ще бъдат заличени. При дискутирането на продажбите с кандидат купувачи на имотите в сградата и след изясняване на собствеността и наличието/липсата на тежести върху имота, купувачите след узнаване наличието на ипотеки в полза на "КТБ"(н) върху парцела и имота, се отказвали от всякакви следващи разговори. Общоизвестен факт бил, че купувачите също теглят заеми за покупката на съответния жилищен имот и наличието на двете ипотеки върху УПИ-то и сградата, и липсата на писмо-ангажимент (удостоверение) от КТБ(н), било пречка за кредитиращата ги банка да им отпусне исканият жилищен заем. Купувачите се отказвали и ищецът бил в невъзможност за реализиране на приходи за погасяване на дълга.

Обичайна практика била банката-кредитор да издава писмо-ангажимент (удостоверение), което да послужи за осъществяване на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти с ипотеки.

Това било предвидено и в договора за кредит.

Ищецът търпял значителни загуби

/наказателни и др. лихви и др./. Отказът на банката и фонда да бъде издадено писмо- ангажимент (удостоверението) водело до увеличаване на задължението на ищеца към банката. Това противоречало на закона, справедливостта, на добрата търговска практика и на морала

Това представлявало отказ на кредитора да съдейства на длъжника за изпълнение на задълженията му вследствие на което „К.т.б.“(н) АД като кредитор била в забава от датата на поставянето под особен надзор.

Задачата на синдиците била да събират вземанията на банката, а събирането на вземанията ставало и чрез оказване на необходимото съдействие на длъжника.

Ищецът моли съда да осъди тветника „К.т.б.“(н) АД да му издаде писмо-ангажимент (удостоверение), което да е общо/универсално относно продажбата всеки отделен обект в сградата в гр. София, ж.к. *****.

Ищецът предявява отрицателни установителни искове, че не дължи суми по договора за кредит. Твърди, че поради неизпълнението на задължението на ответника да издаде предварително писмено съгласие за продажба на недвижими имоти „К.“ ООД е пропуснало да реализира печалба от продажбите на тези имоти съответно: м.август 2014 г. – 63 000 евро; м.октомври 2014 г. – 231 000 евро; м.януари 2015 г. – 61 000 евро; м.май 2015 г. – 52 000 евро; м.юли 2015 г. – 35 000 евро; м.август 2015 г. – 82 000 евро; м.ноември 2015 г. – 53 000 евро; м.юли 2016 г. – 79 000 евро. Общата сума на пропуснатите продажби била 656 000 евро. По този начин ищецът пропуснал да направи вноски за погасяване на кредита. В случай, че ответниците били изпълнили своето задължение за даване на предварително съгласие, ищецът с извършените продажби щял да погаси кредита още през м.октомври 2014 г. Ищецът твърди, че забавата на кредитора настъпила на 1.08.2014 г. като продължавала и към момента..

Недължимите по договора за кредит лихви били следните:

1./ просрочена лихва върху редовна главница – 13 200 евро за периода от 1.08.2016 г. до датата на исковата молба;

2./ просрочена лихва върху просрочена главница – 13 200 евро за периода от 1.08.2016 г. до датата на исковата молба;

3./ текуща лихва върху редовна главница - 13 200 евро за периода от 1.08.2016 г. до датата на исковата молба;

Ищецът предявява отрицателен установителен иск за недължимост на неустойка върху просрочена лихва - 13 200 евро за периода от 1.08.2016 г. до датата на исковата молба;

Ответникът „К.т.б.“(н)

АД оспорва предявените искове. Издадените от КТБ АД (н) удостоверения били изготвени съобразно Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. и прилежащите към него анекси, като били посочени реалните задължения на „К.“ ООД. Ищецът представил удостоверение с изх. № 0200/0981 от 07.06.2016 г., издадено от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, от което било видно, че на 30.05.2016 г. между „К.“ ООД и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е сключен Договор за кредит № 1502/16 за сумата в размер на 770 000 лева. Целта на Договора е погасяване на задълженията на К. ООД към КТБ АД (н). След рефинансиране на задълженията на ищеца към КТБ АД (н), произтичащи от Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. и прилежащите към него анекси, КТБ АД (н) щяло да предприеме всички необходими действия за освобождаване на обезпеченията по кредита. При тези обстоятелства липсвал правен интерес от решаването на делото със сила на присъдено нещо, тъй като с погасяването изцяло на задълженията на „К.“ ООД към КТБ АД (н), щяло да бъде извършено цялостно заличаване на ипотеките, за които се изисквали процесиите удостоверения.

Ответникът твърди, че исковете са неоснователни, тъй като процесните удостоверения са издадени и предоставени на ищеца, като същите отговарят изцяло на задълженията на КТБ АД (н) в тази връзка, произтичащи от Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. и прилежащите към него анекси. Не била налице забава на кредитора. „К.т.б.“(н) АД указала необходимото съдействие, а именно проведена била среща с представителите на „К.“ ООД, предоставени били удостоверения и извлечения.

Многократно с писма

„КТБ“ АД /н./ уведомявала „К.“ ООД за статута на кредита, дължимите суми по Договор за банков кредит от 15.08.2011 г., начина на погасяване и съответно възможностите за заличаване на обезпеченията. На проведената среща на 05.04.2016 г. с представители на „К.“ ООД от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност били предложени варианти за погасяване на кредита. След проведената среща на „К.“ ООД било издадено удостоверение, което да послужи пред трети лица, като в случай на цялостно погасяване на всички задължения на „К.“ ООД към КТБ АД (н) чрез рефинансиране от друга банка, ще бъдат предприети необходимите действия за освобождаване на обезпеченията по кредита.

На „К.“ ООД били издадени 3 броя удостоверения за заличаване на ипотеки след погасяване на лихви и главница в съответен размер, в следствие на постъпили суми от продажба на апартаменти в ипотекираната страда. Сумите, посочени в удостоверенията, били изчислени въз основа Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. и прилежащите към него анекси. Съгласно чл. 29, буква „г“ от Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. кредитополучателят имал право да поиска от Б.та частично заличаване на ипотека по отношение на конкретен недвижим имот, при постъпване на сума, която не може да бъде по-малка от уговореното. По договора била предвидена минимална сума, при постъпване на която, като Банката се е задължила да заличава частично ипотеката единствено.

Съгласно Анекс № 4 от 02.10.2015 г. към

Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. ищецът следвало да погаси главница в предвидените размери. По отношение на Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. кредитополучателят не изпълнявал задължението си за плащане на лихва, в следствие на което същата се натрупала в голям размер. Това обстоятелство било съобразено при издаване на процесиите удостоверения, като размерът на сумата, която следвало да постъпи за частично заличаване на ипотека, бил изчислен при включване на просрочените лихви.

В Договора за банков кредит от 15.08.2011 г. и прилежащите към него анекси не била предвидена поредност на погасяване на задълженията към КТБ АД (н), следователно се прилагал общия ред - разноски, лихви, главница. При погасяване на по-малка сума главницата оставала частично необезпечена.

Неоснователно било твърдението за забава на кредитора, тъй като била налице забава от страна на длъжника по отношение на изискуеми лихви, произтичащи от Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. Още повече на 30.05.2016 г., съгласно Анекс № 4 от Договор за банков кредит от 15.08.2011 г. кредитът бил падежирал и момента всички задължения по кредита били изискуеми.

Искането на ищеца за опрощаване на задължения за лихви към „К.т.б.“(н) АД било неправомерно и би довело до увреждане интересите на кредиторите, които синдикът на КТБ АД (н) по силата на изричната норма на чл.ЗЗ, ал. 1 ЗБН бил длъжен да защитава с преимущество.

Невярно било твърдението на ищеца, че въпреки многобройните му искания банката не му е предоставила необходимата информация за оставащия размер на кредита. Ответникът представял доказателства, че е уведомил длъжника за статута на кредита, дължимите суми по Договор за банков кредит от 15.08.2011 г., начина на погасяване и съответно възможностите за заличаване на обезпеченията.

С оглед изложеното липсвало основание да се иска издаване или промяна на съдържанието на процесните удостоверения.

Ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди представените по далото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Представен е Договор за банков кредит от 15.08.2011 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД и „К.“ ООД в качеството на кредитополучател, по силата на който банката отпуска на „К.“ ООД сумата от 250 000 евро за построяването на сграда в гр.София, район Подуяне, м.Сухата река – Ботевградско шосе – север, ул. „549“ № 33. Съгласно чл.11 от Договора „К.“ ООД се е задължило да заплаща на банката лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 10% годишно, като същата се изчислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сума и е дължима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване. Съгласно чл.13 от Договора за банков кредит при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, КТБ АД (н.), освен договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. Съгласно чл.14 от Договора за банков кредит, начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Съгласно чл.18 крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора е 15.12.2014 г.