Решение № 510 от 12.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. П., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220101295 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след като с Определение № 2835/06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 202453301000027 по описа за 2024 г. на Районен съд - П., делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - П..

Подадена е искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, със съдебен адрес: гр. П., бул. „...“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, чрез адвокат С. М., против Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „...“ № 9, за постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лева, предявен като частичен иск, представляваща част от изплатеното на Б.В.Ц. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 130 000,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 01.01.2020 г., на общински път III-3704, свързващ гр. В. и гр. С., ответникът, при управление на товарен автомобил „М.“, рег. № ..., нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Г. Т.Х.. След причиняване на пътнотранспортното произшествие, Н. избягал от местопроизшествието. Във връзка с това било образувано НОХД № 36/2023 г. по описа на Окръжен съд - П., като с Присъда № 9 от 15.03.2023 г., постановена по посоченото дело, ответникът Н. Н. бил признат за виновен за причиняване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Г. Х.. Сочи, че на основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Излага, че за товарен автомобил „М.“, рег. № ... е имало сключена застраховка „Гражданска 1 отговорност“ с ищеца, със срок на действие от 24.11.2019 г. до 23.11.2020 г., съобразно справка от Информационния център към Гаранционен фонд.

Твърди се, че след инцидента, В. Д. Ц., която е живяла на семейни начала с починалия, и Б.В.Ц., който е бил отглеждан приживе в едно домакинство от него, са отправили застрахователна претенция до ищцовото дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Г. Х.. След като е било уведомено за настъпване на застрахователното събитие, ищцовото дружество образувало преписка по щета № 43072952300107. С Протокол № 153/16.05.2023г., застрахователят определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000,00 лева за В. Ц. и 130 000,00 лева за Б.Ц.. Между В. и Б.Ц.и и застрахователното дружество били сключени споразумения за извънсъдебно уреждане на претенцията, по силата на които застрахователят се задължил да изплати обезщетения на двамата за неимуществени вреди в размерите, посочени погоре, като били съставени ликвидационни актове. С две преводни нареждания от 13.06.2023 г. ищцовото дружество изплатило на В. Ц. обезщетение в размер на 120 000,00 лева, а на Б.Ц. обезщетение в размер на 130 000,00 лева. Сочи се, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с всички лихви и разноски, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск срещу ответника, тъй като това била единствената му възможност да защити правата си. Сочи се, че исковата претенция от 1 000,00 лева е предявена като част от изплатеното на Б.В.Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000,00 лева. Във връзка с разпореждане на съда, по делото е постъпила уточняваща молба от 30.01.2024 г., с която ищцовото дружество е уточнило, че претендираната с исковата молба сума от 1 000,00 лева представлява част от изплатеното на Б.В.Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лева. Във връзка с ново разпореждане на съда с допълнителна молба от 12.04.2024 г., ищцовото дружество е уточнило петитумът на исковата молба като се претендира осъждане на ответника Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., обл. П., ул. „..“ № 9, да заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лева, представляваща част от изплатеното на Б.В.Ц. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 130 000,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на сторетените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който заявява, че предявеният срещу него иск е допустим, но изцяло неоснователен, поради което моли съдът да го отхвърли изцяло като недоказан. Твърди, че към този момент срещу него няма влязла в сила, както се твърди в исковата молба. С оглед приложените с исковата молба документи стигал намира, че застрахователната компания не е изследвала обективните факти и прибързано е предявила претенцията си. Твърди, че отделно стои и въпроса има ли извършена застрахователна измама, с цел получаване на застрахователни обезщетения. Изразява съмнение относно това, съществували ли са изобщо семейни отношения на потърпевшия и получилите застрахователни обезщетения лица, съответно, че всички са станали едно голямо любящо семейство след смъртта му, сплотени единствено и само заради чаканите пари от застрахователя.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си 2 представител, поддържа искова молба и моли за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по настоящото дело преписки по НОХД № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., ВНОХД № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд П., КНОХД № 675/2024 г. по описа на ВКС, НОХД № 36/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., ВНОХД № 245/2023 г. по описа на Апелативен съд – П., ДП № 3/2020 г. по описа на РУ – С., безспорно се установява следното:

С Присъда № 9 от 15.03.2023 г., постановена по НОХД № 36/2023 г. на по описа на Окръжен съд – П., ответникът Н. А. Н., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 01.01.2020 г. на общински път III-3704, свързващ гр.

В. и гр. С., при управление на МПС – товарен автомобил марка „М.“, с рег. № ..., негова собственост, е нарушил правилата за движение визирани в разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в лявата лента на насрещно движение, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се е движил със скорост 45-50 км/ч - не е спрял при възникналата опасност за движението, когато пешеходеца Г. Т.Х. се е движил в същата посока с гръб спрямо него, чл.

116 от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца Г. Т.Х. и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост, чрез нанасяне на травматични увреждания – тежка съчетана, открита черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма довели до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове в мозъка и вътрешни кръвоизливи, които са довели до спиране на сърдечната дейност и дишането, е причинил смъртта на пешеходеца Г. Т.Х. от гр. С., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 123, ал.

1, т. 1 и т. 2, б. “а“, “б“, “в“, “г“ и “д“ от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 54 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 36 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 години и 10 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл. 49, ал. 2 от НК, е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 години.

Горепосочената присъда е обжалвана пред Апелативен съд – П., който с Решение № 107 от 03.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 245/2023 г. по описа на същия съд, е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото с Присъда № 33 от 20.09.2023 г., постановена по НОХД № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., ответникът Н. А. Н., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 01.01.2020 г. на общински път III-3704, свързващ гр. В. и гр. С., при управление на МПС – товарен автомобил марка „М.“, с рег. № ..., негова собственост, е нарушил правилата за движение визирани в разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в лявата лента на насрещно движение, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се е движил със скорост 45-50 км/ч - не е спрял при възникналата опасност за движението, когато 3 пешеходеца Г. Т.Х. се е движил в същата посока с гръб спрямо него, чл. 116 от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца Г. Т.Х. и чл.

123, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост, чрез нанасяне на травматични увреждания - тежка съчетана открита черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма довели до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове в мозъка и вътрешни кръвоизливи, които са довели до спиране на сърдечната дейност и дишането, е причинил смърт на пешеходеца Г. Т.Х. от гр. С., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.

8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. “а“, “б“, “в“, “г“ и “д“ от ЗДвП, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 години, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл.

49, ал. 2 от НК, е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 години.

Посочената Присъда № 33 от 20.09.2023 г., постановена по НОХД № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П. е обжалвана пред Апелативен съд – П., който я е потвърдил в цялост с Решение № 75 от 08.05.2024 г., постановено по ВНОХД № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд – П..

По касационна жалба с окончателно Решение № 613 от 28.11.2024г., постановено по КНОХД № 675/2024 г. по описа на ВКС, върховният съд е изменил въззивното Решение № 75 от 08.05.2024 г. постановено по ВНОХД № 5/2024 г. от Апелативен съд - П., единствено в частта относно допълнителното наказание, като е намалил наложеното на ответника Н. Н. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 години на 5 години, а в останалата част въззивното решение е оставено в сила.

Видно от приложения по делото протокол от проведеното по посоченото НОХД № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П. открито съдебно заседание на 20.09.2023 г., наказателно производство срещу Н. е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, с признаване на фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, внесен от Окръжна прокуратура – П..

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, отговарящо в пълна степен на поставените задачи и компетентно изготвено, обсъдено в съвкупност с писмените доказателства по делото и изготвена на база събраните по делото писмени доказателства и тези от приобщената преписка по развилото се срещу ответника наказателно производство, се установява, че на 01.01.2020 г., в тъмната част на денонощието, около 04,00 часа сутринта, водачът Н. Н., управлявайки товарен автомобил марка „М.“, се е движел в посока от с. В. към гр. С.. При излизане от намиращия се там мост, се е намирал по средата на пътно платно, насочен на ляво, след което на около 18,6 м след това е приближил лявата граница на асфалта и се е отклонил надясно - на разС.ие 24,5 м от моста и наоколо 0,6 м навътре в пътното платно. След това същият се е отклонил отново наляво и около 27 м от моста напуска пътното платно, като е навлязъл в северната канавка и е започнал да се движи с левите си гуми в нея. Посочено е, че на разС.ие 42,35 м от моста водачът е отклонил автомобила отново надясно и на около 50,4 м от моста е навлязъл обратно в пътното платно. На около 110 м, източно от моста, е настъпил удар между товарния автомобил и пешеходеца Г.