Решение № 868 от 10.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………/……..07.2019 година, гр.

Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря Петя Петрова разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1059 по описа на ВОС за 2019год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №

27793/16.04.2019г. от „Ипон-2002"

ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.

„Евлоги Георгиев", бл.21, вх.А, ет.3, ап.8, представлявано от Ц.Т.Ц. - управител, чрез И.Е.Д., чрез Р.Д.Д., адв. при ВАК, срещу Решение № 1082/15.03.2019г. по гр.д. № 2131/2018г. по описа на ВРС, 16 св. ,с което е отхвърлен предявеният от

ВЪЗЗИВНИКА против „ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Княз Дондуков" 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д. - М. - Изпълнителен директор, иск с правно на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.49 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер от 750лв., представляваща част от парично вземане в общ размер на 1500лв., претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от Д.Х.С.-солидарен длъжник по изп.дело №20158080401341 на ЧСИ З.З.Д., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело, прехвърлено от Д.С. на ищеца „Ипон-2002“ ЕООД с договор за покупко-продажба на вземане, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №66181 по описа на РС – град София за 2017год. , II ГК, 158 състав.

Считайки обжалваното решение за недопустимо, доколкото съда се е произнесъл по непредявен иск, неправилно и необосновано, по изложените в жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго , с което иска да бъде уважен. Излагат се съображения, че по делото е установен състава на чл.49 от ЗЗД ,т.к. заплатеното възнаграждение за адвокат е необходим разход за защита на законните права и интереси на гражданите. Когато не може да бъде възстановено по друг начин, то се явява вреда за заплатилия го, поради което иска е доказан по основание и размер. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение, да се постанови друго, с което иска му да бъде уважен и да му се присъдят направените разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност, ако съда приеме , че е налице противоправно поведение на ответника, от което ищеца е претърпял вреда , размера на същата следва да е съгласно определеното в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 50.00 респективно - 200.00 лева.Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Ипон-2002" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, чрез Р.Д.Д. -

ВАК срещу „ОТП

Факторинг България" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между тях, че ответникът дължи на ищеца сумата от 750лв., представляваща част от парично вземане в общ размер на 1500лв., претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от Д.Х.С.-солидарен длъжник по изп.дело №20158080401341 на ЧСИ З.З.Д., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело, прехвърлено от Д.Х.С. на ищеца „Ипон-2002“ ЕООД с договор за покупко-продажба на вземане, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №66181 по описа на РС – град София за 2017год. , II ГК, 158 състав.Претендира присъждане на разноски за заповедното производство.

В исковата си молба ищцата твърди, че на основание издадена по заявление на „Банка ДСК" ЕАД заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7104/2012г. на РС Варна, 14 състав срещу Д.Х.С., с ЕГН ********** е било образувано изпълнително дело № 20158080401341, по описа на ЧСИ З.Д., с peг. № 808 с район на действие района на ВОС. Изп. лист е сума в общ размер на 21 029.36 лева /двадесет и една хиляди двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, от които 16430.09 - главница по договор за кредит от 28.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2012г. до окончателно изплащане на сумата;

2430.09 лева - редовна лихва за периода 17.06.2011г. -18.05.2012г.; 1064.89 лева - санкционираща лихва за периода 27.09.2011г. - 18.05.2012г.; 50 лева - заемни такси; 402.86 - заплатена държавна такса и 651.43 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

На 21.01.2016г. Д.С. е получила ПДИ, с която е уведомена за размера на дълга й, както и, че на основание чл.

99 ЗЗД, че процесното вземане на „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* е прехвърлено на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, като на това основание последното е конституирано като взискател по делото.

В срока за възражение ищцата е подала такова, заповедният съд е дал указания на кредитора да предяви иск в едномесечен срок, „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* е завело такъв в срок, по който е образувано гр.д.№ 3178/2016г. по описана ВРС. С влезли в сила Решение № 4643/08.12.2016г. по гр.д.№ 3178/2016г. по описана ВРС и Решение

№338/18.05.2017г. по в.търг.дело

№195/2017г. по описа на ВОС, са отхвърлени предявените от „ОТП Факторинг България" ЕАД", ЕИК ********* срещу Д.Х.С., ЕГН

********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №3838/28.05.2012г. по ч.гр.д. № 7104/2012г. на ВРС, като неоснователни.

Преписи от цитираните решения са представени по изп. дело , в едно с молба на длъжника вх.№10968/19.05.2017г., за прекратяване на същото. Към молбата е приложен и Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2017г. , от който е видно, че е платено адвокатско възнаграждение от длъжника на процесуалния й представител по делото-адв.Д., в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Образуваното по молба на взискателя изпълнително дело е било прекратено, за което длъжника е уведомен със съобщение изх.

№22865/10.08.2017г. Ищеца твърди,че за защита по същото ищцата е направила разход за ангажиране на адвокат, който да я представлява и защитава в изпълнителното производство. Причинената имуществена вреда за нея се изразява в заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1500лева, от които в настоящото производство претендира 750.00 лева.

С договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от

23.08.2017г., Д.Х.С., ЕГН **********, прехвърля на Ипон-2002" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, 9010, ул. "Евлоги Георгиев", бл.21, вх.А, ет.3, ап.8, с управител Ц.Т.Ц., чрез И.Е.Д., гореописаното си парично вземане в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С получено на 28.08.2017г. уведомление, ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД" е уведомен надлежно за цесията.

За вземането си „Ипон-2002" ЕООД, ЕИК ********* е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело 66181/2017г. по описа на СРС, 158 св.Съдът е уважил искането, издал е Заповед за изпълнение от 30.11.2017г. След постъпило възражение от длъжника „ОТП Факторинг

България" ЕАД , въззивникът в срок е предявил установителния си иск по чл. 422 от ГПК , решението по който е предмет на настоящото произнасяне.

С оглед на горните обстоятелства, за ищеца се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск, за установяване на съществуващото му и изискуемо вземане срещу ответника, на основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва, като неоснователни и недоказани и твърденията на ищцовото дружество за наличие на валиден договор за прехвърляне на процесното вземане, с твърдения ,че същия е нищожен поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Ако се приеме, че предмет на процесния договор за цесия са не самите вреди, а обезщетение за вреди, то същият отново ще се окаже недействителен, т.к. подобно вземане е с оглед на личността (intuitu personae) и е непрехвърлимо по естеството си.

Сочи, че не е налице виновно поведение от негова страна, че вредата не е настъпила при и по повод на възложената работа от служители на ответника, не е налице действие или бездействие извършено виновно, поради което не е налице фактическият състав на деликта.

Отговорността за разноски е специална гражданска имуществена отговорност, която има обективен и невиновен характер. Твърди, че „ОТП Факторинг България" ЕАД не е страна нито по кредитното правоотношение, нито в заповедното производство. Цесията не обхваща поемане на вредите, нанесени от цедента вследствие на негови действия или бездействия.В този смисъл, не може да се приеме, че цесионерът, който се ползва от вече издадения в полза на банката изпълнителен лист, е нанесъл вреда на Д.Х.С. и е действал противоправно, образувайки изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, предаден при цесията. Извършените от служителя на банката действия във връзка с подаване на заявление по чл.417 ГПК, снабдяване с изпълнителен лист и образуване въз основа на същия на изпълнително производство са предоставени от ГПК права и кредиторът ги е упражнил. Оспорва твърдението, че заплатеното на адвоката възнаграждение от длъжника представлява „необходим разход”. След депозиране на възражението изпълнителни действия спрямо нея не са извършвани, суми от принудително събиране не са постъпвали. При евентуалност, в случай, че съдът счете, че все пак Д.Х.С. е претърпяла вреди от противоправно поведение на „ОТП Факторинг България" ЕАД, то моли съда да вземе предвид, че единственото действие по защита на длъжника, предприето от адв. Р.Д. е подадената молба за прекратяване на изпълнителното дело. В този смисъл, дори да се приеме, че са налице противоправно причинени вреди, то те биха били в размер на 50 лв. - минималното адвокатско възнаграждение, предвидено за изготвяне на молба в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, евентуално в размер на 200 лв. - минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в чл. 10, т. 4 от горецитираната наредба.

Оспорва изобщо факта на заплащане на адвокатски хонорар в размер на 1500 лева , с твърдения,че в пълномощното на адв. Р.

Д., приложено по изп. дело № 20158080401341 по описа на ЧСИ З.Д. е изписано, че сумата е платена в брой, но към исковата молба липсва приложен документ от адв.