Решение № 74 от 15.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Кърджали, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255100600368 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 45/16.07.2025 год., постановена по Н.о.х.дело № 340/2025 год., Кърджалийският районен съд е признал А. Ш. М. от с. К, общ.

Ч, обл. К. за виновен в това, че на 03.01.2025 год. в с. Ж, общ. Ч., обл. К. пред Б.В.Д. - полицейски инспектор в Участък Ч. към РУ - К., съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с отпечатан сериен бланков ***********, с отпечатана дата на издаване *********., и дата на валидност ********., на името на А.S.М. (А. Ш. М.), роден на ********** год., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, във вр.с чл.308 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. Със същата присъда съдът е постановил на основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство - Свидетелство за 1 управление на моторно превозно средство на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с отпечатан сериен бланков ***********, отпечатана дата на издаване - *********., и дата на валидност ********., на името на А.S.М. (А. Ш. М.), роден на ********** год., да бъде отнето в полза на Държавата. С присъдата съдът е възложил в тежест на подс.А. Ш. М. заплащането на направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия А. Ш. М. от с. К, общ. Ч, обл. К., в която се твърди, че по време на производството пред първоинстанционния съд не било доказано по надлежния ред, че е извършил деянието, за което е обвинен. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена друга такава, с която да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. В допълнително писмено изложение защитникът на подс.М. – адв.Р. И. от АК - П. изразява становище, че обжалваната присъда на първоинстанционния съд е необоснована и постановена в противоречие със закона. Твърди, че липсват доказателства досежно твърденията на прокурора, че приложеното по ДП № 8/2025 год. свидетелство за управление на МПС на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с № ******** е съзнателно ползвано от подсъдимия, тъй като това свидетелство не било иззето по надлежния законов ред и не можело да бъде ползвано като доказателство по делото, предвид разпоредбата на чл.104 от НПК – не било установено по реда, предвиден в НПК. Счита, че този документ е следвало да бъде приобщен към доказателствата по делото по някой от предвидените в НПК способи на доказване, като процесното СУМПС било правно установен факт от 06.01.2025 год., когато е било предадено с протокол за доброволно предаване от св.Д. на разследващия полицай. Намира изводът на първоинстанционния съд – че вещественото доказателство СУМПС на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с ******** не е иззето по надлежния ред по нито един от нормативните актове, които уреждат тази процедура, но не може да бъде изключен от доказателствения материал, за незаконосъобразен и вътрешно противоречив, тъй като твърди, че СУМПС не само не е иззето по надлежния законов ред, а че изобщо не е иззето. Защитникът на подсъдимия развива подробни съображения за неспазване на императивни разпоредби за правилното изземване на СУМПС като веществено доказателство, независимо съобразно разпоредбите на кой нормативен акт е извършена проверката на 2 подсъдимия М.. В заключение защитникът на подсъдимия твърди, че в случая липсвало годно веществено доказателство по смисъла на НПК, което при изземване и приобщаване към делото по законоустановените способи би представлявало единствената вещ – средство на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия М., поради което твърди, че в процеса не е установено А. М. да е извършил деянието, за което е обвинен.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия М. поддържа жалбата и допълнителото писмено изложение към нея по съображенията, изложени в същите. Излага допълнителни съображения за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата. Като такова сочи липса на обсъждане в мотивите на присъдата на изложените от него доводи и съображения, каквото било изискването на НПК, като първоинстанционният съд се бил задоволил само с едно изречение да посочи, че не приема версията на защитата, че вещественото доказателство – свидетелство за управление на МПС, е компрометирано и не може да се ползва. Твърди също, че посоченото от съда – че то не е иззето по надлежния ред, но въпреки това не можело да бъде изключено от доказателствения материал, защото било представено пред двамата свидетели, представлявало вътрешно противоречив мотив. Сочи също, че в документа, с който се посочва, че производството е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК, липсвало посочване на действието, с което е образувано досъдебното производство. Твърди, че с оглед посоченото, делото не било образувано, като пледирал пред първоинстанционния съд, но в мотивите също не били обсъдени тези доводи. Счита, че ако се приеме, че ако при извършената проверка от двамата полицейски служители около 16.00 часа им е било предоставено свидетелството за управление на МПС, то това действие било първото, с което е образувано досъдебното производство, като при това положение същите не можели да бъдат свидетели, съобразно разпоредбата на чл.118 от НПК. Счита, че или свидетелството не е било иззето, или ако се приеме, че е било иззето, то двамата свидетели следвало да бъдат заличени; както и че при това положение изземването следвало да стане по реда на чл.161 ал.2 от НПК – с последващо одобрение на протокол за изземване от съответния съд, каквито нямало по делото. Развива и съображения за липсата на адресат на докладна записка от св.Д. от 03.01.2025 год., респ. за адресиране на втори доклад от 06.01.2025 год. до лице с име Ч., 3 който не бил заведен под номер, от когото нямало произнасяне, като този втори доклад се отнасял до досъдебно производство № 8 от 2024 год., докато настоящото производство било по досъдебно производство № 8/2025 год.

Твърди, че обвинението следвало да бъде доказано по несъмнен начин, а в момента съществували само съмнения за обвинението. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена оправдателна такава. В последната си дума подсъдимият А. Ш. М. моли да бъде оправдан.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, мотивирана и законосъобразна. Счита, че действително свидетелството за правоуправление, за ползването на което подсъдимият е осъден, не е иззето по реда на НПК, но няма спор за това, че именно това свидетелство подсъдимият е използвал пред органите на МВР при извършване на проверката, като това се установявало от разпитите на свидетелите по делото, както и от последващите действия, извършени при разследването, а именно – изследването на този документ. Намира за неоснователни съображенията на защитника на подсъдимия в допълнителното писмено изложение към жалбата, като предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана за това страна и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, събрал е исканите и сочени от страните доказателства, като не са извършвани процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Ш. М. е роден на ********** год. в гр. К., като 4 постоянно живее в с. К, общ. Ч, обл. К.. Има завършено висше образование, собственик и управител е на "А." **** – с. К, общ. Ч, обл. К., женен е, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подс.А. М. притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на ********* от ОД на МВР - К.. Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ********** год., издадена от Началник група в сектор „П.“ К., свидетелството му за правоуправление на МПС било иззето на ********* год., поради изчерпване на всички контролни точки и неизпълнение на задължението му по чл.157 ал.4 от Закона за движението по пътищата, поради което към 03.01.2025 год. подсъдимият не притежавал такова свидетелство.

На 03.01.2025 год. свидетелите Б.Д. и Д.К. - служители в Участък Ч. към РУ - К., били на работа и осъществявали контрол по безопасност на движението на главен път I-5 в с. Ж., общ. Ч., на спирката, намираща се срещу бензиностанция „"Е."“. Около 15.55 часа свидетелят Д. спрял за проверка лек автомобил марка "Б" с рег. № *******, при което установил, че водач бил подсъдимият А. М., който бил сам в автомобила. Св.Д. му се представил и му поискал документите за проверка. В изпълнение на издаденото му устно разпореждане, подс.М. предоставил на св.Д. лична карта, свидетелство за регистрация на автомобила и свидетелство за управление на МПС, издадено от Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с отпечатан сериен бланков ***********, отпечатана дата на издаване *********., и дата на валидност ********., на името на А.S.М. (А. Ш. М.), роден на ********** год.

Св.Б.Д. взел представеното му от подс.М. свидетелство за управление на МПС и го предоставил на колегата си – св.Д.К., за да направи справка с РСОД, представляващ таблет. При проверката св. К. установил, че подс.М. е имал свидетелство за управление на МПС, издадено в Република България, което било иззето на ********* год., поради изчерпване на всички контролни точки.

Свидетелят К. предал на колегата си Д. какво е установил след справката в информационната система и му върнал представеното от подс.М. свидетелство за управление на МПС. Тогава св.Д. отново разгледал този документ и видял, че то било издадено преди две години, както и че в позиция номер пет е изпусната една буква от името на А. М.. Поради това св.Д. решил да се обади на колегата си експерт от НТЛ, за да го попита по какви признаци на документа да разбере дали е истински или не. След проведения разговор свидетелят Б.Д. продължавал да има съмнения относно представеното му от подс.М. свидетелство за управление на МПС, поради което свидетелите 5 решили да отидат в РУ К., където на документа да бъде извършена проверка.

Свидетелите Д. и К. съобщили това на подс.А. М., след което тримата отишли в сградата на Районното управление К., където св.Д. предал с Докладна записка от 03.01.2025 год. свидетелство за управление на МПС, издадено от Кралство Великобритания и Северна Ирландия с отпечатан сериен бланков ***********, отпечатана дата на издаване *********. и дата на валидност ********. на името на А.S.М. (А. Ш. М.), роден на ********** год., на експерта в НТЛ Я.М., който веднага извършил справка, за което издал Експертна справка № 03/03.01.2025 год., със заключение, че представеният документ е неистински. По този повод св. К. същия ден съставил срещу подс.А. М. Акт за установяване на административно нарушение серия ******* за това, че на 03.01.2025 год. в с. Ж. управлява МПС, без да е правоспособен водач, тъй като СУМПС му е отнето със ЗППАМ № ********** год., който бил подписан от подсъдимия с отбелязване, че има възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № ********** год. на Началник сектор „ПП“К., с което за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП на подс.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., и което НП е влязло в сила на 05.03.2025 год.