Решение № 155 от 17.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София) като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600373 по описа за 2021 година

С присъда № 260033 от 10.03.2021 г. на СГС, НО, 13 състав, постановена по НОХД № 724/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият Р. В. Г., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 22.07.2020 г. около 23:20 часа в с.

***, *** община, ул. *** № *, е извършил действие с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - М. Я., ЕГН ********** (на седем годишна възраст) - опипвал пострадалата Я. в областта на половите органи и в областта на седалището, извадил половия си член и започнал да го търка в долната част на корема и в областта на половите органи на пострадалата Я., като деянието е извършено чрез употреба на сила - Р.Г. запушил с ръка устата на пострадалата Я., за да не вика, и в условията на опасен рецидив - след като Р.Г. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК (като с определение на СГС № 96 от 08.01.2016 г. по нчд № 5168/2015 г., влязло в сила на 26.01.2016 г. на Р.Г. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по присъда по нохд № 1045/2015 г. по описа на СГС, влязла в сила на 01.12.2015 г., с която на обвиняемия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години за тежко умишлено престъпление, а именно престъпление по чл. 199, ал.

1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ НК, като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип; и по присъда по нохд № 4260/2015 г. на СГС, влязла в сила на 03.12.2015 г., с която на обвиняемия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1

4 години за тежко умишлено престъпление, а именно — престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ НК, като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като определеното общо най-тежко наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, изтърпяно на 14.03.2019 г.) - престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ НК, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“ НК във вр. чл. 373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда на основание чл.57, ал 1, т.2 , б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане по делото на подсъдимия Р. В. Г. с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно считано от 23.07.2020 г.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Р. В. Г. е осъден да заплати направените по делото, в досъдебното производство, разноски в полза на държавата и по сметка на СДВР в размер на 585,60 лв., а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъден да заплати 5 лв. за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивен протест от прокурор при СГП с твърдения, че в обвинителната си пледоария е поискал от СГС постановяване на осъдителна присъда и определяне на наказание в размер на 8 години лишаване от свобода и с оплаквания, че постановената спрямо подсъдимия Г. осъдителна присъда е неправилна в частта й, в която поради ниския размер на наложеното наказание същата се явява явно несправедлива. Сочи се, че съгласно санкционната част на приложимата разпоредба от НК за инкриминираните блудствени действия законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 до 20 години, което, според подалият протеста прокурор, означава, че наложената с протестираната присъда санкция е определена под средния размер от 12 години, като е определена в близък до минималния такъв от пет години. Изтъква се, че в случая по правилата на чл. 54 НК наказанието е определено в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, но че този извод на СГС е неправилен, доколкото по делото не са установени такъв обем и/или естество на смекчаващите отговорността обстоятелства, които да обосновават подобно занижаване на наказанието и налагането му в размер, близък до минималния такъв. Твърди се, че наказанието не е индивидуализирано съобразно изискванията на чл. 54 НК и че обстоятелствата на конкретното престъпление, както и тези относно личността на подсъдимия не характеризират осъществената от него престъпна проява като безобидна такава. От една страна, се сочи, че установените по делото обстоятелства разкриват значима обществена опасност на личността на Р.Г., тъй като преди да осъществи процесното деяние подсъдимият е бил осъждан многократно за различни престъпления - кражби, множество грабежи и хулиганство. Излагат се доводи, че от съдебното му минало е видно, че много от престъпните прояви не са с инцидентен характер, 2 както и че нито толерансът по чл. 66, ал. 1 НК, нито налаганите ефективни наказания „лишаване от свобода“ са оказали необходимото предупредително и възпитателно въздействие върху него, че използваната спрямо подсъдимия наказателна репресия не е изпълнила своята поправителна и превъзпитателна цел и не е успяла да въздейства върху Г. предупредително, като го възпира от бъдещи противоправни прояви, включително не е била достатъчен контрамотив срещу извършване на процесното престъпление. Сочи се, че като цяло съдебното минало на подсъдимия следва да бъде прецизно проследено и обсъдено в посока към завишаване на наказанието в рамките на предвиденото в закона. В същото време, според подалият протеста прокурор, събраните по делото доказателства обосновават и високата обществена опасност на самото деяние, като се вземат предвид начинът на неговото осъществяване — подсъдимият е използвал близката си родствена връзка с детето и доверието, което то има към него, основано на тази връзка; лесният достъп до детето, като решението му да осъществи блудство с пострадалата не е било възпрепятствано дори от това, че при пострадалата е спяло 6-годишното й братче; принудителните блудствени действия са реализирани спрямо беззащитно лице от женски пол на много ниска възраст в рамките на малолетието, а именно — седемгодишна възраст към момента на деянието; времето на извършване - в тъмните вечерни часове на инкриминираната дата; мястото на извършването му — в затворена стая, където няма кой да й окаже помощ, възползвайки се и от това, че навън има силна музика и случващото се трудно би било чуто от празнуващата компания; причинените на М. Я. морални страдания и стрес, като същата известен период от време след деянието не е могла да се съвземе и да обясни какво й се е случило; обстоятелството, че деянието е извършено при повече от един квалифициращи признака употребата на сила и опасния рецидив.

В протеста се развиват и доводи, че смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства извън направеното по делото самопризнание не се разкриват. Твърди се, че самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК се отчита в съпоставка с направеното, макар и бланкетно, признание на вина в досъдебното производство. Приема се за вярно, че в поведението на подсъдимия проличава разкаяние, както и че изявлението му по чл. 371, т. 2 НПК значително съкращава пътя на доказване и темпорално изтегля напред във времето приключването на процеса с окончателен съдебен акт, но че на всичко това е отговорено с поощрението по чл. 58а НК. В тази връзка прокурорът счита, че направеното самопризнание следва да се цени като силно, макар и не изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, способно да балансира успешно с отегчаващите такива в тяхната цялост.

Същевременно се изтъква, че други смекчаващи отговорността обстоятелства не се разкриват. В тази връзка се излагат доводи, че младата възраст на подсъдимия не следва да се отчита в полза на подсъдимия, тъй като той е достигнал житейската зрялост, необходима му да оцени в пълна степен високата обществена опасност на извършеното от него, и че поради това толеранс заради възрастта му не бива да му се дава. Претендира се, че към същия извод насочва и нормативната уредба, доколкото съгласно § 1 от ДР на Закона за младежта по смисъла на същия закон „младежи“ са лицата на възраст от 15 до 29 години включително, но че в случая подсъдимият е извън тази възрастова рамка, тъй като към 3 момента на деянието той е имал навършени 32 години. Подалият протеста прокурор счита също, че обстоятелствата относно механизма на извършване на престъплението следва да се ценят като балансиращи, тъй като няма доказателства блудствените действия да са продължили дълго, но същевременно по естеството си те разкриват сериозно засягане на личността на пострадалата и по-конкретно на нейната полова неприкосновеност. Сочи се, че употребената принуда е само в една от формите й, а именно - употреба на сила, приложена е не изначално, а при оказаната от пострадалата съпротива, но че в същото време, упражнена върху 7-годишно дете, не може да се определи като такава с незначителен интензитет. Като ирелевантно към индивидуализиращите наказанието обстоятелства се определя отношението, което са проявили близките на подсъдимия, към извършеното от него престъпление.

В заключение в протеста се излагат съображения, че преценени в съвкупност, гореизброените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства сочат, че отговарящо на целите по чл. 36 НК наказание би се явило такова около средния размер на предвиденото в закона наказание и че подходящо наказание би било „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, което, намалено с 1/3 съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а НК, означава, че наказанието следва да бъде определено в размер на 8 години лишаване от свобода.

Предвид гореизложеното се изтъква, че наложената с присъдата санкция по отношение на подсъдимия Г. „лишаване от свобода“ за срок от 7 години и 6 месеца не е съобразена с принципа за съответствие на наказанието с индивидуалните специфики на извършеното престъпление по чл. 35, ал. 3 НК, че противоречи на правилата за индивидуализация на наказанието съобразно наличните отегчаващи обстоятелства и проявената чрез тях обществената опасност на деянието и дееца по чл. 54 НК, както и че също така не съдейства за постигане на залегналата в чл. 36, ал. 1 НК поправителна, превъзпитателна и предупредителна цел на наказателната репресия както в индивидуален, така и в генерален план.

С оглед на така изложеното и на основание чл. 313, чл. 318, ал.2 и чл. 337, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 334, т. 3 НПК подалият протеста прокурор предлага да бъде изменена протестираната първоинстанционна присъда, като бъде увеличено наложеното на подсъдимия Р. В. Г. наказание „лишаване от свобода” от 7 години и 6 месеца на 12 години, което да се намали с 1/3 на 8 години и да бъде потвърдена присъдата в останалата й част.

В постъпилото допълнително изложение към въззивния протест се сочи, че СГС неправилно е оценил някои обстоятелства като смекчаващи такива. В тази връзка държавното обвинение заявява несъгласието си с доводите на защитата, възприети и от СГС, че упражненото насилие над подсъдимия от неговите близки и роднини след извършването на деянието, а също и последвалото негативно отношение от същите към него, следва да се отчетат като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, доколкото те имат превантивен и поправителен ефект върху подсъдимия предвид факта, че са осъществени от най-близките му хора. Твърди се в допълнението, че в случая реакцията на общността на подсъдимия говори за степента на конкретното въздействие, което престъплението е оказало върху 4 обществото, и че това въздействие очевидно е в остра степен отрицателно и че това следва да се оцени като отегчаващо отговорността обстоятелство.