Решение № 750 от 20.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Пазарджик, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220102082 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е с предмет упражняване на родителски права върху ненавършило пълнолетие дете. Образувано е по иск, предявен от Н. И. С. от с. П., общ. Л., срещу А. И. И., със сегашно фамилно име Н., от с. Г. М., общ. Д. М..

Ищецът претендира да му бъде възложено упражняването на родителските права върху общото дете на страните Н. Н. С., родена на ********* г. В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала от 2013 до 2017 г. Известно време живели във В., но в началото на 2017 г. се завърнали в България. През април 2017 г. ответницата заедно с майка си отново заминала за В., а през септември същата година заявила на ищеца, че не желае повече да живее с него и няма да се връща в България. Детето останало при него и до момента на предявяването на иска го отглеждал той, подпомаган от родителите си. Майката се връщала в България за по седмица 1-2 пъти годишно и прекарвала тези дни с детето, за което ищецът не създавал пречки. През останалото време тя живеела и работела във В., имала друг мъж и друго дете. На няколко пъти тя изпращала за детето по 200-300 лева и подаръци. Всички останали грижи за детето се полагали от бащата, той го водел на училище, на лекар, на рождени дни и т.н. Той иска да бъде определен на майката режим на лични отношения с детето и издръжка в размер 300 лв. месечно, която тя да заплаща.

Постъпил е отговор от ответницата, която оспорва иска. Излага твърдения за лошо отношение към нея на родителите на ищеца по време на съжителството им, заради което тя напуснала дома им заедно с детето, което било бебе, а по-късно с ищеца заживели отделно в 1 апартамент в П. През март 2016 г. С. сам заминал на работа в Чехия, но не изпращал за А. и детето никакви пари и тя изпаднала в тежко финансово положение. През юни двамата заедно и майката на А. заминали на работа в А., във ферма за ягоди, а детето останало с родителите на ищеца. Твърди, че в този период майката на ищеца при опитите да говори с детето си по телефона на рождения си ден и казвала, че то спи и че смята баба си за майка. През май, юни и юли 2017 А. издържала родителите на С., освен него и дъщеря им, като им изпращала пари от А., работейки по 15 часа на ден. В този период тя съобщила на ищеца решението си да се разделят и се прибрала с детето при майка си в Г. М.. Междувременно С. бил осъден на 4 месеца лишаване от свобода за шофиране в нетрезво състояние. През септември 2017 г. обаче, след разходи за УНГ операция на детето, тя отново останала без пари и заминала за А., а на майка си изпращала пари за нея и детето. Говорейки по телефона с детето, тя виждала, че то е много по-спокойно и щастливо, отколкото когато живеело с ищеца и семейството му. През февруари 2018 г. ответницата отново се върнала в България поради липса на работа, но отново с майка и имали нужда от средства и майката предложила да заминат заедно за няколко месеца, "за да си стъпят финансово на краката". Така през март ответницата оставила детето при баща му и заминала заедно с майка си, като изпращала на С. по-голямата част от спечеленото - за детето. През юни се върнала и взела детето, през септември трябвало отново да замине и раздялата с детето била тежка, то трудно свикнало да не е до майка си. За Коледа се върнала заедно с настоящия си съпруг Р. Н. и детето веднага много го харесало, а той се отнасял с него като със свое. Надявали се скоро да го вземат със себе си в А.. През юли 2019 С. съобщил на ответницата, че заминава за И., а детето остава с родителите му, и и поискал 1200 лв. за заминаването, от които Н. му дала поголямата част. За съгласие детето да напусне страната заявил, че ще си помисли. Малко покъсно детето претърпяло нова операция на сливиците, а при завръщането на майка си за Коледа 2019 и се оплаквало, че се чувства много нещастно с родителите на баща си и иска да отиде с нея в А.. През февруари 2020 г. преди заминаването си за И. ищецът подписал съгласие за напускане на страната, само за една година и само за А.. Заради забраните за пътуване във връзка с ковид-19 едва през юни ответницата могла да купи билети за заминаване за А. през юли, но в този момент С. оттеглил съгласието си за пътуване и А. заминала без детето. Периода на забраната за пътуване двете прекарали в Г. М., финансово подпомагани от майката на ищцата и от Р. Н., докато С. отказал да изпрати пари за дъщеря си. През септември 2021 г. ищцата се върнала в България, за да подготви детето за първи клас в училище в П. Бащата имал вече връзка с друга жена и се оказало, че неговата майка се опитва да настрои детето против тази жена. Детето било много напрегнато и според ответницата голяма вина за това имала бабата. Новата приятелка на С. споделила с нея опасенията си, че средата в К. не е най-добрата за детето. При следващите и завръщания в България - декември 2021 и януари 2022 - детето плачело и молело майка си да го вземе в А., но бащата отново не позволил. Отказал и през септември 2022 г. След декември 2022 г. по настояване на майката и със заплащане от нея бащата започнал да води детето на уроци по български за наваксване на материала. След раждането на второто дете на ответницата семейството на С. започнало още повече да настройва детето срещу майка му и да 2 ограничава контактите им по телефона. Въпреки желанието на детето С. отново отказвал да го пусне да замине с майката. През 2023 г. ищецът заминал за няколко месеца за Г., a детето плачело всеки ден пред майка си по телефона. Неколкократно било оставяно без надзор.

Излагат се по-нататък отново с подробности и други случаи, вкл. това, че самата майка на ищеца признала, че синът и не се грижи добре за детето и помолила А. да направи всичко възможно да получи родителските права. След завръщането на бащата от Г. детето видимо се отдалечило от нея, избягвало телефонни разговори или бързало да ги приключи. След неколкодневно неотговаряне на телефона от детето ответницата подала сигнал до отдел "Закрила на детето" и заради това имала скандал по телефона с Н. С. и неговия баща, който я заплашил, че няма да си види повече детето, а Н. се разстроила, плакала, пищяла и видимо се страхувала от родителите на баща си, но тихичко потвърдила на майка си, че иска да отиде с нея в А.. По-нататък в отговора се описват условията и начинът на отглеждане в с.

К., които според ответницата са значително по-лоши от онези, които тя може да предложи.

Сочи се, че бащата очаква още едно дете, което още повече ще намали възможностите му да се грижи за Н.. Детето, от друга страна, навлиза във възраст, в която има нужда от майчина грижа, а има и желание да замине при майка си. Н. претендира упражняването на родителските права, лични контакти за бащата с детето, издръжка в размер 400 лв. месечно и разрешение на съда, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и пътуването му извън България.

Със същите и допълнителни твърдения и същите искания е предявен и иск със същия предмет, образуван в отделно дело с номер 2363/2023 г. на съда, което по-късно е обединено с настоящото. Н. С. с отговора на исковата молба по това дело оспорва фактическите твърдения на ищцата за неговото поведение, условията в неговия дом, отношението на неговото семейство към А. и детето и т.н. Твърди, че тя се е дезинтересирала от детето.

Твърди, че не ограничава контакта на майката и детето, но счита, че не е в негов интерес да живее с нея в А., далеч от привичната си среда, с хора, вкл. съпруга на майката, които не разбират български език; освен това счита, че има опасност така да се прекъсне връзката му с детето.

Двата предявени иска от насрещните страни са с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Предявен е от А. Н. и иск с правно основание чл. 127а от СК.

В хода на делото и в писмени защити страните, представлявани от упълномощени адвокати, поддържат становищата си.

Пълномощникът на Н. С. излага доводи за това, че детето след раздялата на родителите и заминаването на майката за чужбина е останало да живее с баща си в България; има личен лекар, явява се за всички предвидени в календара ваксини, консултира се със специалисти при нужда; ученичка е в трети клас през приключилата учебна годин, тренира футбол, като таксите за тренировките се заплащат от бащата, общува с неговия семеен кръг, разбира се с братовчедите си, обича братчето си и т.н. - изброяват се установените по делото факти, като относно осъжданията на ответника в миналото се сочи, че те не са за тежки престъпления и по-голямата част са преди дълъг период от време и той е реабилитиран; описват се събития 3 около детето, за които свидетелите са разказвали. Счита, че действително по критерия доход майката превъзхожда бащата, но затова пък той има по-интензивна подкрепа от близките си при отглеждането на детето и трайно изградените връзки на детето с неговите роднини са по-близки. Всекидневието, училището, спортът, средата и приятелският кръг на детето са формирани в България и преместването му в изцяло нова среда, сред непознати хора, само с майката, с която рядко общува към момента, и в чужда държава ще му окаже негативно и стресово влияние. Заявява, че по никакъв начин не отрича важната роля на майката, но той не възпрепятства контактите и с детето; фигурата на бащата, от своя страна, също е важна за изграждането на личността на детето и е необходимо да бъде запазена връзката баща – дете и изградените хармонични отношения между тях. Майката не е установила по делото как ще се осигури задоволяване на образователните и здравните нужди на детето. По подобни причини той смята и че не следва да се дава разрешение по чл. 127а, ал. 1 от ГПК – детето ще попадне в непозната за него среда и има опасност да се прекъсна връзката му с бащата.

Пълномощникът на А. Н. прави преглед на свидетелските показания, като излага доводи защо според него следва да се кредитират показанията на тези на ищцата и съответно защо тези на другата страна са предубедени или не са пълни впечатленията им. Заявява, че видно от всички данни по делото, А. е много отдадена майка, която въпреки заминаването си за А. винаги е присъствала в живота на детето, полагала е грижи, пристигала е в България при важните му поводи и двете имат силна емоционална връзка. Винаги е изпращала и пари за отглеждането на дъщеря си. Н. С., от друга страна, нито разполага с добри битови условия, нито се грижи по подходящ начин за детето, което е оставено само да се грижи за обучението си. Заявяа се още, че бащата има криминално минало и не е добър пример за детето.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Страните са съжителствали на съпружески начала, като връзката им е започнала във В., където работели, и впоследствие семейният им живот е продължил в с. К. в дома на родителите на Н. С.. От съжителството си те имат родено едно дете – Н., на 10-годишна възраст към момента – родена на ********* г. А. Н., към онзи момент А. И., е родом от с. Г.

М., обл. П..

Двамата се разделили по инициатива на А. след заминаването и за В. заедно с нейната майка, като детето останало да живее с баща си. А. И. считала, че в България не може да намери подходяща работа с достатъчен доход и взела решение да заживее постоянно във В..

Н. С., от своя страна, не успял да свикне с живота във В. и да започне там работа трайно, като неговото решение било да остане в България.

До настоящия момент детето се отглежда от бащата, първоначално в дома на родителите му и с тяхна помощ, а в момента бащата, детето, жената, с която бащата съжителства към момента, нейната дъщеря от предходна връзка (на възраст малко по-голяма от Н.) и общото им дете, момче на 1-годишна възраст, живеят в гр. П. под наем. Н. е завършила успешно трети клас в училище в гр. П. Бащата е започвал работа на различни места, като последното му работно място е в търговско дружество, занимаващо се с транспорт и ремонт на 4 автомобили. Поне документално трудовото му възнаграждение там е в размер минималната работна заплата. По негова преценка той разполага с достатъчен доход, но детето е регистрирано в училището и получава безплатна храна при престоя си там като дете от социално слабо семейство.