Определение № 834 от 04.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Благоевград, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500697 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ГЛОРИЪР“ ООД, ЕИК 101781211, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „***“ № 10, представлявано от К.А.С., чрез адвокат С. П., със съдебен адрес: гр.

София, ул. „***“ № 5 Б, ет. 2 против протоколно определение от 23.04.2025 година, постановено по гр.дело № 1501/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС-Стара Загора.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост, както и за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие на закона.

Според жалбоподателя, разпоредбата на чл.31 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки не се занимава с конкретния съд, пред който да се разглежда делото. Навеждат се доводи, че целта на разпоредбата е да определи единствено държавите, чиито съдилища имат компетентност и могат да бъдат сезирани от страните по спора. Обосновава се становище, че след като една от страните по спора е избрала държава, посочена в Конвенцията, редът за определяне на родовата и местната подсъдност на делото се подчиняват на процесуалните правила, приети в тази държава. Според жалбоподателя, в случая приложима е разпоредбата на чл.107 от ГПК.

1

С оглед на това се иска съдът да отмени определението на РСБлагоевград и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор на частната жалба, насрещната страна „ЕМЕРЛОГ СП“ З.О.О (EMERLOG SP. Z.O.O. (EMERLOG SPOLKA Z OGRANICZONA

ODPOWIEDZIALNOSCIA)), е депозирала такъв, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата. От една страна ответникът излага съображения, че въпросът за подсъдността е решен вече в определение № 346 от 19.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 221/2025 г. по описа на ОСБлагоевград. С оглед на това сочи, че жалбата на „Глориър“ ООД е недопустима.

По съществото на спора излага съображения, че компетентен да разгледа спора е съдът в Полша. Отделно от това, се обръща внимание, че според предходното произнасяне на ОС-Благоевград по въпроса за подсъдността, срокът за възражение за неподсъдност, не е изтекъл.

В същото време ответникът навежда доводи за приложението на чл.31 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като според него избрания от ищеца съд не попада в нито една от посочените в тази разпоредба хипотези.

С оглед на това се иска съдът да остави без разглеждане подадената частна жалба, а в условията на евентуалност – ако я намери за допустима, да я остави без уважение.

Благоевградския окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Възраженията на ответника за недопустимост на жалбата не се споделят от настоящия състав, доколкото е налице изрична норма в ГПК - чл.121 от ГПК, която предвижда обжалваемост на определенията във връзка с подсъдността. Обстоятелството, че в предходен момент въззивната инстанция се е произнесла по сходен въпрос не може да отрече правото на жалба на заинтересованата страна, тъй като предмет на жалбите са различни съдебни 2 актове, постановени при различна фактически и правни изводи.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 1501/2024 г. по описа на РС-Благоевград е образувано по искова молба на „Глориър“ ООД, ЕИК 101781211, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.„***" № 10, представлявано от управителя К.А.С.. Със същата е предявен иск срещу „Емерлог С.П." 3.0.0 ("Emerlog S.P." Z.O.O.), дружество, регистрирано в Република Полша с данъчен номер 5223029032, със седалище и адрес на управление в Република Полша, гр.Варшава, ул.„***" № 200, офис 29, представлявано от Р.Б. (R.B.) и М.Г. (M.G.), за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 293 евро, представляваща извършени допълнителни разходи във връзка със възложен международен превоз от гр.Стара Загора, Р.България, до Кралство Белгия.

С определение от 11.09.2024 г., делото е насрочено в открито съдебно заседание на 23.10.2024 г., което е отложено поради нередовно призоваване на ответника. В следващото о.с.з. от 04.12.2024 г., по възражение на ответника, РС, е прекратил производството по делото поради неподсъдност на българския съд, при установена договорна подсъдност. Постановеното в тази насока определение е обжалвано от ищеца „Глориър“ ООД и е отменено с определение № 346/19.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 221/2025 г. по описа на ОС-Благоевград.

След връщане на делото на РС-Благоевград и насрочването му в о.с.з. на 23.04.2025 г., по възражение на ответника в това заседание, то отново е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС-Стара Загора.

Така постановеното определение от РС-Благоевград, настоящият състав намира за неправилно.

В случая следва да се посочи, че от една страна в чл.31, параграф 1 от приложимата Конвенцията CMR, се предоставя на ищеца възможност да избира между четири възможни съдилища, а именно: 1/ съдилищата на държавата, за която страните са се споразумели – в казуса Полша; 2/ съдилищата на държавата, където е главното седалище на ответника – отново Полша; 4/ съдилищата на мястото, където стоките са приети за превоз – 3

България, или 4/ съдилищата на мястото, предвидено за доставянето на стоките - съдилищата в Белгия.

Съобразявайки редакцията на чл.31 , параграф 1 от Конвенцията CMR и в частност посоченото, че „…ищецът може да сезира освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата, на територията на която се намира..“, в случая „мястото, където стоката е била приета за превоз“, настоящият състав приеме, че се визира съответната национална юрисдикция, без да се обвързва с точно определен съд. Този извод се следва от целта на Конвенцията CMR, която е да определи към съда на коя държава следва да бъде отнесен съответния спор за разглеждане, в случая – дали Република България (място на товарене на стоката), Република Полша (държавата, в която е седалището на ответника и която посочена по съгласие между страните) или Кралство Белгия (място на доставка на стоките). Ето защо и под място на товарене и на доставка, следва да се разбира съд на съответната държава членка, в която при реализация на договора за услуга автомобилът е натоварен/разтоварен, а не привръзка, имаща предвид едновременно и коя е компетентната държава и в кой съд на държавата спорът следва да се разглежда. Следва да се има и предвид, че Конвенцията не цели изключване на националните законови разпоредби на компетентната държава по отношение на местната подсъдност на спора. В този смисъл правилата на чл.103 и сл. от ГПК, се явяват приложими.

Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е приложима посочената от жалбоподателя норма на чл.107 от ГПК, тъй като ответникът не е с неизвестен адрес, а с такъв в друга държава. Не е изпълнено и изискването на чл.107, ал.2 ГПК, тъй като се касае за търговско дружество, което не предполага регистрация на постоянен адрес. В този смисъл е Определение № 582 на САС по в. гр. д. № 485/2016 г.

Във връзка с изложеното по-горе, следва да се има предвид разпоредбата на чл.119 от ГПК, която обаче предвижда само по определен вид искове съдът да следи служебно за подсъдността, а по други този въпрос да бъде повдиган единствено от страните. Повдигнатият пред РС-Благоевград спор за разглеждане не попада сред тези, по които са въведени в процесуалния закон императивни норми относно местната подсъдност. С оглед на това и доколкото извън изрично уредените в закона случаи , съдът не следи 4 служебно за спазване на местната подсъдност, в случая той при произнасянето си е ограничен от съдържанието на възражението по чл.119, ал.4 ГПК.

Съобразявайки данните по делото, настоящият състав приема, че срокът за отговор на исковата молба, който е релевантен за преклудиране на възражението за подсъдност /чл.19, ал.4 от ГПК/, е изтекъл на 05.12.2024 г.

Извод в тази насока се следва от отразеното в становището на ответника от 13.11.2024 г., в което е посочено, че той е разбрал за делото с получаване на писмото за насрочването му в о.с.з. от 04.12.2024 г., което видно от отразяването на известието за доставяне, приложено на л.112 от делото на РСБлагоевград, е станало на 05.11.2024 г. В същото време, в така депозираното становище от 13.11.2024 г. ответникът подробно е коментирал както исковата молба, така и приложените към нея писмени доказателства, като е взел становище по тях и е обосновал извод за неоснователност на ищцовата претенция.

Възраженията на пълномощника на ответника в тази насока, заявени в о.с.з. от 04.12.2024 г. не могат да се възприемат. Същите представляват злоупотреба с право, доколкото очевидно ответникът е запознат с претенциите на ищеца и с ангажираните от него доказателства /което признава и в становището си от 13.11.2024 г./, като с възраженията се цели единствено да се удължи предвидения в чл.131 от ГПК срок, след изтичането на който се преклудират определени процесуални права. Приемането на противното противоречи както на целта на закона и на Регламент (ЕО) 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета, респ. на Регламент 1784/2020, които в случая са относими към връчването, така и на житейската логика.

Действително, в определение № 346/19.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 221/2025 г. по описа на ОС-Благоевград, е прието, че възражението за неподсъдност на спора на българския съд не е преклудирано, тъй като е налице нередовно връчване на книжата, но съставът на БлОС визира изпращането на книжата по делото с писмото от 26.07.2024 г., известието за което е приложено на л.79 от делото на РС-Благоевград. Именно поради това към 13.11.2024 г., когато е направено възражението за неподсъдност, то не е преклудирано. С него обаче се оспорва само компетентността на българския съд да разгледа предявения иск, който въпрос вече е разрешен от БлОС с постановеното определение по в.ч.гр.д.№ 221/2025 г.

5

Направеното в о.с.з. от 23.04.2025 г. възражение от „Емерлог С.П." 3.0.0 ("Emerlog S.P." Z.O.O.), за неподсъдност на спора на РС-Благоевград и съответно искане за изпращането му за разглеждане от РС-Стара Загора е вече преклудирано. С оглед на това, БлРС не е имал основание да прекрати производството по този ред и постановеното в тази насока определение се явява незаконосъобразно. Същото следва да се отмени, като делото се върне на БлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.04.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1501/2024 г. по описа на РС – Благоевград, с което делото прекратено и е изпратено по подсъдност на РС-Стара Загора.

ВРЪЩА делото на

РС-Благоевград съдопроизводствените действия. за продължаване на

Определението не подлежи на касационно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6