Решение № 1285 от 11.11.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110101677 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

135 ал. 1 ЗЗД.

Ищците основават исковата си претенция на твърдения, че първият ответник е кредитополучател по договор за кредит от 28.12.2006г. в размер на 90 000 лв. и че са обезпечили вземането на кредитора по него /„ПИБ” АД”/ с договорна ипотека, обективирана в нот. акт № ***, като са ипотекирали собственото си жилище, находящо се в гр. ***. Ищците сочат, че считано от 05.10.2012г. първият ответник е в забава при погасяване на кредита и че срещу него е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1098/22.07.2015г. по ч.гр.д. № 1998/2015г. на ВТРС. Допълват, че въз основа на издадения по реда на чл. 418 ГПК изпълнителен лист кредиторът е образувал изп. дело № 239/2015г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев, по което ипотекирания им имот бил продаден на публична продан и част от получената от нея сума в размер на 86 318, 38 лв. през 2019г. била възложена по разпределение на ипотекарния кредитор. Ищците твърдят, че по този начин и на основание чл. 155 ал. 2 вр. чл. 1 ЗЗД са се суброгирали в правата на удовлетворения кредитор, включително в преобразуващото му право да иска отмяна на увреждащите го действия на кредитополучателя, извършени след възникване на вземането. Ищците твърдят, че първият ответник е извършил такова увреждащо действие през 2016г., като е дарил на втория ответник и негов син 1/6 ид. част от ***, с площ от 825 кв.м., въпреки че е знаел за изискуемите си задължения по договора за кредит. Ищците смятат, че извърешното дарение уврежда кредиторовия 1 интерес, тъй като води до намаляване имуществото на длъжника и затруднява тяхното удовлетворяване. Уточняват, че предвид безвъзмездния характер на дарственото разпореждане фактическия състав на отменителния иск не изисква знание за увреждане у надареното лице. По изложените съображения ищците отправят искане до съда да обяви за недействителен спрямо тях договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***. на нотариус Д. Раднева. Претендират разноски.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска като недопустим респ. неоснователен с възражения, че ищците нямат качеството на кредитори на соченото от тях законово основание /чл. 155 ал. 2 ЗЗД/, включително и поради факта, че банката кредитор е удовлетворена частично. Ответниците възразяват още, че единствено извършено от ипотекарните длъжници плащане е предпоставка за суброгиране в правата на кредитора срещу длъжника, а такова не се твърди. В условията на евентуалност ответниците възразяват, че за ищците качеството на кредитори е възникнало след удовлетворяване на първоначалния кредитор при разпределението на сумите от публичната продан, което е станало след оспорваната дарствена сделка.

Ответниците възразяват, че последната не представлява увреждащо действие и че липсва знание за увреждане, тъй като първоначалнит кредитор е бил обезпечен с възбрани и запори върху друго имущество на длъжника. С тези доводи молят за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от представения заверен препис от договор за предоставяне на банков кредит № 96КР-АА-0254/28.12.2006г. се установява, че първият ответник е получил от трето за делото лице /„ПИБ” АД/ кредит в размер на 90 000 лв., който e следваlo да погаси на равни месечни вноски по погасителен план, с краен срок на връщане 28.12.2026г. За обезпечаване срочното издължаване на кредита ищците по делото са учредили в полза на банката – кредитор договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. *** /нот. акт № ***/.

Липсва спор между страните, че поради допуснато просрочие при погасяване на кредита и след уведомяване на първия ответник за това, банката – кредитор се е снабдила срещу него със заповед за незабавно изпълнение № 1098/22.07.2015г. и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д.№ 1998/2015г. по описа на ВТРС общо за сумата от 89 618, 77 лв. – просрочени главница, договорни и наказателни лихви по процесния договор за банков кредит /листи 12 – 14/.

От съвпадащите твърдения на страните се установява, че въз основа на издадения по чл. 418 ГПК изпълнителен лист банката – кредитор е образувала срещу първия ответник изп. дело № 239/2015г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев. От изисканото от съдебния изпълнител постановление за възлагане на недвижим имот от 12.07.2016г. и 2 решение № 75/27.02.2019г. по гр.д. № 792/2018г. на ВТОС, потвърдено с решение № 112/20.05.2019г. по в.гр.д. № 165/2019г. на ВТАС е видно, че ипотекираното от ищците в полза на кредитора жилище е продадено на публична продан, както и че след отмяна по реда на чл. 463 ГПК на извършеното от ЧСИ разпределение, част от получената при проданта сума в размер на 86 318, 38 лв. е била възложена от съда на ипотекарния кредитор. Същата е преведена по сметка на последния с платежно нареждане от 25.06.2019г. /лист 83/.

От нот. акт за дарение на недвижим имот № 407, том III, рег. № 3420, дело № 222 от 16.08.2016г. се установява, че първият ответник е дарил на втория ответник, негов син, 1/6 ид. част от ***, с площ от 825 кв.м., ведно с построените в него къща и второстепенни постройки. От справка № 650913/09.06.2021г. на Агенцията по вписванията по партидата на първия ответник е видно, че същият притежава 1/2 ид. част от недвижим имот в гр. *** и е носител на право на строеж на спортен център секция „А” в УПИ I – 7340 с площ от 251, 3 кв.м., върху които са наложени възбрани от първия ищец. Липсва спор по делото, че притежавания от първия ответник в режим на СИО л.а. *** е продаден на публична продан и половината от получената сума е разпределена на взискателите по изп. дело № 239/2015г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев, но с оглед на недостатъчния й размер, ищците по делото не са получили изпълнение /разпределение от 14.08.2020г. – лист 19/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е процесуално допустим. За последното е достатъчно ищците да твърдят, че са кредитори на ответниците на наведено от тях основание и претенцията им да е насочен срещу страните по атакуваната сделка, за която се твърди, че уврежда кредиторовия интерес. Въпрос на материална, а не на процесуална легитимация е дали ищците имат качеството на кредитори спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка. В тази връзка, за да се уважи иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ищците следва да докажат пълно и главно кредиторовото си качество спрямо първия ответник, извършване от него на разпоредително действие в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредиторите с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора, без такова да се изисква у насрещната страна по сделката, тъй като тя е с безвъзмезден характер.

В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало и да не е отречено със сила на присъдено нещо. В тази връзка правоотношението, от което произтича 3 вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д.

№ 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в случая е осъществен фактическия състав на чл. 155 ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД, от които ищците извеждат кредиторовото си качество спрямо първия ответник. Същите са обезпечили негов личен дълг в размер на 90 000 лв. по договор за банков кредит от 28.12.2006г. чрез учредяване на договорна ипотека върху собствения си жилищен имот. Доколкото ищците не са страна в кредитното правоотношение даденото от тях обезпечение е за чуждо задължение. Първият ответникът е изпаднал в забава при връщане на кредита, което е дало основание на кредитора му да се снабди с изпълнителен лист срещу него по реда на чл. 418 ГПК, за което е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 1998/2015г. по описа на ВТРС. Въз основа на този изпълнителен титул спрямо длъжника е образувано изп. дело № 239/2015г. на ЧСИ Д. Бойчев, в хода на което ипотекирания имот е бил продаден на публична продан, а част от получената при нея сума в размер на 86 318, 38 лв. е била изплатена на ипотекарния кредитор. Безспорно е по делото, че с тази сума не е погасен изцяло дълга на длъжника към кредитора му.

Последното обстоятелство обаче е без значение за настъпването на уредената в чл. 155 ал. 2 ЗЗД законна суброгация, тъй като в закона не е поставено изискване да е налице пълно погасяване на чуждия дълг, за да встъпят в правата на удовлетворения кредитор претърпелите принудително изпълнение ипотекарни длъжници. В случая ищците са встъпили в правата на удовлетворения кредитор до размера на получената от него сума от публичната продан на собствения им имот. Следователно е налице частична законово суброгация, по силата на която ищците имат качеството на кредитори спрямо първия ответник до размера на сумата от 86 318, 38 лв. Възражението на последния, че само извършено от ипотекарните длъжници плащане ще им предаде качеството на кредитори не държи сметка, че това е един от уредените в хипотезата на чл. 155 ал. 2 вр. ал. 1 ГПК юридически факти, водещи до законната суброгация. Изрично в посочената норма е записано, че ипотекарния длъжник, който претърпи принудително изпълнение встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Въпреки че суброгацията настъпва от момента на погасяване на чуждия дълг, тя обхваща и обезпеченията на главното задължение. Липсва спор в съдебната практика и правната доктрина, че иска по чл. 135 ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на кредитора, което е насочено към запазване на длъжниковото имущество /т. 1 от ТР № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК/. Следователно встъпилите в правата на удовлетворения кредитор ищци се явяват носители на паричното му вземане от датата на усвояване на банковия кредит, а не от момента на суброгацията. В тази връзка те могат да оспорят уреждащото ги действие при същите условия и предпоставки, при които е могла и 4 банката – кредитор, в чийто права са се суброгирали т.е. те упражняват от свое име чуждо право. В този смисъл решение № 179 от 11.05.2011г. по гр.д. № 1198/2010г. на III г.о., ВКС и мн. други. Ето защо релевираното от ответниците възражение, че кредиторовото качество на ищците е възникнало след оспорената дарствена сделка е напълно неоснователно.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че осъществяването на предпоставките на законовата суброгация по чл. 155 ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД придава на ищците качеството на кредитори по отношение на първия ответник.

По вече изложените съображения същото предхожда атакуваната сделка и обуславя приложението на нормата на чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Елемент от фактическия й състав е извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника.

Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г., Решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г., всички на IV г.о. и мн. други/ всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, урежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135 ал. 1 ЗЗД е без значение и дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника и същият не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора.