Определение № 285 от 21.06.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Силистра, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500198 по описа за 2023 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2058/17.05.2023г. при РС – Тутракан от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Янислав Янакиев против Разпореждане № 346/02.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 156/2023 г. по описа на РС – Тутракан, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за сумата от 164.47лв., представляваща разликата над уважения размер главница от 397.50лв. до претендирания от 561.97лв. 78.32лв. договорна лихва за периода 24.05.2022г. - 24.11.2022г., 44.06лв. – обезщетение за забава за периода 25.05.2022г. – 28.03.2023г. и законна лихва върху отказаната част от главницата, дължими по Договор за заем Microcredit №9032-00089937/14.02.2022г., сключен между Й. Х. К. и „Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Обстоятелството дали предвиденото в договора възнаграждение за допълнителни услуги следва да бъде включено към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос, относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено в чл.19, ал.5 от ЗПК. Счита, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Моли за отмяна на разпореждането и да се издаде Заповед за изпълнение.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и 1 представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч. гр. д. №156/2023 г. по описа на РС - Силистра е образувано по подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780 срещу Й. Х. К., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 561.97лв. – главница по Договор за заем Microcredit №9032-00089937/14.02.2022г., сключен между Й.

Х. К. и „Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение №1 от 20.09.2022г. към Рамков договор за цесия от 12.03.2021г., , 78.32лв. - договорна лихва за периода 24.05.2022г. 24.11.2022г., 44.06лв. – обезщетение за забава за периода 25.05.2022г. – 28.03.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението до окончателното изплащане.

Районен съд – Тутракан е издал заповед за изпълнение единствено за главницата от 397.50лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението /03.04.2023г./ до окончателното погасяване на сумата и е отхвърлил останалите претенции. За да направи това първоинстанционният съд е приел, че искането вероятно се основава на неравноправна клауза и е в противоречие на закона, тъй като в ГПР не е включено възнагражданието по договора за допълнителни услуги.

Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение, с оглед на което настоящият състав дължи произнасяне по правилността на обжалвания акт, единствено в частта за сумите, предмет на частната жалба.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора, като в случай че установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или се обосновава вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по аргумент от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откажe издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит.

Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

2

В процесния случай, потребителят е закупил допълнителна услуга, която обаче не е включена в ГПР.

Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за кредит, тъй като без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общия разход по кредита. При включването на възнаграждението като компонент от ГПР се стига до резултат, при който ГПР е различен от посочения в договора .

Така, на основание чл.22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК.

В заключение въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 346/02.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 156/2023 г. по описа на РС – Тутракан, В ЧАСТТА , в която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 164.47лв., представляваща разликата над уважения размер главница от 397.50лв. до претендирания от 561.97лв., 78.32лв. - договорна лихва за периода 24.05.2022г. - 24.11.2022г., 44.06лв. – обезщетение за забава за периода 25.05.2022г. – 28.03.2023г. и законна лихва върху отказаната част от главницата, дължими по Договор за заем Microcredit №9032-00089937/14.02.2022г., сключен между Й. Х. К. и „Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4