Решение № 7067 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7067 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110152572 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Д. М. Е. и Н. М. Е. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност и равни квоти от по 1/2 за всеки от сумите както следва: 871,72 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 212,28 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022г., сумата от 12,51 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,28 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 10.09.2019г. до 05.09.2022г., които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр. София, общ. „Искър“, ж.к. „..., вх. 8, ет. 6, ап. 144, аб. № 47575.

За ответницата Д. М. Е. 1/2 или сумите от: 435,86 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 106,14 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022г., сумата от 6,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,64 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 10.09.2019г. до 05.09.2022г.

За ответника Н. М. Е. 1/2 или сумите от: 435,86 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащане на вземането, 1 сумата от 106,14 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022г., сумата от 6,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,64 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 10.09.2019г. до 05.09.2022г.

Ищецът „Топлофикация София“

ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответниците Д. Е. и Н. М., представлявани от назначен на основание чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител – адв. К. К., са депозирали отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който излагат възражения за недопустимост, а по същество и неоснователност на исковите претенции. Твърдят, че не са приели наследството, съответно не са собственици на процесния имот. Сочи, че имената им не фигурират в представените от ищеца фактури в качеството на задължени лица. Релевират възражение за изтекла давност. Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства, в това число и по отношение на отразеното количество изразходвана топлинна енергия. С тези аргументи молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия" ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/ не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е 2 налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, сключен на 01.04.1968г. /лист 171/ се установява, че М. Е. М.ов и М. П. АнА. са придобили собствеността по отношение на следния имот: апартамент № 144, находящ се в гр.

София, ж.к. „Гара Искър“, блок 21, вх. 8, етаж 6. Видно от приети удостоверения за наследници № РИС23-УГ51-1015/07.02.2023г. и № РИ23-УГ51-8581/19.10.2023г., 3 издадени от Столична община, район „Искър” /лист 47 и лист 95/ се извежда, че Мария П. М. е починала на 11.01.1997г., а М. Е. М. е починал на 25.07.2016г., като са оставили наследници по закон Д. М. Е. /дъщеря/ и Н. М. М. /син/. Видно от представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № РИС23УГ51-8580/19.10.2023г., издадено от Столична община, район „Искър” имената Мария П. М. и М. П. АнА. са имена на едно и също лице. С оглед на изложеното по силата на наследствено правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, собствеността по отношение на процесното жилище е преминала към наследниците при равни права – по 1/2 ид.ч. В качеството си на собственици на процесния апартамент № 144, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“ (с предишна номерация ж.к.

„Гара Искър“, съгласно удостоверение на СО, район „Искър“, лист 13), бл. 21, вх. 8, ет.

6, ответниците са и страна по облигационното отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, респективно дължат цената за доставеното в същия имот количество ТЕ.

По отношение възражението на особения представител на ответниците, че по делото не е доказано приемането на наследството на техните наследодатели, съдът намира за необходимо да посочи, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото няма каквито и да било данни ответниците да са направили отказ от наследство. Напротив, от прието по делото съдебно удостоверение изх. № РД-30-1448/26.11.2024г. се установява, че в особената книга по чл. 49 ЗН, водена при СРС, не са намерени данни за вписан отказ от наследството, оставено от наследодателите Мария П. М. и М. Е. М. от страна на наследниците Д. М. Е. и Н. М. М.. Ето защо съдът намира, че въведеното с отговора на исковата молба възражение за липса на облигационна връзка с ищеца, обосновано с твърдението, че собствеността по отношение на процесния имот не е преминала към ответниците, се явява опровергано.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Бруната България" ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 23.10.2007г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.