Решение № 2026 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2026 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20241100501623 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 1089/23.01.2024 г., подадена от длъжника „Юробанк България“ АД по изп. дело № 14/2024 г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ срещу постановление, съдържащо се в съобщение изх. № 01569/16.01.2024 г., с което ЧСИ е отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 от Тарифата. Жалбата е с предмет отказа на ЧСИ да намали по възражение за прекомерност адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя, за размера над 200 лв. до 400 лв.

В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя възнаграждение по чл. 10 НМРАВ в размер на 400 лв. е прекомерно, което длъжникът е заявил с молба от 15.01.2024 г. по ИД. Сочи, че възнаграждението за образуване на ИД е в размер на 200 лв., до който размер следва да се намали възнаграждението. Излага, че делото е с ниска правна и фактическа сложност. Сочи, че СИ не е извършил действия по изпълнението.

По делото е постъпило писмено възражение от взискателя С.Т.. Сочи, че длъжникът – банка, не е заплатил дълга си доброволно като е бездействал над 4 м.; не е извършил опит да се свърже с взискателя. На второ място излага, че след образуване на ИД дългът не е заплатен и с молбата за образуване на ИД са поискани конкретни изп. Действия. Излага, че минималният размер от 400 лв. за образуване и водене на ИД съответства на фактическата и правна сложност на делото.

В мотивите, с които ЧСИ Бизов е изпратил жалбата на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

1

Изпълнително дело № 14/2024 г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя С.Т. с длъжник „Юробанк България“ АД на дата 10.01.2024 г. Към молбата е приложен Изпълнителен лист от 18.09.2023 г., издаден по гр.д. № 26 371/2022 г. по описа на СРС, 26 състав. Съгласно ИЛ „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на С.Т. сумата от 503,91 лв. - адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Сумата е неолихвяема. С молбата за образуване на ИД на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Изп. дело е образувано за изпълнение на парично вземане. На длъжника по ИД е връчена ПДИ изх. № 895/11.01.2024 г. на 11.01.2024 г. На 15.01.2024 г. е постъпила молба от длъжника, с която се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на взискателя – 400 лв. според двустранно подписан договор, според който сумата е получена в брой. Видно от ПДИ на осн. т. 26 ТТРЗЧСИ е начислена такса, чийто размер не е предмет на жалбата. С постановление, съдържащо се в съобщение изх. № 01569/16.01.2024 г., ЧСИ е отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя. По делото няма данни дългът да е заплатен.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 8 ГПК /срещу разноските/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е размерът на определените разноски по изпълнението в частта относно адвокатското възнаграждение над размера от 200 лв. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая в тежест на длъжника са разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на ИД. Тези разноски се дължат от длъжника, който е дал повод за образуване на изпълнителния процес. Извън предмета на настоящото пр-во е изследването на обстоятелствата, настъпили преди подаване на молбата за образуване на ИД – дали кредиторът е канил длъжника; дали длъжникът е търсил кредитора да му заплати сумата. Уговорено е и се претендира заплащането на възнаграждение за образуване на ИД в минимален размер съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 НМРАВ от 200 лв.

Относно възнаграждението по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ в размер от 200 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. С образуването на ИД на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Няма данни обаче да са извършени каквито и да било действия от ЧСИ в тази връзка. В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 400 лв. - за адвокатско възнаграждение, а също и 2 към датата на издаване на обжалваното постановление на 16.01.2024 г., от пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Поради това необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 400 лева следва да бъдат намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на сумата 200 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Юробанк България“ АД, длъжник по изпълнението, постановление, съдържащо се в съобщение изх. № 01569/16.01.2024 г., по изп. дело № 14/2024 по описа на ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя С.Л.Т. ЕГН ********** и дължимо от длъжника „Юробанк България“ АД ЕИК 000694749 по изп. дело № 14/2024 по описа на ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3