Определение № 4248 от 23.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4248 гр. София, 23.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет П.а Касационно гражданско дело № 20258002100557 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. С., представляван от адвокат И., срещу решение № 462 от 15.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 696/2024 г. по описа на Окръжен съд- Хасково, с което е отменено решение № 358/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е признато за установено по отношение на Община Хасково, че К. П. С. е собственик въз основа на завещание и давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], с площ 447 кв.м., като вместо това съдът е отхвърлил предявения от К. П. С. против Община Хасково иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника , че описаният поземлен имот с идентификатор ***е собственост на ищеца на основание добросъвестно давностно владение и завещание от двамата му братя А. П. С. и С. П. С.. С решението си Окръжен съд – Хасково е обезсилил решение № 358/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е отменен акт за частна общинска собственост №12872/16.11.2023 г. и е прекратил производството в тази част.

Съдът е отменил изцяло определение № 1052/26.06.2024 г., постановено по гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Касационният жалбоподател К. С., представляван от адв. И., моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Хасково до касация, да бъде отменено изцяло и предявеният иск да бъде уважен. Касаторът поддържа, че съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което е в противоречие с практиката на ВКС, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила 1 и необоснованост. Касаторът поддържа, че се позовава на добросъвестно владение, основано на влязло в сила решение по гр.д. № 710/1991 г. по описа на Районен съд-Хасково.

Поддържа, че делото се е водило на основание вписвания в разписния лист на ОбщинаХасково като собственици на неговите праводатели на процесния имот. Поддържа, че Окръжен съд- Хасково не е обсъдил в мотивите си това твърдение за добросъвестно владение. Поддържа, че съдът не е съобразил променената фактическа обстановка чрез вписване на наследниците на П. С. като собственици в разписния лист. Касаторът е навел твърдение, че владението на неговите праводатели и неговото собствено е започнало добросъвестно с решението по делбеното дело, тъй като те не са знаели, че имотът е общински или държавен. Поддържа още, че въззивният съд неправилно е изчислил давностните срокове, неправилно е определил началния момент на давностно владение.

Поддържа, че по делото е установено, че от 1977 г., когато са записани като собственици в разписния лист, трайно и непрекъснато неговите праводатели и той са владяли имота.

Поддържа още, че неправилно съдът не е включил в давностния срок времето, през което е бил наложен мораториум на течащите срокове за придобиване по давност на право на собственост върху частни общински и държавни имоти.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на решението до касация. Поставя следните въпроси:

1.Законосъобразно , правилно и допустимо ли е , изхождайки от принципите на диспозитивното начало в процеса, въззивният съд при разглеждане правилността на първоинстанционното решение да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, както и да въвежда спор там където не съществува. Допустимо ли е да се коментират и разглеждат в мотивите на решението само доказателствата, ползващи едната страна, като останалите се игнорират и дори не се оборват.

2.Може ли правно основание за добросъвестно владение по чл.70 ал. 1 от ЗС, наред с всички прехвърлителни двустранни и едностранни сделки, административни актове да бъде и съдебно решение, влязло в сила и неоспорено от заинтересованите страни, с което е извършена съдебна делба и имотът е възложен на определено лице, което от тогава упражнява необезпокоявано и постоянно фактическата власт върху имота. Също така основание ли е за добросъвестно владение и вписването в разписните листове на Общината на база съответния регулационен план дадено лице за собственик на имота по отношение на самата Община. Следва ли добросъвестният владелец на общински частен имот изрично да се заяви и извести Общината за своите намерения за своене на имота. Длъжен ли е добросъвестния владелец да депозира решението на съда по делото за делба в Общината, за да се счита че е извършено уведомяване и да има то правна стойност за Общината.

3.При недобросъвестно владение на общински частен имот, започнато преди изменението на чл.86 от ЗС, публикувано в ДВ бр.ЗЗ от 19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г., коя следва да е началната дата на владението - тази на влизане в сила на изменението на закона или следва да има датата, на която недобросъвестният владелец задължително трябва да уведоми изрично Общината за намерението си да се заяви като собственик на този имот. Плащането 2 на данъци за имота следва ли да бъдат приети за такова уведомяване. Извършено преди това вписване в разписния лист за имота в Общината и посочванего му там за собственик може ли да се счита за такова уведомяване. Не следва ли всеки конкретен казус, свързан с уведомяване за владението на страната, претендираща собствеността на имота, да се разглежда сам за себе си с оглед фактологията му и да се прави индивидуална преценка.

4.Наложеният мораториум за придобиване на частни общински и държавни имоти при недобросъвестно владение, съгласно който давността спира да тече с разпоредбата на § 1, ал.

1 от Закона за допълнение на ЗС, публ. в ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г., и последващите му продължения до 31.12.2022 г. С Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собственостга (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителниге разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Това решение на КС е обнародвано в „Държавен весгник" на 4 март 2022 г. Следва ли след отмяната на тези разпоредби от КС периодът, през който са действали, да се зачита като давностно владение на недобросъвестния владелец, при условие, че никой не му се е противопоставял или следва този период на мораториум да бъде изключен от общия срок на давностното владение.

5.Допустимо ли е и законосъобразно ли е граждански съд в дело за материален спор за собственост със страна дадена Община, да отмени съставен от Общината акт за частна общинска собственост, при условие че е констатирана липса на качеството собственик на Общината и нищожност на основания посочени в АЧОС като произнасяне по присъединен иск към спора по чл.537 ал.2 от ГПК или като инцидентно произнасяне по отмяна на административен акт.

6.По какъв количествен критерий и следва ли въобще съдът да възлага разноски за адвокатско възнаграждение на загубилата делото страна, при водене на делото с определена безплатна адвокатска защита на спечелилата спора страна. Следва ли да има специални изисквания и конкретизация за причините, които са довели до водене на такава безплатна адвокатска защита.

Сочи, че постановеното решение на Окръжен съд- Хасково противоречи на решение № 106 от 16.07.2019 г. по гр. д. № 4100 / 2018 г. на Върховен касационен съд, І г.о. , решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451 /2017 г. на Върховен касационен съд, І г.о., решение № 69 от 07.07.2021 г. по гр. д. № 3418 / 2020 г. на Върховен касационен съд, І г.о. , решение № 559 от 02.10.2024г. по гр.д.№ 608/ 2024г. на Върховен касационен съд, І г.о. и решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Община- Хасково поддържа, че не следва обжалваното решение да се допуска до касация, поради липса на формулиран правен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, ВС или да е от значение за точното прилагане на закона. Възразява, че първият въпрос не е конкретизиран и не е посочено кои факти съдът е разгледал, без страните да се позовават на същите. Поддържа, че по втория въпрос решението на Окръжен съд- Хасково е в синхрон 3 със съдебната практика. Възразява, че третият въпрос не е правен, а фактически. Четвъртият въпрос счита, че има свой отговор в цитираното от ищеца решение на Конституционен съд на РБ по к.д. № 16 от 2021г. Последните два въпроса счита, че не са основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради липса на посочена съдебна практика, на която решението да противоречи. По същество счита, че жалбата е неоснователна. Моли решението на Окръжен съд- Хасково да не бъде допуснато до касация. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима за разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Районен съд- Хасково е бил сезиран с искова молба от К. П. С. против Община Хасково, с която ищецът е твърдял, че е придобил право на собственост по завещание и давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на [населено място] с площ от 447 кв.м., ведно с построените в него два броя сгради. Твърдял е, че двамата му братя А. и С.

С. са притежавали този имот, ведно със сградите в него по силата на признато право на собственост по решение № 2246/06.01.1993 г. по гр.д. № 710/1991 г. по описа на Районен съд- Хасково за делба, с което двамата са признати за собственици на имота. Поддържал е, че двамата му братя са оставили завещания в негова полза и от тяхната смърт той владее и ползва описания имот, като заплаща данъци за него. Твърдял е, че ответникът не му е оспорвал правото му на собственост върху двете сгради. Твърдял е, че е придобил право на собственост върху поземления имот по давност, чрез добросъвестно владение повече от 10 години- 12 години и още 17 години владение на неговите братя или общо добросъвестно владение от 29 години. Ищецът е искал правото му на собственост да бъде установено, както и да бъде отменен съставения за имота акт за общинска собственост.

С решение от 07.05.2024 г. по гр.д.№ 513/2023 г. първоинстанционният съд е уважил предявеният установителен иск за защита на право на собственост и е отменил акт за частна общинска собственост като е възложил върху ответника разноските по делото.

Въззивният съд е приел, че по делото има безспорно установени факти- че с удостоверение от 18.11.1974 г. на П. Б. С. /наследодател на ищеца/ било признато право на строеж върху държавно дворно място, представляващо 1/2 ид. ч. от парцел ***, от кв. ***по плана на [населено място], с общо застроена и незастроена площ от 551 кв. м., че въз основа на така отстъпеното право на строеж в държавния парцел са построени съществуващите и към момента сгради, за които не е спорно, че са собствени понастоящем на ищеца.

Съдът е приел за установено от изслушаната съдебно-техническа експертиза, че процесният поземлен имот с идентификатор ***е идентичен с южната част на парцел ***, в квартал ***по регулационния план, действал към 1974 г. В заключението било посочено също, че процесният имот е идентичен и със северната част на парцел ***по регулационния и 4 кадастрален план, одобрен със заповед № 3/1977 г., отреден за имот с пл. № ***.