Решение № 250 от 18.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 94/2024
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 18.10.2024
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева, Мина Цветанова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Кюстендил, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Д. Джонева
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Д е л о т о има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.
№727/22.01.2024г. от Т. З. А., с ЕГН ********** и С. Р. А., с ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес: с.***, общ.***, обл.***, чрез пълномощника им адв.Е. К. от САК, със съдебен адрес: *****, насочена срещу решение №575 от 12.12.2023г., постановено от Районен съд Дупница по гр.д.№945/2023г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от С. Р. А. и Т. З. А. срещу И. К. Г., с ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответницата да отстъпи правото на собственост и да предаде на ищците владението върху 20 кв.м. от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел IVти, отреден за имот планоснимачен №119, целият с площ от 1075 кв.м. по скица, съгласно регулационния план на с.***, община ***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г., при съседи по скица: улица; III -123 на Й.С.С.; II - 122 на С.С.Х.; IX - 120 на В.А. С. и V - 118 на И. К. Г., находящи се откъм югоизточната страна на имота, по цялото протежение на границата с УПИ V-118, както и е осъдил двамата ищци да заплатят на ответницата деловодни разноски в размер на 1500 лева.
Въззивниците навеждат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати от решаващия състав нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Сочи се, че в проекто-доклада по делото съдът пропуснал да отрази въведено от ищците твърдение с исковата молба, че са се обърнали към правоспособен геодезист, който след измерване на място е установил, че съществуващата в момента новоизградена подпорна стена - ограда не съвпада с регулационната линия и ответницата незаконно е завладяла 20 кв.м. от имота им, както и оспорването му в отговора на исковата молба с 1 твърдения, че не е представен протокол за трасиране, че не е ясно с какви изходни данни е правено измерването, ако въобще с правено такова, и къде според наетия от ищците геодезист следва да е поставена оградата, респ. при разпределение на доказателствената тежест съдът не бил дал указания на ищците, че не сочат доказателства за този факт.
Посоченият пропуск считат за съществено процесуално нарушение, доколкото, за да отхвърли иска, съдът се позовал именно на недоказване на твърдяното навлизане на новопостроената ограда в имота на ищците.
Твърдят, че при правилно дадени указания от съда на ищците, те щели да представят по делото геодезическото заснемане на съществуващото положение на границите на УПИ IV-119 в кв.13 по плана на с.*** и проекта за изменение на кадастралния и регулационен план на с.***, изработени през месец март 2023 г. от „***“ ООД, с които приетата СТЕ влизала в противоречие, респ. съдът щял да има основание да уважи направените доказателствени искания за допускане на повторна тройна СТЕ и допускане до разпит на по още един свидетел на страните.
Сочат, че от геодезическото заснемане се установявало, че площта на УПИ IV и на ПИ 119 е 875 кв.м. Допълват, че проектът за изменение на кадастралния и регулационен план на с.***, касаел промяна на границите на ПИ 119, съгласно геодезическо заснемане на съществуващото положение на оградите и документа за собственост и от съдържанието му било видно, че за да бъде отразен ПИ 119 с площ от 903 кв.м., при площ по документ от 922.50 кв.м., а по скица от 1075 кв.м., се налагала промяна именно в регулационната граница между процесните имоти, тъй като същата не съвпада с имотната граница, а навлиза в имота на ищците. Наблягат и върху наличието на противоречие между показанията на свидетеля М.С. с приетия като писмено доказателство по делото протокол за трасиране от 09.09.2022г.
Възразяват като неправилен срещу извода на районния съд, че по делото не се установявало ответницата да е навлязла в имота на ищците посредством построената ограда и да владее част от него, като противоречащ с установеното отклонение на оградата спрямо регулационните планове. Считат, че съдът е следвало да изследва в по-голяма степен въпроса за точните размери на завзета площ, като твърдят, че дори да се приеме, че отклонението на оградата спрямо регулационните линии е в рамките на допустимите 20 см., наличието на такова е основание за приемане, че навлизането в имота на ищците е осъществен факт, респ. искът следва да бъде уважен, макар и частично, но не да бъде отхвърлен.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск бъде уважен. Претендират се разноските в производството.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. К. Г., чрез пълномощника адв.З. В., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Поддържа се, че процесната ограда е изградена на имотната и регулационна линия на имота на въззиваемата, които съвпадат, и няма площ която същата да е заела от съседния на нея имот, собственост на въззивниците.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски в производството.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в това число и приобщените във въззивното производство, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявен от С. Р. А., ЕГН ********** и Т. З. А., ЕГН ********** срещу И. К. Г., с поС.ен адрес: гр.***, с адрес за призоваване: с.***, община ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, имащ за предмет претенция за осъждане на ответницата да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението върху 20 кв.м. от УПИ, представляващ парцел IV, отреден за имот пл.№119, целият с площ от 1075 кв.м., съгласно регулационния план на с.***, община ***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г., при съседи по скица: улица; III -123 на Й.С.С.; II - 122 на С.С.Х.; IX - 120 на В.А. С. и V 118 на И. К. Г., находящи се откъм югоизточната страна на имота, по цялото протежение на 2 границата с УПИ V-118.
Ищците са поддържали, че са съсобственици, на основание доброволна делба и уреждане по време на брака им на сметки във връзка с делбата, извършена с протокол от 24.03.1980г. по гр.д.№219/1980г. по описа на ДнРС, на парцел II, имот 37, кв.IV по плана на с.***, с урегулирано пространство от 922.50 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при съседи за парцела: улица, К.С.Н., С.Ф.С., С.С.Х. и В.А. С.. Сочили са, че придобитият при делбата имот е идентичен с урегулиран поземлен имот – УПИ, представляващ парцел IV–ти, отреден за имот планоснимачен №119, целият с площ от 1075 кв.м., съгласно регулационния план на с.***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г., ведно с построената в него жилищна сграда и гараж, при съседи по скица: улица; III -123 на Й.С.С.;
II - 122 на С.С.Х.; IX - 120 на В.А. С. и V - 118 на И. К. Г..
Същите са посочили, че през 2021г. ответницата И. К. Г. е закупила съседния на техния УПИ V-118, ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа, а през месец ноември 2022г. в отсъствие на ищците ответницата съборила съществуващата между двата имота ограда, изградена от железобетонни колове с фусове и телена мрежа и навлизайки с около 50 см. в техния имот по протежение на цялата граница, изградила масивна бетонна подпорнa стена - основа на ограда, като по този начин незаконно завладяла 20 кв.м. от техния УПИ. Пред въззивния съд ищците са уточнили, че така изградената ограда е плътна, с височина над 0.6 м.
В подадения от ответницата писмен отговор на исковата молба е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска. По същество е заявено, че изградената ограда между имотите съвпада със заварената при закупуването на имота такава, както и, че същата е изградена на имотната и регулационната граница между тях.
От събраните по делото в рамките на първоинстанционното производство доказателства е установено, че С. и Т. А.и са собственици на УПИ IV - 119, в кв.13 по плана на с.***, община ***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г., а И. Г. е собственик на съседния УПИ V-118, кв.13 по плана на с.***, община ***, утвърден със заповед №91/04.03.1985г.
Видно от представените от страните по делото скици, издадени от Община ***, съответно – скица с №184/27.04.2023г. относно УПИ IV - 119 и скица с №93/26.03.2021г. относно УПИ V-118, към нито един от двата имота няма придаваеми места, нито са отчуждавани площи, съгласно одобрената дворищна регулация, утвърдена със заповед №91/04.03.1985г. на Кмета на Общината.
Не е спорно по делото, че ответницата е изградила между собствения й и собствения на ищците имот бетонна основа на ограда.
Според заключението по назначената от ДнРС съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж.Д.Х., резултатите от геодезическото заснемане сочт на извод, че процесната ограда и регулационните граници между УПИ IV - 119 и УПИ V-118, в кв.13 по плана на с.*** съвпадат и няма завзета площ от УПИ IV – 119. Според вещото лице, регулационната граница между двата урегулирани имота по предходния регулационен план от 1949г. и по действащия от 1985г. съвпада, т.е. няма придаваеми места и процедура по уреждане на регулационни сметки. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че допустимите отклонения при измерването са от порядъка на 20 см., като в случая разликата би могла да бъде до 10-12 см., т.е. в рамките на допустимото отклонение.
В производството пред районния съд са изслушвани показания на свидетели относно преценката им за местонахождението на изградената от ответницата ограда, които въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда, с оглед приобщаването по делото на доказателствени източници относно този факт с много по-висока степен на достоверност, каквито са заключенията на вещите лица.
При горните факти, в обжалваното решение ДнРС, след като е обсъдил предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск и е съобразил, че страните са собственици на съседни имоти, между които ответницата е изградила през 2022г. ограда с бетонна основа, е възприел изцяло констатациите и изводите на вещото лице, обективирани в приетото заключение по съдебно-техническа експертиза, а именно – че новопостроената ограда съвпада с регулационната граница между УПИ IV-119 и УПИ V-118, кв.13 по плана на с.*** и при изграждането й няма завзета площ от УПИ IV–119, при което е обосновал извод за недоказаност ответницата посредством построената ограда да е навлязла в имота на ищците и да владее част от него. При тези доводи районният съд е отхвърлил иска, 3 намирайки го за неоснователен.
Във въззивното производство е прието заключение по назначена нова съдебнотехническа експертиза – заключение с вх.№3929/10.09.2024г. на вещото лице инж.С. С..
Вещото лице е посочило, че към момента на извършване на съдебната делба, по силата на която А.и са придобили собствеността върху парцел II, имот 37, кв.IV по плана на с.***, с урегулирано пространство от 922.50 кв.м. е бил действащ регулационен план на с.***, утвърден със заповед с №4372 от 11.11.1949г. за уличната и със заповед с №4373 от 11.11.1949г. за дворищната регулация. Посочено е също, че към момента на придобиване от страна на И. Г. на правото на собственост върху УПИ V-118, кв.13 е бил действащ действащия и понастоящем регулационен план на селото от 1985г. Вещото лице е констатирало и отразило на приложение към заключението липса на пълна идентичност между закупения от Г. УПИ V-118, кв.13 и парцел III, имот 397, кв.IV по плана на с.*** от 1949г. Вещото лице е обобщило, че тъй като документите за собственост на страните са съставени по различно време и при действието на различни кадастрални и регулационни планове, „се е получила „контактна зона“ (разлика) между процесните парцели“, която разлика между парцел II, имот 37, кв.IV по плана на с.*** от 1949г. (на ищците) и УПИ V118, кв.13 (на ответницата) по действащия регулационен план от 1985г. е показал на приложение към заключението.
Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f340c653-778c-4a18-b1f2-64963b6fb5f5