Решение № 155 от 26.06.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Шумен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500218 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №43 от 09.03.2026г. по гр.д.№434/2025г., Районен съд - гр.Велики Преслав е уважил, предявената от ищеца Х. П. П. срещу "ВИЕФАЙБЪР" ЕООД искова претенция с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 8180,67 евро /с левова равностойност 16000 лева/, представляваща дължима главница по Договор за заем от 29.06.2021 год., ведно със законната лихва от датата на връчване на исковата молба на представителя на ответното дружество - 11.07.2025 год. до изплащане на вземането. С решението са присъдени и разноски на ответната страна в размер на 2128,51 евро.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради 1 което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД от Х. П. П. срещу "ВИЕФАЙБЪР" ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца 16000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, и в условията на евентуалност, ако съдът приеме горния иск за неоснователен, да му бъде присъдена същата сума като получена без правно основание /чл.59 ЗЗД, с непрецизно посочено правно основание от първоинстанционния съд - чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД/.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна.

От представеното по делото извлечение по сметка на ищеца за цялата 2021 год., изд. от „ЦКБ“ АД – клон Шумен е видно, че на 31.03.2021 год. по сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 23000 лева от фирма „Н37НЕТ“ ЕООД /със сегашно наименование "ВИЕФАЙБЪР" ЕООД/ с посочено основание „разчистване на сметки“. На 15.04.2021 год. по сметка на ищеца е била внесена на каса сумата от 1000 лева, с вносител ищеца, с основание „вноска“. На същата дата ищецът е превел по сметка на „Н37НЕТ“ ЕООД сума от 1000 лева с основание „оборот от автомивка“. На 07.05.2021 год. и на 10.05.2021 год. по сметка на ищеца от ищеца са били внесени суми от по 1000 лева на каса, с основание „вноска“ и тези суми на същите дати са били прехвърлени по сметка на посоченото по-горе дружество с основание първите 1000 лева – „оборот от автомивка“, а вторите 1000 лева – „превод“. На 07.06.2021 год. отново по сметка на ищеца от ищеца на каса е внесена сума от 1000 лева с основание „вноска“, като непосредствено след това на същата дата ищецът е внесъл по сметка на „Н37НЕТ“ ЕООД сума в размер на 29350 лева с основание „превод“. На 11.06.2021 год. „Н37НЕТ“ ЕООД е внесъл по сметка на ищеца сума в размер на 21500 лева с основание „връщане на заем“. На 29.06.2021 год. ищецът е внесъл по сметка на „Н37НЕТ“ ЕООД сума в размер на 16000 лева с посочено основание „захранване на сметка от управител“. На 06.08.2021 год. ищецът е внесъл по банковата си сметка сума в размер на 998,50 лева с основание „захранване на сметка“ и на същата дата е внесъл по сметка на „Н37НЕТ“ ЕООД сума в размер та 1000 лева с основание „захранване на сметка“. На 11.08.2021 год., 24.08.2021 год., 20.09.2021 год. и 22.10.2021 год. ищецът е внасял по сметката си суми от съответно 499 лева, 249 лева, 1000 лева и 550 лева и на посочените погоре дати е прехвърлял по сметка на горното дружество суми в размер на съответно 500 лева с основание „оборотни средства“, 250 лева с основание „оборот“, 1000 лева с основание „оборот за период“, 550 лева с основание „превод оборот“.По делото е представен отчет по сметка на ответното дружество от 24.07.2025 год., изготвен от „Първа инвестиционна банка“ АД, в който е отразено, че сумата от 16000 лева е била преведена на 29.06.2021 год. от ищеца по делото с посочено от наредителя основание „захранване на сметка от 2 управител“. От представените справки от НАП се установява, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество от 06.10.2020 год. до 31.12.2021 год., когато е бил прекратен трудовият му договор, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищецът е бил назначен на длъжност „салонен управител“, с договорено месечно трудово възнаграждение от 305 лева.

Приложен е дневник на сметката на ответното дружество за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., от която е видно, че за 2021 год. приходите от продажба на услуги на ответника възлизат на 27349,16 лева (средно 2279 лева месечно). Ищецът е представил годишните си данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2014 год. до 2021 год.

Видно от отразеното в същите ищецът е декларирал доход от друга стопанска дейност, подлежаща на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ (без отчитане на разходите за дейността) в размер на 2002,69 лева за 2014 год., 2501,69 лева за 2015 год., 4216,64 лева за 2016 год., 8474,98 лева за 2017 год., 4012,50 лева за 2018 год., 4836,78 лева за 2019 год., 12337,12 лева за 2020 год., 1518,51 лева за 2021 год. От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 16000 лева е постъпила по сметка на ответното дружество, като е била наредена от ищеца. Счетоводството на ответното дружество е било водено редовно за 2021 год., съгласно изискванията на ЗСч и приложимата обща рамка на Национални счетоводни стандарти. Вещото лице е констатирало, че процесният банков превод от 29.06.2021 год. е отразен и осчетоводен в счетоводството на ответното дружество, като вноска от касата на дружеството по разплащателната сметка със счетоводна операция номер 30/29.06.2021 год., със счетоводна статия Дебит, сч.с-ка 503 „Разплащателна сметка“; Кредит сч. с-ка 501 „Каса“ на стойност 16000 лева, с основание „вноска“. В счетоводството на ответното дружество нямало отразяване на задължение на ищеца към ответника. Оборотът от търговската дейност на автомивката бил осчетоводяван ежемесечно като приход от продажби на услуги в касата на дружеството със счетоводна статия Дебит, сч.с-ка 501 „Каса“, Кредит сч. с-ка 703 „Приход от продажби на услуги“. Нямало осчетоводени суми за възстановяване от ЧСИ на предоставени парични средства за участия на публична продан. В годишната си данъчна декларация за 2021 год. ищецът не бил подал Приложение № 11, в което се отразявали получените/предоставени парични заеми, а съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5а от ЗДДФЛ за предоставен паричен заем над 10000 лева следвало да се подаде Приложение № 11.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи. При иск за връщане на заета сума - в тежест на ищеца е да докаже валидно заемно правоотношение, т.е не само получаването на сумата, но също и постигнатото съгласие за връщането . Ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи в пълнота сочения от нея правопораждащ фактически състав. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, че сумата е била предадената на ответника със задължение за връщането . В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но 3 и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Единствените доказателства, които сочат за получаване на исковата сума, са банковите извлечения за предаването на сумата. Те обаче не установяват наличие на валидно облигационно отношение между страните в сочения от ищеца смисъл, а точно обратното. И само на това основание, че не е успял да установи наличието на задължение за връщане на предадената сума, иска следва да се отхвърли. Всички останали събрани по делото доказателства са в подкрепа на защитната теза, изложена от ответната страна. Вярно е, че между страните е имало сложни финансови взаимоотношения, както и предходни предавания на суми от ищеца на ответника в заем, съответно връщане на така заетите суми от ответника, но последното не би могло по необходимост да обуслови подобно основание за всяка преведена сума, още повече с изрично посочено от самия вносител основание - захранване на сметка от управител. Няма подобно посочено основание в предходните преводи, които да водят до подобен извод. Друго категорично доказателство в подкрепа на горното е и заключението на вещото лице за редовно водено счетоводство на ответното предприятие, и осчетоводяването на процесния превод на датата, на която е осъществен - 29.06.2021г. със счетоводна статия Дебит, сч.с-ка 503 „Разплащателна сметка“;

Кредит сч. с-ка 501 „Каса“ на стойност 16000 лева, с основание „вноска“. Или още към този момент търговеца е осчетоводил вземане на сумата от 16000 лева от касата на дружеството и внасянето и в разплащателната сметка. Индиция за това е и посоченото от самия ищец основание за банковата операция - захранване на сметка от управител, което опровергава както наличие на заемно правоотношение, така и изобщо предаване парични средства, собствени на ищеца. Ето защо съдът намира за неоснователни както главно предявения иск по чл.240, ал.1 ЗЗД, така и евентуалния по чл.59 ЗЗД, който следва да бъде разгледан, предвид отхвърлянето на главната претенция.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което исковите претенции да се отхвърлят. На жалбоподателя следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 2096,30 евро, а във въззивното производство съдебни разноски в размер на 163,61 евро за държавна такса /представената след приключване на последното по делото заседание разписка от адвоката на ответника за получен адвокатски хонорар не следва да се взема предвид при определяне на разноските във въззивното производство, доколкото е представена след изтичане на преклузивния срок по чл.80 ГПК/.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №43 от 09.03.2026г. по гр.д.№434/2025г., Районен съд - гр.Велики 4

Преслав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. П. П. с ЕГН ********** срещу „ВИЕФАЙБЪР" ЕООД с ЕИК 205434742 иск за заплащане на сумата от 8180,67 евро (левова равностойност - 16000 лева), представляваща дължима главница по Договор за заем от 29.06.2021 год. на осн. чл.

240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД от Х. П. П. с ЕГН ********** срещу „ВИЕФАЙБЪР" ЕООД с ЕИК 205434742 за заплащане на сумата от 8180,67 евро (левова равностойност - 16000 лева), с която ответника се е обогатил неоснователно.