Определение № 2235 от 05.12.2022, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2235 гр. Стара Загора, 05.12.2022г.

Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева частно административно дело № 822 по описа на съда за 2022 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.

Образувано е по жалба от А. И. С., действащ като ЕТ „ ЛЕВЕНТ-А. С.В“ с ЕИК ********* и седалище в град Казанлък с искане за отмяна на разпореждане за допускане предварително изпълнение на осн. чл.60, ал.1 от АПК на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-374-0115578/23.11.2022г., на Началник отд. „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която било постановено запечатване на търговски обекти – баничарница, находяща се в град Стара Загора ведно със забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Оспорващият не бил съгласен с изложените мотиви обосноваващи разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС. Сочи се, че към дата 31.10.2022г. въпросният търговски обект – баничарница, не се стопанисвал от ЕТ, а от „ЛЕВЕНТ-82“ЕООД, ЕИК ********* и изпълнението на мярката щяла да доведе до съществени вреди, които нямало как да бъдат поправени от новото ЮЛ.

Мотивира се на следващо място, че наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК не се предполагало, а във всеки конкретен случай органът трябвало да посочи обстоятелствата, които го мотивирали да издаде такова разпореждане. Органът мотивирал, че предварителното изпълнение се налагало за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, но това били предпоставките за налагане на самата ПАМ, не и за нейното предварително изпълнение. На следващо място органът мотивира, че чрез предварителното изпълнение щели да се защитят особено важни държавни интереси и в частност интереса на държавния бюджет и законосъобразното регистриране и отчитане на продажби, респ. правилното определяне на реализирани от търговеца приходи и размера на дължимите публични задължения. Това обаче било формално възпроизвеждане на законовия текст, който не бил обоснован с конкретни факти и обстоятелства.

От другите изложени мотиви – извършени други административни нарушения от търговеца, местоположение на обекта, без данни какви били обичайните обороти на търговци с такава дейност, възможността да последвала значителна или трудно поправима вреда, също не можело да се извлече обосновка на извода, че се налагало издаване на разпореждане за предварително изпълнение на заповедта. В конкретният случай, законът не допускал предварително изпълнение на акта, а само въз основа на разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК, което налагало мотивиране на предпоставките за него и да била съразмерна /по арг. на чл.60, ал.2 от АПК/. В този случай не ставало ясно с какви конкретни факти се обосновала нуждата и обществения интерес от постановяване предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.

По тези съображения се иска съдът да отмени жаленото разпореждане като незаконосъобразно.

Ведно с жалбата по делото постъпи административната преписка по издаване на Заповед за налагане на ПАМ №

ФК-374-0115578/23.11.2022г., на Началник отд. „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, инкорпорираща процесното разпореждане, съдържаща и становище от процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив ЦУ на НАП, с което се оспорва жалбата. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Съдът по допустимостта на жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е подадена от легитимирано лице /до колкото в заповедта се визира ЕТ, не търговското дружество/, пред компетентния съд по арг. на чл.188 от ЗДДС/, в преклузивния тридневен срок по чл. 60, ал.4 от АПК /заповедта е връчена на 01.12.22г, подадена чрез органа на 02.12.2022г./. Предвид изложеното, същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.

Разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

От приложената към преписката Заповед №

ФК-374-0115578/23.11.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГД“ФК“ при ЦУ на НАП се установява, че на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на ЕТ „ЛЕВЕНТ- А. С.В“, гр. Казанлък, ЕИК ********* била наложена ПАМ запечатване на търговски обект – баничарница, находящ се в гр. Стара Загора, бул. Патриарх Евтимий 165, стопанисван от ЕТ, ведно със забрана достъпа до него за срок от 14 дни, поради извършено нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., във вр. с чл. 118, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

В заповедта, на осн. чл.188 от ЗДДС и чл. 60 от АПК се инкорпорира и процесното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на принудителната административна мярка с фактически мотиви, които се свеждат до следното: ЕТ бил санкциониран и друг път за същото нарушение на данъчното законодателство /изброяват се две влезли в сила наказателно постановления и четири ЗППАМ за налагане на идентични ПАМ/, не преустановяване въпреки горното извършването на нарушения по чл.3 от Наредбата, характерът на дейността, разнообразието на предлагания асортимент в обекта, дълго работно време /без почивен ден/, които обстоятелства се приемат като благоприятстващи и предполагащи разрастването на причинените вреди на фиска.

Мотивира се, че неизпълнението на задължението за издаване на документа за реализираната продажба възпрепятствала възможността за проследяване на реализираните обороти и засягала важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащането на данъци върху действителните размери, което негативно се отразявало върху фиска. Налице бил защитим държавен интерес, представляващ самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на административния акт.

Мотивира се също така и че следвало да бъде отчетено обстоятелството, че при проверката била установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 34,63 лв., което свидетелство, че в търговският обекта не се издавали ФКБ и за други продажби извън контролната покупка. Била създадена организация в търговския обект, която нямала за цел и не водела до изпълнение на установените правни регламенти, а доказателствата сочели, че целта на търговеца била именно отклонение от данъчното облагане, а това винаги водело до негативи за фиска. Необходимостта от предварително изпълнение била предопределена от начина и вида на организиране на отчетността, от поведението на търговеца, въпреки, че бил запознат със задълженията си, от необходимостта да се коригирало това противоправно поведение на търговеца.

В заключение се мотивира, че внасянето на дължимите данъци бил важен държавен и обществен интерес, поради което с предварителното изпълнение на мярката те се защитавали. Установяването на укрити приходи, както и евентуалните вреди за бюджета, до които безспорно щяло да се стигне, тъй като се извършвали продажби без да се регистрират и отчитат чрез ФКБ от ФУ, попадало в хипотезата на „трудно поправими вреди“ по см. на чл.60, ал.1, предл. 4 от АПК.

В представеното към преписката становище от процесуалния представител на ответника, се изразява становище за неоснователност на жалбата против разпореждането и за неговата правилност и законосъобразност,. Молят съда да присъди и разноски за юрисконсултска защита в минимален размер.

Съдът, като съобрази данните по преписката, доводите на страните, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за достъп до него за срок до 30 дни/ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Т.е., предварителното изпълнение на въпросната ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по изрично и мотивирано разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като с тази норма се предвижда изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки със свое разпореждане предварителното изпълнение, следва да конкретизира и обоснове материално-правните предпоставки, подкрепящи извода му за това решение. Актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, винаги трябва да съдържа конкретни мотиви, указващи на конкретните фактически основания, които обуславят наличие на една или няколко от алтернативно изброените хипотези в чл.60, ал.1 от АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.

В случая разпореждането, допускащо предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се мотивира с три от алтернативно дадените в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки – първо и основно с цел защита на особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет /фиска/, чрез законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговския обект, респективно правилното определяне на реализираните приходи и размера на публичните задължения от търговците, преустановяване и предотвратяване на извършване на нарушения от същия вид, както и възможността да последва трудно поправима вреда.

Конкретната фактическа мотивировка, която намира своето обективиране в заповедта за налагане на ПАМ според този състав обаче в недостатъчна степен способства обосноваване на тези избрани от органа три предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Волеизявлението по този текст е правна възможност за органа, но тя следва да се реализира при наличие на посочените там предпоставки, като следва да има адекватна и подробна мотивировка, защо органът се възползва от тази си правна възможност, т.е. трябва същият да мотивира сериозни фактически доводи за това си решение, които освен това следва и да бъдат надлежно доказани.

Сочените от органа фактически доводи в този случай се свеждат до факта на неиздаден ФКБ за покупка на стойност 6,70лв., не регистрирана чрез ФУ или по друг установен в закон начин, както и наличие на приходи в размер на 34,63лв., за които също било установено, че не са отчетени чрез ФУ, но са налични в касата на обекта. Допълнително разпореждането се мотивира с предходни идентични нарушения на търговеца /за които са му издавани НП и ЗППАМ/, разнообразието на предлаганите асортименти, продължителността на работа на търговския обект, наличието на положителна касова наличност, за която не се представят също отчетни документи, организацията в търговския обект, като нямаща за цел спазване на правните регламенти и настъпването на трудно поправима вреда, тъй като нямало да бъдат внесени евентуалните данъци, които се следвали от неотчетените приходи.

Според настоящия състав, всички тези факти в недостатъчна степен дават адекватна обосновка на извод за наличие на формално избраните три предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, още по-малко чрез тях се обосновава и претендираната за постигане от органа цел на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ.

На първо място, фактът /доказан/, че търговецът е „рецидивист“, тъй като многократно е санкциониран за подобни нарушения, е довод, който служи за обосновка на извода каква да е продължителността на определения срок на действие на ПАМ /и видно от самата заповед именно за това е използван/, но не може сам по себе си да повлиява обоснованост на постановеното разпореждане за предварително изпълнение. Отново, както в повечето издавани актове от този вид, не се излагат от органа никакви конкретни фактически доводи в насока какви са били напр. реализираните от търговеца доходи в предходни период, дали те са значителни по размер и съотв. на тези данните да се подкрепи и извод, че по този начин и допускайки не издаване на ФКБ за всяка покупка, търговецът действително цели избягване на данъчното третиране на тези приходи, което несъмнено от своя страна ще води до ощетяване на фиска на държавата, което би оправдало защитата на важен държавен интерес, защото именно чрез бюджетните приходи се определят пари и за други дейности на държавата. Това не може да се изключи, само с фактите, че се касае за баничарница, където има много асортименти и обектът работи почти непрекъснато.