Акт от 05.11.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 254 гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно

НАХД № 10251/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Джимтех

Билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, пл. „Гарибалди“ № 2, ет. 4, чрез адв. Вл. И., срещу Решение № 260041 от 01.07.2021 г. по НАХД № 412/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов, с което е потвърдено НП № 04-001254/30.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Велико Търново. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, което се субсумира под нормата на чл. 348, ал.

1, т. 1 от НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Възраженията на касатора се свеждат до твърдения за неправилна правна квалификация на вмененото нарушение и неясно описание на същото, тъй като в НП било посочено, че с деянието дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, но тези две норми съставлявали два отделни състава на административно нарушение. Претендира се приложимост на чл.

28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция

„Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в представено писмено становище моли да бъде оставено в сила решението на ВТРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.

2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 04-001254/30.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Велико Търново, с което на „Джимтех Билд“ ООД, на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал.

3 вр. чл. 415в, ал.

2 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв.

За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че при извършена проверка на 18.10.2020 г. от служители на ответника по касация по работни места за обект на контрола - жилищно-административна сграда, УПИ ***, гр. Свищов, ***, П.С.С. е заварен от контролните органи да полага труд присъщ на длъжността "общ работник, строителство", изпълнявайки строително-ремонтни дейностни, осъществявани в обекта на контрол, като лицето няма сключен трудов договор с „Джимтех Билд“ ООД. П.С. е попълнил декларация, че работи за работодателя „Джимтех Билд“ ООД, в обекта на контрол, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, срещу трудово възнаграждение в размер на 610 лева, с почивни дни събота и неделя. Според писмени сведения от 01.09.2020 г. на „Джимтех Билд“ ООД, С. е „нает да извършва СМР от 19.08.2020 г. на длъжност общ работник в гр. Свищов, на стр. обект бул. „Цар Освободител“ като „Лицето няма сключен трудов договор с дружеството“. Установено е, че С. полага труд при работодателя „Джимтех Билд“ ООД на длъжност „Общ работник, строителство“ в пределите на работното време установено в утвърдения от работодателя правилник за вътрешния трудов ред, по 8 часа дневно, срещу уговорено възнаграждание, като е йерархично и дисциплинарно подчинен на работодателя, без да има сключен писмен трудов договор. На основание чл. 405а ал. 1 от КТ съществуването на трудовото правоотношение със страни по него П.С.С. и „Джимтех Билд“ ООД с начална дата на възникването му 19.08.2020 г. е обявено с постановление на Дирекция "Инспекция по труда" В. Търново.

При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Приел е, че не са налице твърдяните несъответствия между словесното описание на нарушението и правната му квалификация, както и не е налице твърдяното разминаване между дадената правна квалификация в акта и НП.

Според въззивната инстанция от събраните доказателства се установява, че С. е предоставял своята работна сила на дружеството–жалбоподател и осъществявал трудова дейност в неговия обект, като липсата на сключен писмен трудов договор между дружеството и работника към момента на проверката е категорично доказан, поради което което визираното в НП нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е налице. На последно място СвРС е посочил, че наказващият орган правилно е подвел извършеното нарушение към санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, като е определил наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1500 лв., а в случая не са налице условия за налагане на имуществена санкция по чл. 415в от КТ и да се приложи отговорност за маловажно нарушение, тъй като според разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 62, ал. 1 от КТ не са маловажни.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му. Констатациите на АНО са потвърдени от съставените протоколи и от снетите свидетелски показания.

В развилото се административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е спазена стриктно законоустановената процедура за налагане на имуществена санкция на касатора.

Съдът правилно е приел, че в случая са изцяло относими изискванията на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и поради това е счел за законосъобразно издаденото за нарушаването на чл. 62, ал.

1 от КТ наказателно постановление. В тази връзка не може да бъде споделено касационното възражение, че за нарушението АНО е описал две отделни изпълнителни деяния: по чл. 62, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от КТ. От съдържанието на АУАН и НП се установява, че визираното в НП нарушение е едно - това по чл. 62, ал. 1 от КТ, предвид установената липса на сключен между страните по ТПО трудов договор в писмена форма, като в подкрепа на разбирането за наличието на ТПО е посочената в НП разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, според която отношенията по предоставяне на работната сила се уреждат само като трудови. Даденото описание в НП не възпроизвежда състава на чл. 61, ал. 1 от КТ, а описанието на нарушението дава основание да се приеме, че действително се касае за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като следва да се приеме за доказано, че работникът е полагал труд, което от своя страна води на извод за възникнало трудово правоотношение, а за същото следва да има сключен трудов договор в писмена форма. При тази нормативна уредба еднозначно и императивно е задължението на всеки работодател, каквото качеството в случая касаторът несъмнено притежава, да допуска да престират работна сила само лица, с които е сключил писмен трудов договор, което в случая не е изпълнено. Именно това е вярната правна квалификация на нарушението, като същата е отразена коректно в акта за установяване на нарушение, както и в НП, поради което доводите за неправилна квалификация на деянието са необосновани

На последно място, законосъобразно СвРС е приел, че е налице специална правна уредба в КТ, която изключва прилагането на общата такава по ЗАНН за наличието на условията по чл. 28 от ЗАНН за определянето на административното нарушение като "маловажен случай". В случая от разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ е изключено приложението й при нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, какъвто е настоящият.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.

2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 260041 от 01.07.2021 г. по НАХД № 412/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов.

ОСЪЖДА „Джимтех Билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, пл. „Гарибалди“ № 2, ет.

4 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.