Определение № 2380 от 19.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2380 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20261100204199 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 68 ал. 6НПК.

Съдът е сезиран с молба от адв. М.Н., защитник на Н. П. Н. с ЕГН **********, обвиняем по д.пр. № 560/25 по описа на ГДБОП, МВР, пр.пр. № 23 425/25 по описа на СГП, за отмяна на наложената с Постановление от 21.10.2025 г. мярка за процесуална принуда по чл. 68 ал. 1 НПК „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Посочва, че липсват мотиви за налагане на тази мярка, като не са изложени никакви твърдения относно опасността доверителят му да се укрие извън страната. Липсва конкретика относно необходимостта от ограничаване на правото на доверителя му на свободно придвижване. Посочва, че той трайно е установен на територията на страната, трудово ангажиран, като актуалната му мярка за неотклонение „гаранция“ е достатъчна за безупречното му процесуално поведение. Иска мярката по чл. 68 НПК да се отмени като незаконосъобразна.

Съдът установи следното:

Н. Н. е привлечен 20.10.2025 г. като обвиняем за престъпления по чл. 321 и чл. 354а НК. – за това, че е участвал в ОПГ, поставила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 354а НК и за това, че е направил опит да разпространи 53, 610 кг коноп, в изпълнение на решение на ОПГ. С Постановление от 21.01.2026 г. е прекратено наказателното производство против едно от лицата, посочени като участници в тази ОПГ – а именно С.И., което се е отразило и на частично прекратяване на наказателното производство относно Н. за това, че И. е участник в същата ОПГ.

На следващия ден е издадено обжалваното Постановление, с което на основание чл. 68 НПК му е наложена мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Тя е мотивирана с това, че Н. е обвинен за тежко умишлено престъпление, както и че се налага с цел обезпечаване на явяването на Н. пред разследващите органи и да му се попречи да напусне страната. С Определение от 22.10.2025 г, № 5269/29.10.2025 г. по н.ч.д. № 6752/25 на СГС му е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която е отменена, като вместо нея с Определение от 06.11.2025 г. по в.н.ч.д. № 1344/25 на САС му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. САС е приел, че поначало липсва обосновано предположение за извършване и 1 на двете престъпления, но предвид обремененото съдебно минало е взел мярка за неотклонение.

Жалбата не е основателна.

Най-напред следва да се посочи, че задължително условия за взимане на всяка една мярка за процесуална принуда, а не само за мярка за неотклонение, е наличието на обосновано предположение. Това е така независимо че това изискване не е експлицитно посочено в чл. 68 НПК. На второ място становищата на предходните съдебни състави, дали е налице или не е налице такова, нямат обвързваща сила.

Настоящият състав, като направи самостоятелна преценка на събраните до този момент доказателства, приема, че са налице определени доказателства, събрани по реда на НПК, които правят вероятно действително обв. Н. да е част от ОПГ, разпространяваща наркотици, както и че има принос при опита за продажба на такива – а именно това е естеството на двете деяния, за чието извършване е привлечен. Това се установява от показанията на служителите под прикритие, които лично са провеждали преговори с него относно покупката на марихуана (и с трети лица, свързани с него, относно покупката на други наркотици), като техните показания са подкрепени от многобройните доказателства, свързани с опита за разпространение на паркинга на магазин Мосю Бриколаж. Доколкото този опит е резултат от постигната договореност между заподозрените (към онзи момент), сред които и обв. Н., за покупка на наркотични вещества, тези доказателства за допълнителни към тези показания и ги потвърждават по независим път. Поради това формалното правило на чл. 177 във вр. с чл. 141а НПК, ограничаващо доказателствената стойност на определени източници на доказателствена сведения, не намира приложение. За нуждите на настоящето производство събраните доказателства са достатъчни, за да се достигне до извод, че е налице обосновано предположение.

На второ място доводите в жалбата, свързани с липса на мотивация в Постановлението по чл. 68 НПК също така не са основателни. В действителност в това Постановление са изложени мотиви защо е била взета тази мярка – а именно тя е мотивирана с това, че Н. е обвинен за тежко умишлено престъпление, както и че се налага с цел обезпечаване на явяването на Н. пред разследващите органи и да му се попречи да напусне страната. По-важното е, обаче, че тези доводи не са относими. Производството по чл. 68 ал. 6 НПК не е такова по обжалване на прокурорски акт, а по искане за отмяна на действаща мярка, забраняваща напускането на пределите на страната.

Поради това и пороците, при които е била постановена тази мярка, могат да имат значение само ако се отнасят до основанието за тази отмяна – а именно „не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната“. И по-конкретно, евентуалната липса на мотиви в Постановлението, с което тази мярка е била взета, не е основание за отмяната му. Това е така, доколкото то не подлежи на обжалване, за разлика от хипотезата на ал. 4. На съдебен контрол подлежи само материалната законосъобразност на действащата мярка.

Поради това съдът дължи преценка – дали е налице или липсва опасност от укриване. В искането на защитата се посочва, че обвиняемият е трайно установен в страната, където работи.

Съдът приема, че това обстоятелство само по себе си не води до извод, че липсва опасност от укриване. Видно от събраните доказателства, са налице сериозни съмнения да се предполага, че съществувала ОПГ, която има трансгранично измерение. И по-конкретно, част от наркотичните вещества са пристигали от Република Северна Македония и Република Турция. Това води до предположението, че е налице възможност обв. Н., ако има възможност да пътува до тези държави, 2 да се укрие там от правосъдието.

Поради това искането за отмяната на тази мярка следва да се остави без уважение. За защитата е налице възможността инцидентно да иска разрешение от наблюдаващия прокурор за даване на разрешение за временно напускане на страната, ако пожелае. Конкретната преценка на прокурора, ако е неблагоприятна за обв. Н., ще подлежи на съдебен контрол. Към настоящия момент от развитието на наказателното производство не са налице основанията за пълната отмяна на наложената мярка за забрана на напускане на страната.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.Н., защитник на Н. П. Н. с ЕГН **********, обвиняем по д.пр. № 560/25 по описа на ГДБОП, МВР, пр.пр. № 23 425/25 по описа на СГП, за отмяна на наложената на доверителя му с Постановление от 21.10.2025 г. мярка за процесуална принуда по чл. 68 ал. 1 НПК „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3