Решение № 15918 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15918 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110112104 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В.

Л. С. срещу Д. Й. П..

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че бракът й с ответника е прекратен по силата на споразумение по чл. 51 СК от 03.05.2023 г., одобрено с Решение № 73/03.05.2023 г. по гр. дело № 396/2023 г. по описа на РС-Б. Съгласно т. 1.6 от споразумението, ответникът се задължил, след прекратяването на брака между страните, да погаси частично задължението по Договор за банков кредит № FL1329553, сключен между ищцата и „Пощенска банка“ АД, като заплати сумата от 3500 лв. В исковата молба се сочи, че въпреки поетото задължение, след прекратяването на брака, в периода 03.05.2023 г. – 18.09.2023 г., ответникът бил подканян многократно от страна на ищцата да изпълни задължението си, тъй като за ищцата в качеството й на кредитополучател по договора за кредит възниквало задължение за заплащане на лихви и неустойки към банката, поради неплащането на сумата от 3 500 лева, дължима от ответника. Поради това, на 04.09.2023 г. се наложило ищцата да плати вземане на банката за просрочени главници към 02.09.2023 г. в размер на 295,85 лева, а на 18.09.2023 г. извършила пълно погасяване на задължението по кредита, като заплатила сумата от 4288,20 лева. На 13.05.2024 г. ищцата връчила на ответника нотариална покана, с която му бил определен срок - до 15.05.2024 г. да заплати на ищцата дължимата сума от 3 500 лв., от който момент същият изпаднал в забава. При тези твърдения моли, съдът да се произнесе с решение в което да осъди ответника да й заплати сумата от 377,36 лева – законна лихва върху главницата от 3500,00 лева, начислена за периода 16.04.2024 г. до 1

26.02.2025 г., както и за дължимата законна лихва върху главницата от 3500,00 лева, начислена за периода 28.02.2025 г. до 11.04.2025 г., както и върху главницата от 3000,00 за периода от 11.04.2025 г. до 14.07.2025 г. (след изменение на предявения иск в първото открито съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК). Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излагат се съображения, че ответникът е изпълнил изцяло задължението си по одобреното от съда споразумение за прекратяване на брака от 03.05.2023 г., като заплатил на ищцата общо сумата от 3 500 лева, както следва: на 11.04.2025 г. сумата от 500 лв. и на 14.07.2025 г. сумата от 3 000 лв.. Ответникът счита, че с посочените плащания задължението му било напълно погасено, поради което към настоящия момент бил отпаднал предметът на делото, а ищцата нямала правен интерес от продължаване на съдебното производство. Сочи се още, че искът бил процесуално недопустим, тъй като претендираното вземане произтичало от влязло в сила съдебно решение (съдебно споразумение, одобрено от съда при прекратяване на брака между страните), а предявяването на иск за същото вземане, вече признато с влязъл в сила съдебен акт, представлявало повторно сезиране на съда по разрешен спор и липса на правен интерес от водене на делото. В отговора се излагат съображения, че към момента на подаване на исковата молба – 28.02.2025 г., претендираното вземане не било изискуемо, доколкото последната дължима вноска по кредита била с падеж - 02.11.2024 г. а ищцата била погасила кредита предсрочно на 18.09.2023 г., т.е. повече от година преди датата на последната погасителна вноска по договора.

Сочи още, че в т.1.6. от съдебното споразумение за прекратяване на брака не бил посочен срок, в който ответникът следва да заплати сумата от 3 500 лева, поради което изискуемостта не можела да се предполага, а, едностранните действия на ищцата по евентуално предсрочно погасяване, извършени след прекратяване на брака, без знанието и съгласието на ответника не можели да породят валидна покана спрямо него за изпълнение, нито да обосноват настъпила изискуемост към датата на подаване на исковата молба. Ответникът бил изпълнил изцяло и добросъвестно поетото задължение по т.1.6 от споразумението за прекратяване на брака от 03.05.2023 г., като превел на ищцата общо сумата от 3 500 (лева, както следва: на 11.04.2025 г. сумата от 500 лв. и на 14.07.2025 г. - сумата от 3 000 лв. С тези две плащания задължението било напълно погасено, поради което липсвало неизпълнение, а предметът на иска бил изчерпан. Претенциите на ищцата за лихви за забава и мораторна лихва счита за изцяло неоснователни, тъй като не било налице валидно настъпила изискуемост на задължението, нито виновно неизпълнение от страна на ответника. При тези твърдения моли, съдът да прекрати производството по делото, като недопустимо поради липса на правен интерес и наличие на влязло в сила съдебно решение, а в условията на евентуалност да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

2

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 3500 лева – главница, представляваща задължение по т. 1.6 от споразумение по чл.

51 СК от 03.05.2023 г., одобрено с Решение № 73/03.05.2023 г. по гр. дело № 396/2023 г. по описа на РС-Б. и сумата от 377,36 лева – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 16.05.2024 г. - 26.02.2025 г За основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните факти: одобрено споразумение по чл. 51 СК по гр. дело № 396/2023 г. по описа на РС-Б., с което ответникът се е задължил да заплати процесната сума в размер на 3500 лв., във връзка с частично погасяване на задължение по Договор за банков кредит № FL1329553, сключен между ищцата и „Пощенска банка“ АД, по време на брака й с ответника.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания.

По иска за присъждане на обезщетение за забава, в тежест на ищцата е да установи по делото, възникване на главно парично задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнението му.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяването на паричното задължение на падежа.

В проведеното о.с.з., съдът е допълнил изготвения проект за доклад на делото като на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти - погасяване на процесното задължение за главница, извършено от ответника в хода на процеса, а имено на 11.04.2025 г. - сумата от 500 лева и на 14.07.2025 г. - сумата от 3000 лева, както и фактът, че ответникът е получил нотариална покана на 13.05.2024 г. с определен срок за плащане на процесното задължение до 15.05.2024 г.

В открито съдебно заседание, както и с писмена молба по делото, процесуалният представител на ищеца е заявил, че с оглед направените в хода на процеса плащания, поддържа искането си към съда по отношение на законна лихва върху главницата от 3500 лева, начислена за периода 28.02.2025 г. до 11.04.2025 г., както и върху главницата от 3000,00 за периода от 11.04.2025 г. до 14.07.2025 г., както и първоначално предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 192,94 евро (377,36 лева) – законна лихва върху главницата от 3500,00 лева, начислена за периода 16.04.2024 г. до 26.02.2025 г. Съдът неправилно е възприел, че е налице хипотеза на изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК, чрез намаляване на неговия размер, доколкото не е налице изявление на страната за оттегляне на исковата молба в тази част или отказ от иска. В тази връзка и с оглед липсата на диспозитив (протоколно определение) за частично прекратяване на производството, то следва да се приеме, че изявлението на ищеца касае уточнение на претенцията, с оглед настъпилия в хода на процеса правопогасяващ факт – плащане на претендираното задължение за главница.

3

Горното не се отразява на изхода по делото (по същество или в частта за отговорността за разноските), поради което не препятства съда от произнасяне с краен съдебен акт.

С отговора на исковата молба ответникът да релевира възражения, с които оспорва дължимостта на сумата от 3500 лв. (по същество оспорва настъпване на изискуемостта на задължението), но в случая съдът намира, че с извънсъдебното си поведение - доброволното плащане на сумата в хода на процеса, ответникът признава задължението си, респ. основателността на иска за посочената сума, още повече, което се установява и от раздел III, т. 1.6 от споразумение по чл. 50 СК за прекратяване на брак, утвърдено с Решение № 73 от 03.05.2023 г. по гр.д. 396/2023 г., РС-Ботевград. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ответника в о.с.з., който развива съображения за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските – да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска.

В тази връзка следва да се посочи, че по иск за парично задължение когато задължението е безсрочно (какъвто е и настоящия случай, съобразно текста на одобрената съдебна спогодба), длъжникът изпада след изпращане на покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото е безспорно, а и от представения като писмено доказателство отговор на нотариална покана с рег. № 9...., том 1, акт 90 по описа на нот. Н.

Д., рег. № ... на НК се установява, че на 10.05.2024 г. на ответника е връчена нотариална покана, с която е поканен до 15.05.2024 г. да заплати сумата от 3500 лв. Следователно, от следващия ден след дадения срок за доброволно изпълнение - 16.05.2024 г. ответникът е изпаднал в забава и считано от посочената дата до момента на погасяване на задължението си, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

Изчислявайки размер на законната лихва с лихвен калкулатор на НАП https://portal.nra.bg/details/interest-calc съдът намира, че размерът на законната лихва върху главницата от 3500 лв. за периода 16.05.2024 – 26.02.2025 г. е 377,26 лв., поради което искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи до тази сума и да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 377,26 лв. до пълния предявен размер от 377,36 лв.

По делото е безспорно, че на 11.04.2025 г. ответникът е заплатил по банкова сметка на ищцата сумата от 500 лв. – част от претендираната по делото главница, поради което се дължи обезщетение за забава за периода от 28.02.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба) до датата на частичното плащане – 10.04.2025 г., върху главницата от 3500 лв., което изчислено от съда с лихвен калкулатор възлиза на сумата от 52,88 лева (27,04 евро).

От 11.04.2025 г. се начислява законна лихва върху сумата от 3000 лв., а доколкото цитираната сума е изцяло заплатена на 14.07.2025 г., върху нея се дължи законна лихва за забава за периода от 11.04.2025 г. до 13.07.2025 г., която изчислена от съда възлиза на 100,31 лв. (51,29 евро).

По разноските.

При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие 4 на първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, като сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради плащане преди получаване на препис от исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. В случая съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е бил надлежно поканен (с нотариална покана) да изпълни задължението си, което не е сторил и следователно е принудил своя кредитор – ищцата, да търси защита на накърненото си право по съдебен ред. Поради това и въпреки признанието на предявения иск, изразено чрез плащане на задължението в хода на процеса, в случая институтът на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложим.