Решение № 16785 от 17.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16785 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110118225 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД и по чл.409 КЗ вр. с чл. 86, ал.1 вр. с чл. 99 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от Г. Й. Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за осъждането на ответника да заплати на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 3000 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка „Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2022 г. в гр. София, заедно със законната лихва от предявяване на иска – 05.04.2023 г., до окончателно погасяване на задължението и на осн. чл.409 КЗ вр. с чл. 86, ал.1 вр. с чл. 99 ЗЗД сумата от 250 лв., представляващи обезщетение за забава върху неплатеното застрахователно обезщетение за периода от 09.06.2022 г. до 04.04.2023 г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.02.2023 г., сключен със застрахованото лице Е

Ищецът твърди, че Е е собственик на МПС марка „Хонда“, модел „Акорд Седан“, рег. № и е сключил застраховка договор за имуществена застраховка „Пълно автокаско” със ЗК „Лев Инс“ АД. Посочва, че на 29.04.2022 г., около 08.00 ч. в гр.

София, ж.к. „, на неохраняем паркинг, Емил Димитров Алексиев е установил причинени вреди на застрахования лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд Седан“, рег. № застрахован по имуществена застраховка „Пълно автокаско“ при ответното дружество, изразяващи се в дупка в предната броня, счупен преден ляв фар, повредена решетка на радиатора, подбит преден капак. Сочи, че вредите са причинени от злоумишлени действия на трето лице. Твърди, че застрахователят е бил своевременно уведомен за настъпилото ПТП, за което е била образувана щета № 20001301-22-000279, като автомобилът е бил предоставен своевременно за оглед на застрахователя, за което е съставен опис на претенция, а също така на застрахователя са били представени всички необходими документи за определяне на застрахователно 1 обезщетение. За възстановяване на вредите по процесното МПС застрахователят е заплатил доброволно застрахователно обезщетение в размер на 900 лв. Посочва, че заплатеното от ответника застрахователно обезщетение е недостатъчно за покриване на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП, като счита, че общата сума за възстановяване на уврежданията по процесното МПС е в размер на 3900 лв. Твърди, че на 01.02.2023 г. между Емил Алексиев и Г. Г. е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът Ее прехвърлил своите парични вземания за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП към ЗК „Лев Инс“ АД в полза на цесионера Г. Г.. Твърди, че на 21.03.2023 г. ответникът е уведомен за цесията със съобщение за цесия, изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка. Поради това претендира разликата между заплатеното от ответника застрахователно обезщетение и размера на действително претърпените вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от изпадане на ответника в забава – /подаване на отговор от застрахователя/ – 09.06.2022 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 04.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до заплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва стойността на причинените вследствие на процесното ПТП вреди, като твърди, че претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава размера на действителните вреди.

Посочва, че при предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение ищецът изрично е изявил желание обезщетението да се определи по експертна оценка. Твърди се, че размерът на обезщетението по експертна оценка възлиза на сумата от 1645,31 лв., но съгласно т. 43 от Общите условия застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за които не са представени документи, доказващи по безспорен начин неговото настъпване не могат да надвишават повече от 10% от съответната застрахователна стойност при леки автомобили и товарни автомобили с общо тегло до 3,5 тона, а доколкото определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение надвишава тази стойност, е заплатено до размера на дължимото обезщетение или сума в размер на 900 лв., представляващо 10 % от застрахователната стойност на автомобила. Оспорва доказателствената стойност на представеното удостоверение от МВР за произшествието, както и механизма на ПТП. Моли съда да отхвърли исковете като изцяло неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 30.06.2023 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 28.09.2023 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните 2 са отделени фактите: че 1/ ответникът е застраховател по имуществена застраховка „Пълно каско“ на МПС марка „Хонда“, модел „Акорд Седан“, рег. №; 2/ в срока на застрахователно покритие е настъпило ПТП, представляващо покрит риск по договора за имуществена застраховка „Каско“ – увреждане на застрахования лек автомобил в паркирано състояние; 3/ преди образуване на настоящото производство до ответника е изпратена писмена застрахователна претенция, към която е приложено удостоверение за вредите по автомобила, съставено от МВР, като по писмената претенция е образувана щета № 2000-1301-22-000279; 4/ ответникът е заплатил за възстановяване на вредите по застрахованото МПС по щета № 2000-1301-22-000279 застрахователно обезщетение в размер на 900 лв.; 5/ ответникът е уведомен за настъпилата цесия преди образуване на настоящото производство.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Ищецът, носещ тежестта, не е представил по делото процесната застрахователна полица, но както се посочи по-горе, наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на застрахователното събитие не е спорно между страните.

От страна на застрахователя е изготвено опис – заключение по щета № 2000-130122-000279, в която са посочени констатираните щети по лекия автомобил след извършен оглед на 09.05.2022 г. Преди образуване на настоящото производство застрахователят е платил сумата от 900 лева, представляваща застрахователно обезщетение, поради което с извършеното частично плащане е признал, че се касае за настъпил застрахователен риск със заявения механизъм и в срока на застрахователно покритие.

Спорни между страните са въпросите, свързани с извършената цесия, както и и дали при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразена клаузата на чл. 43 от Общите условия.

Установява се от приетия по делото договор за цесия, че на 01.02.2023 г. между Еи Г. Г. е сключен договор, по силата на който цедентът Е А е прехвърлил своите парични вземания за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП към ЗК „Лев Инс“ АД в полза на цесионера Г. Г.. Неоснователно е направеното от ответника в проведеното открито съдебно заседание възражение за нищожност на процесния договор поради липсата на посочена сума, която се прехвърля. Видно от предмета на договора /раздел I, чл. 1, ал. 1/, цедентът прехвърля на цесионера вземането си за обезщетение по процесната щета в пълния му размер, заедно със законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното изплащане. Ето защо не възниква съмнение относно волята на страните и предмета на сключената между тях сделка.

Ищецът не е оспорил приложимостта на представените от ответника с отговора на исковата молба общи условия към процесното правоотношение, поради което съдът приема, че те обвързват страните по застрахователното правоотношение. Съгласно чл.

43 от Общите условия, при събития настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, застрахователните обезщетения не могат да надвишават до 3 щети, но не повече от 10% от съответната застрахователна стойност при леки автомобили.

С клаузата на чл. 43 от Общите условия, за която ответникът счита, че следва да намери приложение в процесния случай, се предвижда изключението на чл. 386, ал. 2 КЗ, а именно определена е фиксирана сума в процент за конкретен застрахователен риск. Фиксираната сума от 10 % от застрахователната стойност, а не пълният размер за възстановяване на щетата, е предвидено да се изплати при положение, че 1/събитието е 3 настъпило на паркинг и 2/не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване. В посочената разпоредба не е посочено какъв следва да е този документ, по кой ред и от кой орган да е издаден.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.

Категорично по аргумент от чл. 125а от Закона за движение по пътищата и чл. 6, т. 3 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние. Ето защо, в случая не е съставен нарочен протокол за ПТП от полицейски орган. Вместо това е издадено удостоверение № Р – 16006/04.05.2022 г. от 08 РУ на СДВР по заявление на застрахования Емил Димитров Алексиев за настъпилото ПТП и констатираното от лицето. Така издаденото удостоверение не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, доколкото не е възприето лично от полицейския служител, който ги е удостоверил. Ответникът не доказа обаче да е изискал от застрахования други документи, които да бъдат представени по заведената щета. В случая застрахованият е предприел всички необходими действия, с оглед набавяне на доказателства за причинената щета, като е уведомил служителите на V I I I РУ за настъпилото събитие. Както се посочи по-горе, несъставянето на протокол за настъпилото ПТП от органите на пътна полиция не може да представлява неизпълнение на задължение от страна на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, тъй като за процесната щета не е предвидено съставянето на документи от органите на МВР "Пътна полиция". Ищецът е уведомил застрахователя – настоящ ответник, за настъпилото застрахователно събитие, като е предоставил и автомобила за оглед.