Решение № 42 от 17.02.2022, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1595/2021
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 17.02.2022
- В сила
- 17.02.2022
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. гр. Лом, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20211620101595 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: , представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н., срещу Д. АНГ. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: , установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към същия, както следва: 400,00 лв. (четиристотин лева) главница по договор за заем; 48,20 лв. (четиридесет и осем лева и 20 стотинки) договорна лихва за периода от 22.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 39,60 лева (тридесет и девет лева и 60 стотинки) сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 22.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 237,60 лв. (двеста тридесет и седем лева и 60 стотинки) застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 22.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 64,84 лв. (шестдесет и четири лева и 84 стотинки) лихва за забава по договор за заем за периода от 23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението- 13.04.2021г.; 40,10 лв. (четиридесет лева и 10 стотинки) лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 792/2021 г. по описа на PC – Лом. Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 10.07.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., 1 сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404 и „Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Д. АНГ. Н., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № 1182-00032706 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00032706, и двата от 14.02.2018 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх. № УПЦ-П-МКР/1182-00032706 от 12.07.2018 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез «Български пощи» с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Същото е получено лично от ответника. Твърди се още, че на 14.02.2018 г. между „Микро Кредит" АД и Д.
АНГ. Н. е сключен Договор за заем CrediHome+ № 1182-00032706, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 400 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 448,20 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 48,20 лева, на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 49,80 лева, като първата погасителна вноска е платима на 22.03.2018 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 448,20 лева. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - искане за допълнителни услуги на 14.02.2018 г. между „Микро Кредит" АД и Д. АНГ. Н. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182- 00032706, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 39,60 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 9 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 4,40 лв., при първа погасителна вноска, платима на 22.03.2018 г. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК 831626729, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия чрез 9 месечни, равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 26,40 лева, платими считано от 22.03.2018 г., или обща сума за застрахователна премия 237,60 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане 2 на заем, а същите се предоставят на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр- искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. На длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 64,84 лв. за периода от 23.03.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; по договор за допълнителни услуги - 40,10 лв. за периода от 23.03.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Срокът на договора е изтекъл на 22.11.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството. По образуваното ч.гр.д. № 792/2021 г., 1 с-в, PC - Лом, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на искова молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Преди провеждане на първото заседание по делото ищецът с нарочна молба е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, 3 изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извод, че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Посочени са и размерите на дължимите плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на общо 830,34 лв. /осемстотин и тридесет лева и тридесет и четири стотинки/, от които:
400,00 лв. (четиристотин лева) главница по договор за заем; 48,20 лв. (четиридесет и осем лева и двадесет стотинки) договорна лихва за периода от 22.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 39,60 лева (тридесет и девет лева и шестдесет стотинки) сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 22.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 237,60 лв. (двеста тридесет и седем лева и шестдесет стотинки) застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 22.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 64,84 лв. (шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лихва за забава по договор за заем за периода от 23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението - 13.04.2021г.; 40,10 лв. (четиридесет лева и десет стотинки) лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 792/2021 г. по описа на PC – Лом.
По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират и в тях се включват внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. и присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева по заповедното производство и 275,00 лв. за довнесена държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а в случая се касае за спор, неотличаващ се с правна сложност и с невисок материален интерес, поради което юрисконсултското възнаграждение по исковото производство се определя в минимален размер от 100 лева. Така мотивиран, съдът