Решение № 253 от 12.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Велико Търново, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110103067 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че между страните са възникнали облигационни отношения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***., съгласно които за срок от 24 месеца ищецът се е задължил да предостави на ответника ползване на мобилни услуги, а последният - да заплаща тяхната стойност при стандартен месечен абонаментен план, както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение. Навеждат се доводи, че мобилният оператор изпълнил задълженията си като цената на предоставените услуги не е платена от потребителя като договорите са прекратени с начисляване на неустойка. Твърди се, че за вземанията в общ размер на *** за неустойки са издадени фактури с *** както и заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове поради недължимост на претендираните вземания предвид уговорения размер на месечните такси и неустойки в договорите. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Страните сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** съгласно които за срок от 24 месеца ищецът се е задължил да предостави на ответника ползване на мобилни услуги, а последният - да заплаща тяхната стойност от 12,99 лв. на месец по абонаментен план ***.

Във връзка с договорите на потребителя са предоставени за възмездно ползване две устройства *** с отстъпка от 146,23 лв. за всяко от тях при стандартна цена ***. При прекратяване на договорите по вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, допълнена с възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове и с разликата между стандартната и лизинговата цена на предоставеното устройство, съответстващи на оставащия срок на договора. При възникване на облигационните отношения ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия на *** за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги. За ползваните услуги през периода от 25.02.2022г. до 24.05.2022г. ищецът издал фактури с ***, с които са начислени по 42 лв. за абонаментни такси по всеки от договорите. Поради липса на изпълнение в срок последвало едностранно прекратяване на договорите от мобилния оператор с начисляване на неустойки по 99,79 лв. по фактура *** За вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, като във възражението по чл. 414 от ГПК потребителят ги оспорил за разликата от 38,97 лв. до 42 лв. по отношение на абонаментните такси и за разликата от 38,47 лв. до 99,29 лв. по отношение на неустойките.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Възникнали са валидни облигационни отношения по разглежданите договори като между страните не се оспорва прекратяването им поради неизпълнение на потребителя и дължимостта на вземанията за абонаментни такси и неустойки като правният спор е свързан само с техния размер.

Ответникът е задължен да плаща абонаментни такси по 12,99 лв. на месец, които за периода от 25.02.2022г. до 24.05.2022г. по всеки договор са в размер на 38,97 лв. като липсва основание за начисляване на разликите до 42 лв. по фактури с *** Поради изложеното претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно вземанията за абонаментни такси по всеки от договорите в частта за разликата от 38,97 лв. до 42 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Вземането за неустойка е ограничено до трикратния размер на стандартния месечен абонамент и до разликата между стандартната и лизинговата цена на предоставените устройства, което съответства на интереса на кредитора да получи имуществена облага, 2 която да възстанови равновесието в облигационното отношение като компенсира определените по-ниски цени за потребителя в случай на неизпълнение на задължението да ползва услугите за продължителен период от време и да ги плаща редовно. В разглеждания случай договорите са прекратени на 24.07.2022г. като до изтичане на уговорения в тях срок са останали по 12 месеца, при наличие на съответстваща за този период отстъпка от стандартната цена за ползваните устройства по 73,11 лв. за всяко от тях. Последната следва да се прибави към трикратния месечен абонамент от 38,97 лв. като сборът формира неустойка от 112,08 лв. Поради изложеното претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно вземанията за неустойка по всеки от договорите в частта за разликата от 38,47 лв. до 99,29 лв. е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 552,47 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение както и 143,27 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело*** по описа на Великотърновския районен съд.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото, което не е в зависимост от размера на исковите претенции.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на П. С. С. с ЕГН: ********** от ***, че дължи на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 121,64 лв. /сто двадесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща част от неустойка в размер на 199,58 лв. за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер***, начислена по фактура с ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователен предявения от ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу П. С. С. с ЕГН: ********** от ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземането от 6,06 лв. /шест лева и шест стотинки/ - главница, представляваща част от абонаментни такси за периода от 25.02.2022г. до 24.05.2022г. в размер на 84 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***., начислени по фактури с ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение ***, 3 по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда П. С. С. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 552,47 лв. /петстотин петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 143,27 лв. /сто четиридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело***по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело***, по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4