Определение № 380 от 11.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. Варна, 10.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500267 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д.267/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. Д. Я., подадена чрез адв.

Т. П., против решение № 260003/09.03.2023 г., постановено по гр.д. № 067/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по предявените от М. С. Х. срещу П. Д. Я. искове с правно осн. чл. 23, ал. 2 СК, е признато за установено: - че М. С. Х. е собственик на 9/10 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.

****, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор **** с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, банятоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв. метра, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра при граници по предходен документ за собственост: от всички страникоридор, горе-избени помещения от първи сутерен, като самото избено помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 % ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна; - че М. С. Х. е собственик на 9/10 ид. части от офис 1, част от апартамент 1, с одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № *** по кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. ***, Област Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 % идеални части от 1 общите части на сградата под №1 и правото на строеж върху ПИ с идентификатор №***, стар идентификатор УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон по плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица: улица ***, ул. "***" и УПИ II-8; и П. Д. Я. е осъден да заплати на М. С. Х. сумата от 3 779, 23 лв. представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е необосновано. Молил е за обезсилването му, евентуално – за отмяната му и отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Навел е следните оплаквания: - за недопустимост на решението: съдът разгледал и уважил исковете по чл.23, ал.2 СК, при наличие на отхвърляне на исковете за прогласяване на нищожност на споразумението, в зависимост от уважаването на които били предявени в евентуалност тези по чл.23, ал.2 СК; - съдът се произнесъл по нередовна искова молба – при наличие на противоречие в твърденията на ищцата, че процесните имоти са придобити изцяло с нейни лични средства и искането за установяване, че е собственик на 95% от тях; предявеният иск, с оглед твърденията в исковата молба, бил за определяне на по-голям дял /95%/ от общото имущество на осн. чл.29, ал.З СК и преклудиран съгл. по чл.31 СК; - за неправилност на решението: съдът погрешно анализирал събраните доказателства, като необосновано дал вяра единствено на свидетелските показания на водените от ищцата свидетели без да прецени, че същите са в пълно противоречие с останалия доказателствен материал, а дори и с изложеното в исковата молба за начина на осигуряване на средствата за закупуване на двата имота; съдът не взел предвид и не е анализирал събраните доказателства за доходите на ответника и получените от майка му средства и възможността му да осигури покупната цена за апартамента; съдът необосновано приел за доказано че "паричните средства за придобиване на жилището в размер на 21000 германски марки и 400000лв. са били подарени от бащата на М. Х. и с тях е платена продажната цена" при липсата на твърдения цената на апартамента да е 21000д.м. и 400000 лева; съдът погрешно приел, че е преклудирано възражението за дарени средства от родителите на ищцата в полза на семейството й, а не лично на нея и не изложил мотиви по него; съдът при липсата на доказано притежание на средствата от родителите на ищцата и при противоречие между показанията на свидетеля св, Г. и твърденията на ищцата в отговора на искова молба по гр.дело 2872/2010г. на PC Шумен (че с погрешно изтеглените от банковата й сметка суми е заплатила офиса), безкритично възприел изнесеното от свидетеля, че лично взел от бащата на ищцата цялата сума, послужила за заплащане продажната цена на офиса и лично я броил в деня на сделката; неправилно съдът игнорирал признанието на ищцата, че ответникът е погасил задълженията й по изпълнителното дело образувано срещу нея;

М. С. Х., чрез адв. П. Х., е подала писмен отговор на въззивната жалба, 2 с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Съдът намира, че следва да даде възможност на ищцата да поясни твърденията си в исковата молба в частта по претенцията на ищцата по чл. 23, ал. 2 СК за офис на ул. *** в град Варна, закупен на 05.11.2009 г., предвид следното:

В исковата си молба, ищцата е твърдяла, че цената за придобития през време на брака офис е 26 500 евро и тя й е била дарена изцяло от родителите й. Сумата от 20 000 евро й е била дарена от родителите й за покупка на офиса, но тъй като не намерила веднага помещение, ги вложила в свои банкови сметки и оперирала с тях, а през лятото на 2009 г. ги изтеглила и ги върнала на родителите си, понеже сделката не се състояла поради заболяване на продавача. На 05.11.2009 г. изтеглила от банковата сметка на майка си сумата от 4000 евро, а останалата сума от 22 500 евро е взела от село от родителите си, които били добавили (към 20 000 евро) още 2 500 евро. В табличен вид към исковата молба е посочила датите и размерите на изтеглени средства от посочени банки в периода от 10.07.2009 г. до 05.11.2009 г. без уточнение на конкретната сметка и титуляра. В хода на производството е поддържала това твърдение, като в молбата на л.134, т.8, е заявила, че получила от родителите си като дарение пари за закупуване на офиса, които влагала по срочни депозити през годините и е изтеглила през лятото на 2009 г. и поради отлагане на сделката ги предала на родителите си. В съдебно заседание на 03.02.2023 г., чрез адв. Х. е посочила, че оперирала със средства на родителите си, които внасяла по свои сметки. Тези средства изтеглила през лятото на 2009 г., но сделката не се състояла и тя ги оставила при родителите си да ги съхраняват до момента в който те отново са й ги предали. Ищцата не е навела ясни твърдения в исковата си молба във връзка с дарението на частта от сумата от 20 000 евро (за 4 000 евро е посочила, че изтеглила преди сделката от сметка на майка си и за 2 500 евро – дарени от родителите й преди сделката (добавените от тях). Тя не е посочила на коя дата родителите й са й дарили сумата от 20 000 евро за покупката на офиса, (твърдяна като върната им обратно през лятото на 2009 г.); кой е внесъл същата, евентуално какви части от сумата, с посочен размер на внесената част и по кои конкретни банкови сметки на ищцата и в коя банка; от кои сметки е изтеглена от ищцата през лятото на 2009 г. сумата от 20 000 евро, евентуално какви части от нея и кога тези суми са върнати на родителите й (в периода от лятото на 2009 г.).

Затова, в този смисъл съдът следва да даде указания на ищцата да поясни твърденията си.

3

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата М. С. Х., представлявана по делото от адв. П.Х., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да поясни твърденията си в исковата молба досежно офиса на ул. ***в град Варна, закупен на 05.11.2009 г., като посочи: - на коя дата родителите й са й дарили сумата от 20 000 евро за покупката на офиса, (твърдяна като върната им през лятото на 2009 г.); кой е внесъл същата, евентуално какви части от сумата, с посочен размер и по кои конкретни банкови сметки на ищцата и в коя банка; от кои сметки е изтеглена от ищцата през лятото на 2009 г. сумата от 20 000 евро, евентуално какви части от нея (от сумата от 20 000 евро) и кога тези суми са върнати на родителите й (в периода от лятото на 2009 г.).

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 04.10.2023 г. от 9 ч., за която дата да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4