Определение № 46672 от 10.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46672 гр. София, 10.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110157207 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от 23.09.2025 г. от Г. М. Г. чрез адв. М., в която се прави искане за изменение на решение № 15551 от 15.08.2025 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските, присъдени в полза на ищците Д. Т. В. и К. Т. Р. по исковете им по чл.

30 ЗН. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от Д. Т. В. и К. Т.

Р. чрез адв. Г., в който излага подробно доводи, че искането е неоснователно, тъй като доказателства за платените разноски за адвокат по иска по чл. 30 ЗН са представени, а възражението за тяхната прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, броя и продължителността на съдебните заседания и минимумите, установени като ориентир в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, в приложимата към случая редакция.

При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото, съдът намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, независимо че той не е предпоставка за разглеждане на искането, относимо към разноските на насрещната страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В конкретния случай ищците са двама, като всеки от тях има право на разноски за адвокат, независимо, че представителят им в процеса е един, като същевременно по делото са представени доказателства (договор за правна защита и съдействие № 389 от 25.05.2023 г. към списък с разноски, докладван в ОСЗ на 14.05.2025 г.), че сумата в размер на 3000 лева е 1 заплатена от двамата общо с основание „възнаграждение по иск с правно основание чл.

30 ЗН“, така както е посочено и в списъка по чл. 80 (л. 190), поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е счел в мотивите към решението си за неоснователно, а в настоящото производство не са изложени доводи или ангажирани доказателства, при съобразяването на които съдът да ревизира извода си.

Ето защо, искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ищците следва да бъде оставено без уважение.

Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх. № 309070 от 23.09.2025 г. от Г. М. Г. чрез адв. М., за изменение на решение № 15551 от 15.08.2025 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските, присъдени в полза на ищците Д. Т. В. и К. Т. Р. по исковете им по чл. 30 ЗН.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страната пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2