Определение № 24492 от 12.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24492 гр. София, 12.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.А.К като разгледа докладваното от Т.А.К Гражданско дело № 20221110160346 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „***” АД, с ЕИК:

***, със седалище и адрес управление: град София 1592, район Искър, бул. “**** представлявано от Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б срещу Е. С. О., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул. “Цар Борис III” № 428.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва претенцията по основание и по размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца и не оспорва извършваните между двете застрахователни дружества плащания.

Съгласно чл.140 ГПК и след като провери редовността и допустимостта на предявената претенция, както и другите искания и възражения на страните, съдът следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

В изпълнение на правомощията си по чл.140 ГПК, съдът прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, необходими и допустими по делото, като досежно тяхната материална доказателствена стойност ще следва да се произнесе след приключване на съдебното дирене с крайния съдебен акт.

По реда на чл.140, ал.3 ГПК, съдът може в настоящото определение да направи проекта си за доклад по делото, както и да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. В тази връзка и проектът за доклад по делото е следния:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат

1 претендираните права и

Ищцовото дружество обуславя правния си интерес от предявения иск, като описва, че има право на регресен иск срещу причинител на ПТП, за което ищецът, като застраховател на прекия пострадал е обезщетил пострадалото лице до размера на платеното по регистрирана застрахователна щета – в претендирания размер. Твърди се, че ответникът е управлявал МПС, като при настъпило ПТП и от протокола за ПТП се установявало, че виновният за ПТП водач Е. С. О. била изпробвана по установения ред за наличие употреба на алкохол, като било отбелязано, че същата е управлявала МПС след употреба на алкохол - 1,27 промила, което надвишава допустимата по закон норма.

Описва се, че на 15.06.2021 г. в гр. София, на ул. „Буземска“ пред номер 3 е било реализирано ПТП с участието на МПС, управлявано от водача Е. С. О. – марка – „***“, с рег.№ С *** НА и товарен автомобил, марка „ ***“, с рег.№ СВ *** СК, като МПС „***“ се движел по улица „Буземска“ с посока от ул. „Народно хоро“ към улица „Брезов вид“ и пред номер 3 поради движение на недостатъчно разстояние (неспазване на дистанция), реализира ПТП в намаляващия скоростта пред нея товарен автомобил „***“, нанасяйки му материални щети. За събитието бил съставен протокол за ПТП от органите на КАТ-ОПП, от който се установявало, че виновният за ПТП водач била Е.

О., като последната била изпробвана по установения ред за наличие на употреба на алкохол и било отбелязано, че същата е управлявала МПС след употреба на алкохол – 1.27 промила.

Твърди се, че управляваното МПС е било с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, съгласно застрахователна полица № BG/07/121001054732 от 2021г с период на застрахователно покритие от 17.04.2021г. до 16.04.2022г.

Ищецът сочи, че на 15.06.2021 г. било депозирано уведомление за щета при ЗК „ДЗИ - Общо застраховане“ АД по сключена застраховка „Каско на МПС“, като били изпълнени задълженията, произтичащи от договор за застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № 440221601000839/12.03.2021г със срок на застрахователно покритие от 15.03.2021 г. до 14.03.2022г, съгласно която бил застрахован пострадалият товарен автомобил „***“, с рег.№ СВ *** СК, собственост на „Аутомотив БГ“ ЕООД.

След постъпило искане от водача на увреденото МПС била образувана преписка по щета № 44012132117212/15.06.2021г. при ищеца, увреденото МПС било огледано от експерти на „ДЗИ-ОЗ“ АД, описани били повредите, причинени в резултат на процесното ПТП и с възлагателно писмо от 15.06.2021г. от страна на застрахователя по имуществената застраховка било възложено на Автосервиз „Омникар Ауто“ ООД да извърши рамонт на МПС „***“, с рег.№ СВ *** СК. Твърди се, че била определена и изчислена стойността на извършения ремонт за сумата от 2 962,38лв., за което „Омникар Ауто“ ООД издало на „ДЗИ-ОЗ“ АД фактура №2000417986/23.07.2021г. на същата стойност. С ликвидационен акт по преписка № 44012132117212 от 15.06.2021г.

2 била определена окончателната стойност на щетата в размер от 2962,38лв., представляваща стойността на застрахователното обезщетение, която сума била изплатена на Омникар Ауто ООД по банков път, с преводно нареждане на 01.12.2021 г.

Изтъква се, че след изплащане на застрахователното обезщетение от ищцовото дружество по преписка № 44012132117212/2021г. в размер на 2962,38лв., на основание чл.411 и чл.412 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД „ДЗИ-ОЗ“ АД встъпил в правата на своя застрахован срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач и на 14.12.2021г. предявил претенция към ЗД Евроинс АД за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение на сумата от 2977,38лв. заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 2962,38лв. и 15,00лв. ликвидационни разноски. Претенцията била предявена и след постъпило искане от „ДЗИ- ОЗ“ АД на 14.12.2021г. в „***“ АД била образувана преписка по щета № 1500113207/2021 г. Съгласно доклад по щета № 1500113207 от 23.12.2021г. на ЗД Евроинс АД било прието, че стойността на обезщетението, което следва да бъде заплатено от „ДЗИ-ОЗ“ АД възлизало в размер на 2 977,38лв. В исковата молба е посочено, че двете застрахователни дружества били извършили прихващане на насрещно дължими вземания, според уведомително писмо рег.№ 1084/09.02.2022г„ сред които било и вземането по щета № 44012132117212/2021 г. по описа на ДЗИ-ОЗ АД/щета № 1500113207 на ЗД Евроинс АД, описана под номер 1. С преводно нареждане от 21.02.2022г. ЗД Евроинс АД заплатил на „ДЗИ-ОЗ“ АД сумата от 34206,27лв., с което окончателно били погасени насрещните вземания между двете застрахователни дружества по щетите, описани в приложение №1 и приложение №2, сред които и вземането на „ДЗИ-ОЗ“ АД към ЗД Евроинс АД по процесната щета.

Излага, че съгласно чл.500, ал.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма ти под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества“. Видно от протокола за ПТП било, че виновният за ПТП водач Е. С. О. била изпробвана по установения ред за наличие употреба на алкохол, като било отбелязано, че същата е управлявала МПС след употреба на алкохол - 1,27 промила, което надвишава допустимата по закон норма на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, според която на водача на ППС било забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества ши техни аналози. На 02.03,2022г. ищецът изпратил дп ответника регресна покана с искане да бъде възстановена доброволно стойността на изплатеното застрахователно 3 обезщетение по преписка № 1500113207/14.12.2021г. в размер на 2 977,38лв., като била предявена за плащане и сумата от 10,00лв. за ликвидационни разноски във връзка с определяне размера на щетата и общата предявена за плащане сума възлизала в размер на 2987,38лв. Поканата не е била получена от ответника, а била върната в цялост с отбелязване, че не била потърсена от получателя.

При горното се иска да бъде осъден ответникът Е. С. О., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул. „Цар Борис III” № ***а заплати на ищеца „***” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: град София 1592, район Искър, бул. “**** представлявано от Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б сумата от 2 987,38лв., от които сумата от 2 977,38лв. представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице и 10,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Претендират се сторените съдебно- деловодни разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск по основание и по размер.

Твърди, че не оспорва наличието на валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП задължителна застраховка „Каско на МПС“ и „Гражданска отговорност“, както и факта на извършените между двете застрахователни дружества плащания.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация, съобразно датата на настъпване на деликта – чл. 500, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането – за заплащане на сумата от общо 2 987.38 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, която сума представлява изплатено от ищеца- застраховател на трето лице обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника като водач на моторно превозно средство, управлявал след употреба на алкохол над допустимите по закон норми.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – признава се наличието на застрахователно правоотношение и задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП, както и сторените между дружествата заплащания.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване –такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти – Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

4

Доказателствената тежест е:

- за ищеца - следва да докаже твърдяните в исковата молба факти, като съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал.1 от ГПК/, следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:

1/ че между управляваното от ответника МПС и това, собственост на посоченото в исковата молба трето лице, е реализирано твърдяното ПТП; 2/ че последното е виновно причинено от ответника; 3/ че в резултат на произшествието за третото лице са настъпили имуществени вреди и техния размер; 4/ ответникът да е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите по закон норми; 5/ че ищецът е изплатил на третото увредено лице обезщетение за тези вреди в твърдяния с исковата молба размер;

- за ответника – следва да докаже точно изпълнение на задълженията си.

По доказателствените искания:

Допустими, относими и необходими са приложените към исковата молба писмени документи и направени доказателствени искания от ищеца, предвид на което следва да бъдат приети, като доказателства по делото.

По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-автотехническаекспертиза и на съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че следва да даде възможност на ответника да постави въпроси към вещото лице и обяви на страните, че по това искане ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Районната инстанция, следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба такива.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.