Решение № 19202 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19202 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20261110103015 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 , т.2 и т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл.

225, ал. 1 от КТ .

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. К. В. срещу “***********“АД , с която са предявени обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № ЧР-8/12.01.2026г. на работодателя, с която трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване в щата, и като такова да се отмени; да бъде възстановен на заеманата до незаконното уволнение работа - „ Ръководител , сектор, СР Монтаж“, отдел „Производство стъпални регулатори“ с код по НКПД 21417005 ; да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 12.01.2026г. – 12.07.2026г. в размер на 9932,45евро / съгласно изменение размера на исковата претенция, прието в открито с.з. от 29.09.26г./ , ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение до 12.01.2026г. по силата на безсрочен трудов договор, по силата на който длъжността, която заемал била „Ръководител, Сектор“, СР Монтаж, отдел „Производство стъпални регулатори“ с код по НКПД 21417005. Поддържа, че със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ЧР -8/12.01.26г. трудовият му договор с ответника бил 1 прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ – поради „съкращаване на щата“. Излага , че на 11.01.26г. бил повикан в отдел „Човешки ресурси“ на ответника, където получил предложение да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение и да бъде обезщетен с четири работни заплати , като трябвало да даде отговор на момента. Поради недаването на отговор в краткия му предоставен срок, му била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в присъствието на свидетели. Счита уволнението си за незаконосъобразно , като твърди, че липсва фактическо и правно основание за уволнението. Длъжността, която заемал, продължавала да съществува , като нейната функция не била премахната и не било възможно да бъде премахната с оглед на нормалното функциониране на предприятието.

Поддържа, че трудовата му функция е заета и към момента от друго лице.. На следващо място, твърди, че не е извършен законосъобразен подбор при прекратяване на трудовото правоотношение съгл. чл. 329,КТ. Поддържа с исковата молба, че се е справял отлично с възложената работа , за което получавал и допълнителни парични възнаграждения. Считано от 12.01.26г. бил безработен , поради което претендира и обезщетение за оставането си без работа вследствие на уволнението. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски по производството.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв не е постъпил от страна на ответника.

С молба, депозирана в откритото съдебно заседание по делото и приета в него, ответникът чрез процесуален представител , е оспорил предявените искове по основание и размер , представил е писмени доказателства, както и е заявил възражение за прихващане с размера на заплатените от работодателя суми за обезщетения по чл. 220,КТ и по чл. 222,КТ в размер на 6397,95евро.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си и моли същото да бъде възприето от съда.

Процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение, че ответникът е пропуснал срока за представяне на доказателства и доказателствени искания, доколкото в срока за отговор не е депозирал такъв .

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е необходимо да се установи, че същото е извършено в противоречие с нормативните изисквания за формата, реда и предпоставките за неговото извършване. За да бъде уволнението законосъобразно, е нужно от формална страна заповедта да отговаря на посочените в Кодекса на труда реквизити, да е спазена процедурата по извършването му, и ако тези изисквания от формална страна са изпълнени, следва да се провери съществувало ли е в действителност основанието за прекратяване, налице ли са били изискуемите в закона предпоставки за извършването му в конкретния 2 случай. За да е законосъобразно уволнението, то следва да е извършено от лице – носител на работодателската власт, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е мотивирана и да съдържа всички необходими реквизити, ответната страна да докаже, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че е било налице реално, а не фиктивно съкращаване в щата, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, и че е извършен подбор при спазване изискванията на чл. 329 от КТ, в случай, че заеманата от ищеца длъжност не е била единствена такава, която се съкращава и са останали на работа лица, заемащи същата.

Между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно ТПО, на длъжност „Ръководител сектор“, СР“Монтаж“, отдел „Производство стъпални регулатори“ с код по НКПД 21417005, прекратено едностранно от ответника на твърдяното от ищеца основание с посочената заповед. Установява се по делото от представеното заверено копие на трудова книжка и извадка от електронен трудов запис, че за процесния период след уволнението ищецът е останал без работа.

От заключението на изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза , че нетната сума на обезщетението за оставане без работа за периода от 12.01.2026г. до 12.07.26г. / за период от шест месеца от датата на уволнението/ е в размер на 9932,45евро.

От показанията на изслушания по делото свидетел Г. , служител на ответника и към датата на провеждане на разпита, се установява че ищецът му е бил пряк ръководител в предприятието, като ищецът се справял отлично с работата и допринесъл за състоянието на фирмата, като повишил производителността в цеха. Според свидетеля във фирмата се получавали ежемесечни бонуси за добре свършената работа, като ищецът получавал максимални бонуси за свършената работа. Заявява, че още през м. януари във фирмата бил представен човек, който ще изпълнява работата на ищеца и към който да се обръщат служителите, ако имат въпроси. Тогава не била съобщена длъжността на новия служител, но сега свидетелят давал отчет за работата си именно на него.

При така установените факти, съдът намира следното:

Уволнението на ищеца съдът намира за незаконосъобразно извършено предвид следното:

На първо място, съдът намира, че работодателят не успя да установи, че действително е налице реално съкращаване на щата за длъжността , заемана от ищеца, което е изцяло в негова доказателствена тежест. Въпреки предоставената от съда възможност на ответника за представяне на писмени доказателства и събиране на гласни такива посредством разпит на един свидетел, съдът намира, че същите не следва да бъдат вземани предвид при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на спора. С оглед и на 3 релевираните от ищцовата страна възражения, представените от ответника доказателства и направени доказателствени искания , следва да се приемат за преклудирани. Преклузията за ответника е настъпила още с изтичането на срока за подаването на писмен отговор на исковата молба. С неподаването на отговор на исковата молба, препис от която му е бил редовно връчен. След изтичане на срока за отговор на исковата молба ответникът е изгубил възможността да оспорва исканията и предявените от ищеца факти, да прави възражения , да представя и посочва нови писмени доказателства , които са му били известни и е могъл да посочи и представи, да предявява насрещен иск или да привлича трети лица . След изтичане на срока за отговор нови факти и доказателства ответникът е могъл да предяви по изключение, само ако те са новооткрити или новонастъпили / не са съществували или ответникът не е могъл да знае за тях при полагане на дължимата грижа/, или ако пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая не се твърди и не се установява нито едно от посочените по-горе обстоятелства. Правата си ответникът не е упражнил и в срока ,предоставен му от съда по реда на чл. 313 от ГПК – едноседмичен, определен с доклада по делото , като не е твърдял впоследствие пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С оглед на горните мотиви и при съобразяване на трайната и задължителна практика на ВКС , обективирана в Р. № 416/12.07.10г. по гр.д. №531/09г. ,ГК, IVГ.О. на ВКС; Р. №152/24.07.2017г. по гр.д. №4059/2016г., Г.К., IVГ.О. на ВКС; Р.№193/29.06.12г. по гр.д. № 559/2011г. Г.К., IVГ.О. на ВКС; както и съгл. ТР 1/09.12.13г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС , съдът намира , че следва да зачете в процеса настъпилата преклузия по отношение на соченето и представянето на доказателства от страна на ответника, както и на възможността след изтичане на срока за отговор да въвежда възражение за прихващане.

В процесния случай , предвид правилата на доказателствената тежест в процеса и недоказване на законността на уволнението на посоченото в уволнителната заповед основание от страна на работодателя , процесното уволнение се явява незаконно и като такова следва да бъде отменено от съда.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2,КТ – с оглед изхода на делото по главния иск, следва да бъде уважен и искът по чл. 344, ал.1, т.2,КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност-„Ръководител, Сектор“, СР“Монтаж“, отдел „Производство стъпални регулатори“ с код по НКПД 21417005 , с оглед неговия акцесорен характер и зависимостта му от уважаване на главния иск.

По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, съдът намира следното:

За присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да 4 бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е работил на по-ниско платена длъжност, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на оставане без работа бе установен предвид представеното по делото и неоспорено копие от ТК на ищеца, както и извадка от електронен трудов запис

, видно от което е , че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение и в рамките на исковия период същият не е започнал нова работа. Съдът намира , че относно размера на така предявения иск , следва да вземе предвид заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото счетоводна експертиза без възражения от страните.

С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски ,каквито следва да му се присъдят за адвокатско възнаграждение в претендирания размер и съобразно представен списък по чл. 80,ГПК и доказателства за заплащането им.

Предвид изхода на делото на ответника не се следват разноски за производството, като на основание чл. 78, ал.6,ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийския районен съд разноски за държавна такса върху уважените искове , в размер общо на 479,11евро , както и разноските за изслушване на заключение по делото в размер на 300 евро.

По изложените съображение , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО НА П. К. В. С ЕГН ********** , извършено със Заповед № ЧР-8/12.01.2026г. на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ - поради "съкращаване на щата",

Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad51bbc5-945b-40b3-a3c4-54672a269929