Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14601 от 23.10.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно гражданско дело 11512/2025
Вид
Определение № 14601
Подписан
23.10.2025
В сила
11.11.2025
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.144 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14601 гр. Варна, 23.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Частно гражданско дело № 20253110111512 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба на Н. Н. Е., ЕГН ********** срещу К. Л. М., ЕГН ********** за обезпечаване на бъдещ осъдителен иск, които ще предяви с пр.осн.чл.144 СК за заплащане на издръжка в размер на 7000 лева, дължима за месеци май, юни, юли, август и септември на 2025 г., на падеж 15-то число на месеца.

Твърденията са, че молителят е син на ответницата по молбата. На 26.04.2025 г. е навършил пълнолетие и е ученик. Тъй като не може да се издържа сам, на същата дата страните са постигнали писмено споразумение за издръжка. За м.май молителят е получил издръжка в размер на 500 лева от дължима такава 1500 лева, не е получил дължимата издръжка за м.юни, юли, август и септември в размер на 1500 лева за всеки месец. Задължението е в размер на 7000 лева общо. Неизпълнението от страна на ответника го поставя в затруднено положение да се издържа, тъй като е ученик.

От изложените твърдения обуславя правния си интерес от завеждане на иск за осъждане на ответника по молбата да му заплати сумата в размер на 7000 лева, представляваща сбора на неизплатена издръжка по споразумение от 26.04.2025 г. за месеци май, юни, юли, август и септември 2025 г.

Молителят счита, че липсата на възможност и средства от страна на ответника да заплати издръжката ще го постави в затруднение или невъзможност да удовлетвори вземането си в бъдещ момент след установяване на вземането му по съдебен ред. От тези фактически твърдения молителят обосновава наличието на обезпечителна нужда и моли след като съдът прецени същите като основателни да допусне обезпечение на бъдещите му искове, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника, в лева и валута, открити в ТБ "Уникредит Булбанк" АД и запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Вианд“ ЕООД, клон Ситово, ЕИК 831742865 и „Вианд-Борисово“ ЕАД, ЕИК 208358250.

В подкрепа на молбата молителят представя писменни доказателства.

Предпоставки за допускане на обезпечението са допустимостта на предявения иск, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда за молителя и адекватност на обезпечителната мярка към вида на търсената защита.

Предявени са осъдителни съединени искове за заплащане на дължими суми за издръжка по писмен договор от 26.04.2025 г.

1

Съдът, като взе предвид представено с молбата споразумение за издръжка от 26.04.2025 г. с което ответницата по молбата К. М. се е задължила да плати на молителя Н. Е. месечна издръжка в размер на 1500 лева за месеци май, юни, юли, август и септември на 2025 г. на падеж 15-то число на месеца, твърденията, че задължението е изпълнено частично за м.май като са заплатени 500 лева и липсва изпълнение за остатъка от дължимата издръжка в общ размер на 7000 лева и съобрази, че е настъпил падежа за плащане на последната издръжка – 15.09.2025 г., намира, че може да се изведе положителен извод за допустимост и вероятна основателност на бъдещия иск, както и че за молителя е налице обезпечителна нужда. Посочената обезпечителна мярка е подходяща към вида на търсената защита, доколкото при уважаване на бъдещия иск молителят ще има възможност да пристъпи към събиране на вземането си включително и чрез принудително изпълнение.

Съдът като съобрази, че бъдещият иск е за издръжка и разпоредбата на чл. 392 ГПК, намира, че молбата е основателна и обезпечението следва да се допусне.

Предвид фактическата и правна сложност на бъдещата искова претенция, следва на молителя да бъде определен двуседмичен срок за нейното предявяване, считано от постановяване на определението, съгласно т.1 на ТР № 6/13 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС.

Следва да му се укаже, че същият има задължение да представи доказателства за това и при непредставяне на такива, обезпечението ще бъде отменено служебно от съда, на осн.чл.390, ал.3 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на бъдещ иск с пр.осн.чл.144 СК на Н. Н. Е., ЕГН ********** срещу К. Л. М., ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер на 7000 лева /седем хиляди лева/, представляваща задължение за издръжка по споразумение за издръжка от 26.04.2025 г., както следва: 1000 лева за месец май 2025 г., 1500 лева за м. юни 2025 г., 1500 лева за м. юли 2025 г., 1500 лева за м. август 2025 г. и 1500 лева за м.септември 2025 г., чрез налагане на запор на всички сметки на К. Л. М., ЕГН **********, открити в ТБ "Уникредит Булбанк" АД в лева и валута и запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от „Вианд“ ЕООД, клон Ситово, ЕИК 831742865 и „Вианд-Борисово“ ЕАД, ЕИК 208358250 до размера на цената на иска 7000 лева /седем хиляди лева/, на осн. чл. 390 ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ на молителя двуседмичен срок за предяваване на иск, считано от постановяване на определението – 23.10.2025 г.

УКАЗВА на молителя, че следва да представи доказателства за предявяването на бъдещия иск в определения срок, като при непредставянето им обезпечението ще бъде отменено служебно от съда.

2

Определението подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от обявяването му – 23.10.2025 г. за молителя, а за ответника - в същия срок, считано от връчване на съобщението от съдебния изпълнител за наложения запор.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3