Решение № 4871 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4871 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110203088 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. И. С. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-027328/13.11.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.

23, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че в оспорения акт отсъства подпис на наказващия орган. Счита, че са били налице основания за санкциониране на другия участник в пътнотранспортното произшествие. Оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Излага доводи за несъразмерност на наложената му санкция спрямо причинените върху превозното средство на другия водач щети. Твърди, че в обжалваното НП липсва пълно изписване на съответния закон, който е бил нарушен и въз основа на който се налага наказание, както и данни за лицето, претърпяло имуществени вреди от нарушението. Моли НП да бъде отменено.

1

В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В депозираната писмена молба излага доводи по същество относно причините за настъпване на ПТП.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В представени от процесуалния й представител юрк. Василева писмени бележки излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 27.10.2023 г., около 14:23 часа, в гр. София, жалбоподателят Е. И. С. управлявал товарен автомобил „******“ с рег. № ***** по бул. „България“ с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към бул. „Гоце Делчев“, като се намирал в дясната лента за движение. В същото време придвижващият се пред него лек автомобил „****“ с рег. № *****, управляван от свидетеля Б. Я., преди да предприеме маневра по завиване надясно към паркинга на магазин „Джъмбо“, в района на бул. „България“ № 51б, спрял, за да пропусне преминаващи пешеходци. Към този момент превозното средство, управлявано от С., се движело непосредствено зад него, като при спирането на МПС с рег.

№ *****, жалбоподателят не успял да реагира своевременно поради недостатъчното разстояние между двата автомобила. В резултат на това настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени материални щети върху двата автомобила – по предната броня на товарния автомобил „******“ и по задната броня на лекия автомобил „****“. Водачите имали разногласия относно обстоятелствата, при които било реализирано ПТП, поради което жалбоподателят подал сигнал на телефон 112. За да се избегне препятстването на движението по булеварда, двете превозни средства били преместени до пристигането на компетентните органи.

2

На местопроизшествието се отзовали свидетелите П. Ч. и Д. З. – полицейски служители при ОПП-СДВР, които установили двамата водачи и им предоставили за попълване декларации относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Свидетелят З. съставил протокол за ПТП с № 1874259 с приложена към него скица. Свидетелят П. Ч., на длъжност „младши автоконтрольор“ при Отдел „Пътна полиция“ СДВ, съставил срещу Е. И. С. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1097006/27.10.2023 г. за извършено от него нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения, а такива не са и допълнително наведени в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН началник сектор в ОПП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 23-4332-027328/13.11.2023 г., с което на основание 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП на Е. И. С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършеното от него нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. НП било връчено на 22.01.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. Д. Ч., Д. И. З. и Б. П. Я., обясненията на жалбоподателя Е. И. С. (кредитирани частично), както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – декларации от участниците в ПТП, протокол за ПТП № 1874259 ведно със скица към него, справка-картон на водача Е. С., заповед № 513з-4536/08.06.2021 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в длъжност.

От показанията на свидетелите Ч. и З., които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства по делото – в частност на протокола за ПТП, се установява извършване на нарушението и процедурата по съставяне на АУАН. Полицейските служители имат добре съхранен спомен от извършената проверка, като еднопосочно свидетелстват относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.

На следващо място, съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Я., от които се установява механизмът на реализиране на ПТП. Същият последователно и подробно описва възприетите непосредствено от него факти 3 и обстоятелства, като не са налице основания показанията на свидетеля Я. да се счетат за необективни или тенденциозни. Заявеното от него в хода на съдебното следствие изцяло съответства на декларацията, попълнена на място след настъпване на произшествието. Още повече, че видно от съставения протокол за ПТП щетите, установени по двата автомобила, съответстват да са получени при удар и при обстоятелства, съобщени от свидетеля Я..

Съдът не даде вяра на обясненията на жалбоподателя относно липсата на съприкосновение между двете превозни средства при завоя към магазин „Джъмбо“, респективно липсата на нанесени материални щети, доколкото същите категорично се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства по делото. Действително, налице са доказателства и за последваща ситуация след преместването на автомобилите, но същата не е предмет на разглеждане в настоящото производство, като съдът приема, че щетите по процесните ППС са причинени от първоначалното съприкосновение между тях, което е било със значително по-голям интензитет и е усетено като удар от свидетеля Я..

Посочените от жалбоподателя фактически положения, вменяващи причините за инцидента на другия участник в него, са неподкрепени с каквито и да било доказателства. С. твърди, че движещият се пред него автомобил е спрял рязко, но предвид възприемането му от страна на жалбоподателя непосредствено преди това по време на движение по бул. „България“, когато твърди, че е било налице неправомерно престрояване, както и обстоятелството, посочено лично от него в декларацията, че се е движил с ниска скорост от 20 км/ч, то той би имал възможност да реагира и да избегне удар, ако имаше разстояние между двата автомобила.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН. Твърденията в жалбата не са подкрепени с необходимите доказателства и категорично се опровергават и от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.

От протокола за ПТП се установяват нанесените на леките автомобили 4 щети в областта на предната, съответно - задната броня. Протоколът за ПТП е съставен непосредствено след настъпване на ПТП на местопроизшествието и полицейският служител е отразил в него констатираните на място щети по МПС. Местоположението на същите съответства на механизма на реализиране на ПТП.

Съдът кредитира изцяло наличната по делото писмена доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Видно от приложената по делото заповед № 513з-4536/08.06.2021 г. на директора на СДВР, актосъставителят П. Д. Ч. е бил оправомощен да извършва контролна дейност по ЗДвП и да съставя АУАН, а на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, началник на сектор в ОПП-СДВР „Административно обслужване“ е компетентен да издава наказателни постановления.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Възраженията в жалбата за наличие на неяснота относно действителния служител, който е подписал, респективно издал наказателното постановление, съдът намира за 5 неоснователни, тъй като във встъпителната част на НП се съдържа подробна индивидуализация на неговия издател, в това число с посочване на три имена, изпълнявана длъжност и структурно звено, като не е необходимо същите да бъдат отново възпроизвеждани и под подписа му. Не е налице каквото и да било съмнение, че именно издателят му е положил подпис върху съответния акт, като по същество доводите на жалбоподателя касаят извършено документно престъпление, за каквото няма каквито и да било данни по делото.

Неоснователни са и доводите в жалбата относно допуснато съществено процесуално нарушение при посочване на нарушените законови разпоредби.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че на водача С. е вменено нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, като е използвано общоприетото съкращение на Закона за движение по пътищата. Очевидно жалбоподателят е бил наясно относно нормативния акт, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност, предвид доводите в жалбата.

С оглед на това съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Относно възражението, че в наказателното постановление не се съдържат данни за лицето, претърпяло имуществени вреди от ПТП, следва да се отбележи, че данни за претърпялото имуществени вреди лице са лесно изводими от приложените към преписката материали, а и самият АУАН съдържа изрично препращане към тях, и по-конкретно – към протокола за ПТП, който съдържа обстойна индивидуализация на двамата участника в ПТП, управляваните от тях превозни средства, собствениците им и застрахователните им данни. Освен това нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП е формално и за съставомерността на деянието не се изисква причиняването на вреди, респективно не е необходимо същите да бъдат описвани в АУАН и НП.