Решение № 110 от 21.02.2019, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 110, 21.02.2019 год,

Гр.Търговище

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Женя Иванова , като разгледа докладваното от

Председателя гр.д. № 518 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.357 и сл. от КТ. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука в общ размер на 28 230.34 лв., и чл.224 от КТ за обезщетение за неизползван отпуск в размер на 246.07 лв.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника на длъжност „монтажник хладилни и климатични инсталации“ от 31.10.2013 год., като на 19.05.2016 год. при изпълнение на трудовите си функции е претърпял злополука, при която са му причинени телесни увреждания, като в молбата са изложени подробно обстоятелства относно механизма на настъпване и вида на уврежданията, както и предприетото лечение, като се твърди, че и към момента ищеца търпи болки и страдания в следствие на тези увреждания, както и че изпитва негативни емоции от това, че заради увреждането не се чувства пълноценен, не може да работи работа, свързана с физически усилия и разчита на издръжката на родителите си. Ищеца твърди в молбата, че след злополуката му е оказван натиск от страна на ответника, бил заплашван от работодателя с дисциплинарно уволнение, което го принудило да подаде молба за напускане и трудовия му договор бил прекратен със Заповед № 18/11.07.2017 год., в която ответника не бил посочил дължимо се обезщетение по чл.224 от КТ и не му е заплатил такова. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, в качеството му на работодател да му заплати обезщетение по чл.200 от КТ за претърпени в следствие на трудовата злополука имуществени вреди в размер на 1286.54 лв., която сума представлявала разликата между дължимото трудово възнаграждение и изплатеното от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 19.05.2016 год. – 13.05.2017 год., 1636 лв., която сума представлявала разходи за лечение, пропуснати ползи в размер на 5061.73 лв. за периода 13.05.2017 год., когато е изтекъл последния болничен до подаване на исковата молба и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и да му заплати обезщетение за неизползван отпуск по чл.224 от КТ в размер на 246.07 лв., ведно със законната лихва от подаване на молбата. Претендира присъждане на разноски в производството. В съдебно заседание поддържа предявените искове.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника. Същия оспорва изцяло предявения иск по чл.200 от КТ и по основание и по размер, като твърди, че вина за настъпилата злополука има изцяло ищецът, който е проявил груба небрежност и непредпазливост, нарушавайки нормативно определени правила за работа и пренебрегвайки изискванията за безопасност, въпреки че е бил запознат с тях и му е проведен инструктаж, в следствие на което е настъпила злополуката, което обуславя намаляване отговорността на ответника. Ответника оспорва и размера на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди частично, за неимуществени вреди и пропуснати ползи изцяло, считайки, че същия е завишен и не отговаря на критериите за справедливост. Оспорва и предявения иск по чл.224 от КТ, като твърди, че дължимите обезщетения по чл.224 от КТ за изплатени на ищеца, а по отношение обезщетението за неизползван отпуск за 2013 год. се позовава на изтекла давност. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.

Третото лице-помагач на ответника е представило писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В отговора е изразено становище за неоснователност на предявения от ищеца иск по чл.200 от КТ, като е заявено, че третото лице е имало договор за доставка на оборудване, без монтаж с ответното дружество през 2015 год., но той е касаел само изградените към него момент етажи в обекта, но не и етажа на който е настъпила злополуката. Третото лице твърди, че етажа на който е настъпила злополуката е бил отделен с врата, гипс картон, предпазен парапет и червено-бяла лента, тъй като на него не се е работило и не е следвало представителя на ответното дружество и ищеца да се намират на този етаж. Освен това се твърди, че дружеството не е възлагало на ответника да извършва оглед предвид бъдещо договаряне, ответника не е уведомил третото лице за действията си на датата на злополуката, нито , че негови работници ще бъдат на обекта. С оглед на това счита, че не носи отговорност за злополуката и моли иска да се отхвърли. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното : Безспорно е по делото, че ищеца е работил при ответника по трудов договор на длъжност „монтажник хладилни и климатични инсталации“ от 31.10.2013 год., както е и безспорно, че към май 2016 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. От приложената по делото преписка на НОИ ТП-Търговище се установи, че на 19.05.2016 г. ищеца и управителя на ответното дружество са пристигнали в хотел „Чойс“, обект на дружеството-трето лице по делото в гр.Шумен за да извършат оглед и замервания за предстоящ монтаж, като ищеца е придържал медна тръба, която управителя на дружеството режел, като при това придържане е стъпил върху гипсокартон, разположен на пода на етажа, на който двамата са се намирали и затварял дупка към долния етаж, при което стъпване пропада на долния етаж и получава наранявания в областта на подбедрицата на десния крак. Безспорно е между страните, че след злополуката е извикана линейка и ищеца е откаран в болница в гр.Шумен. Видно от приложената по делото епикриза в следствие на удара на ищеца са причинени множество счупвания на подбедрицата закрито в дясно, което е наложило оперативно лечение за открито наместване на фрактурата, с поставяне на два компресивни винта и неутрализираща ъгловостабилна плака с 6 отвора, като ищеца е престоял в болничното заведение от 19.05.2016 год. до 25.05.2016 год., след което е изписан за домашно лечение. От приложените по делото болнични листи се установи, че ищеца в следствие на получената травма е бил временно нетрудоспособен и е ползвал отпуск поради това от 19.05.2016 год. до 13.05.2017 год. От приложените по делото ЕР на ТЕЛК, последното от 13.07.2017 год. е видно, че ищеца в следствие на полученото счупване е с 10% трайно намалена работоспособност, като за начална дата на инвалидизацията е посочена дата 14.05.2017 год., а срока е бил определен на две години до 01.07.2019 год., като с решението са дадени и противопоказанията при условия на труд : физическо натоварване и неблагоприятен микроклимат. С разпореждане № 7/13.07.2016 г. на НОИ ТП-Търговище, за което не се спори, че е влязло в сила е прието, че полученото от ищеца увреждане на здравето е станало през време, във връзка, по повод на извършваната работа и в интерес на работодателя, поради което и на осн. чл.55,ал.1 от КСО е призната за трудова злополука.

При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Така предвидената отговорност на работодателя се различава от общата гражданска деликтна отговорност, тъй като е с много по-широк обхват и възникването й не е обвързано с виновно поведение, както от страна на работодателя, така и от страна на негови служители. В този смисъл е и трайно установената и задължителна съдебна практика на ВКС. Отговорността на работодателя произхожда от принципа, че комуто са вредите, нему са и ползите и в този смисъл, след като работодателят експлоатира работната сила на работника, следва да понесе отговорността за настъпили за последния вреди във връзка с изпълнението на трудовото му задължение. За да носи работодателят така предвидената отговорност, следва да се докаже по безспорен начин наличието на трудово правоотношение между него и пострадалия работник, настъпване на увреждане на работника при трудова злополука или професионално заболяване и причинно-следствена връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност или смърт.

Както беше посочено по-горе не се спори по фактите,че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, че на 19.05.2016г. ищеца е получил увреждания по време на работа, при и по повод изпълнение на задълженията си, както и че е на лице причинно-следствена връзка между уврежданията, получени от ищеца на 19.05.2016 г. и продължаващата временна неработоспособност, както и че злополуката има характер на трудова злополука, което е установено по съответния ред. Не се спори между страните и относно механизма на настъпване на злополуката.

По делото е спорен размера на претендираните от ищеца вреди, като ответникът е заявил, че само и единствено ищеца има вина за настъпилата злополука, изразяващо се в проявена от работника груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, поради което счита, че следва да бъде намалена неговата отговорност. Ответника е заявил, че ищеца в момента на злополуката не е ползвал защитно облекло - предпазни ръкавици и очила, което било нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, освен това не бил положил дължимата грижа да огледа мястото на работа, въпреки устния инструктаж на работодателя и факта, че обекта е бил все още в строеж, като счита, че при полагане на такава грижа ищеца би могъл да установи, че пода е недовършен и да избегне стъпването върху гипсокартона, а от там и да избегне злополуката. Съдът след обсъждане на събраните по делото доказателства счита, че наведените от ответника твърдения са неоснователни. Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл.

201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл.

201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита,че не е на лице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ доколкото нито се твърди,че ищеца умишлено е причинил уврежданията, нито се събраха доказателства в тази насока и в този смисъл отговорността на ответника, в качеството му на работодател на ищеца не може да бъде изключена. Отговорността на ответника не може да бъде изключена независимо, че същия видно от приложените по делото писмени доказателства е осигурил на ищеца лични предпазни средства и работно облекло, съобразно изпълняваната от него работа и е провеждал както първоначален, така и периодичен инструктаж на своите работници по безопасност на труда. Тук следва да се отбележи, че в настоящия случай е без значение, обстоятелството дали ищеца е ползвал предвидените и предоставените от работодателя лични предпазни средства и облекло, които са ръкавици, очила, гащеризон, доколкото при установения механизъм на настъпване на злополуката, те не биха предпазили ищеца от травми при падане от високо.

Предвид установената фактическа обстановка и доказателствата, събрани в производството съдът счита, че не е на лице и предвидената в чл.201, ал.2 от Кодекса на труда хипотеза на намаляване на отговорността на работодателя по следните съображения:.