Решение № 7845 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7845 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Димитър К. Демирев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100507232 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 6099 от 07.04.2025 г., постановено по гр. дело № 45262/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Й. М. Б.а и М. М. Б. положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК за признаване за установено, че Й. М. Б.а дължи на ищеца сумата от 1427,83 лв., главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за недвижим имот - мансарден апартамент на две нива, находящ се в гр. София, ул. ****, както и сумата от 343,47 лв., лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г., а М.

М. Б. дължи на ищеца 1427,83 лв., главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за посочения по-горе недвижим имот, както и сумата от 343,47 лв., лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2023 г. по гр.д. № 64406/2023 г. по описа на СРС, 75 състав.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че по делото се доказва наличие на 1 облигационно правоотношение между страните, доколкото ответниците са били собственици на апартамента през процесния период съобразно приетите писмени доказателства. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемите Й. М. Б.а и М. М. Б. не са подали отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание чрез упълномощения им процесуален представител изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззивника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно поради следните съображения:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства (нотариални актове, общи фактури, списък към протокол от ОС на ЕС) се установява, че процесното топлоснабдено жилище с абонатен номер при ищеца 347260, находящо се на 2 адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. ****, мансарден апартамент на две нива, е било собственост на С.М.П., която на 08.02.2005 г. го е дарила на малолетните си тогава деца Й.

М. Б.а и М. М. Б., а със същата сделка си е запазила в своя полза пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. Ответниците Й. и М. Б.и са продали апартамента на 15.04.2021 г., т.е. през процесния период от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. същите са били съсобственици на топлоснабденото жилище при равни квоти (при липса на други данни – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС), а титуляр на вещно право на ползване върху имота е било трето лице – С.М.П.. Във връзка с възраженията във въззивната жалба доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 192 ГПК пред настоящата инстанция е уважено и е изискана цитираната във въззивната жалба декларация за отказ от вещни права с вх. № 48900/30.07.2019 г., но от приетия официален препис от същата е видно, че с тази декларация С.М.П. е направила на основание чл. 100 ЗС валиден отказ от правото си на ползване, учредено върху друг имот – поземлен имот с идентификатор *** и построената в него двуетажна жилищна сграда, находящи се в кв. ****, поради което не може да се приеме, че за процесния период апартаментът в кв. **** е бил свободен от вещни тежести.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В мотивите на Тълкувателното решение изрично е разгледана хипотезата, при която топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, което след развода се ползва само от единия от бившите съпрузи. В този случай, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди 3 освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Идентична е хипотезата при едновременно наличие на собственик и вещен ползвател върху имота, в който случай следва да се приеме, че задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна енергия е лицето, което изрично е заявило възникване на облигационни отношения с топлопреносното предприятие, като е подало молба-декларация за откриване на партида на негово име.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в настоящия случай потребител на топлинна енергия в процесния имот за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2021 г. е била вещният ползвател С.М.П. – видно е, че партидата за жилището в топлопреносното предприятие е открита на нейно име още от придобиването на имота от нея през 1999 г., когато по силата на закона и придобитото право на собственост между това лице и топлофикационното дружество е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. След дарението на апартамента в полза на ответниците последните не са изявили воля за сключване на договор с ищеца, като не са подали молба за откриване на партида на тяхно име – същата е останала на името на вещния ползвател П., която се е подписвала и на главния отчет от 07.06.2021 г. за процесния период. Следователно, облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия е продължило да действа между ищцовото дружество и титуляра на вещно право на ползване, а ответниците са били голи съсобственици на вещта през процесния период и не се явяват задължени лица за заплащане на стойността на потребената в жилището топлинна енергия при липса на данни за изявена от тях воля за сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване на цитираните по-горе тълкувателни разяснения, настоящият въззивен състав намира, че по делото са налице доказателства за възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известните общи условия единствено с вещния ползвател С.М.П., на името на която е открита партида за топлофицирания имот, като само тя дължи стойността на потребената енергия за цялото жилище. Ето защо предявените срещу съсобствениците Й. М. Б.а и М. М. Б. искове за стойност на потребена топлина енергия и лихва за забава се явява неоснователни и следва да се отхвърлят.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемите имат право на разноски за въззивната инстанция, но предвид липсата на доказателства такива да са били действително направени съдът не дължи присъждането им.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6099 от 07.04.2025 г., постановено по гр. дело № 45262/2024 г. по описа на СРС, 75 състав.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5