Определение № 1383 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1383 гр. Варна, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500556 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.396, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Веста имоти“ ООД, с ЕИК 203092041, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Бъгстон“ №25, ет.6, ап.9, действащо чрез адв.Б. Д., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“София“ № 24, ет.1, против Определение №711/17.01.2023г. постановено по ч.гр.д.№20223011011439 по описа на РС Варна, с което по реда на чл.398, ал.2 от ГПК е допусната замяна на наложената за обезпечение на иск с правно основание чл.92 от ЗЗД на жалбоподателя, против И. К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Т., ул.“Св.Св. К. и М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“ №17Б-партер чрез адв.Т. Т., за заплащане на неустойка в размер на 1000 евро, обезпечителна мярка “Възбрана“ върху собственият на ответника Апартамент №Б4, находящ се в гр.В., ул.“А. Г.“ №**, ет.*, с идентификатор *****.****.****.*.*, до размера на исковата претенция при условията на парична гаранция в размер на 780лв., като на основание чл.398, ал.3 от ГПК е отменена възбраната и е допуснато обезпечение чрез “Залог в пари“ за сумата от 1955.83лв.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като случая замяната е с вложена парична сума само за размера на главницата по иска и не покрива лихвите върху вземането, както и разноските във всички инстанции. Поддържа се, че допускането на замяна препятства реализирането на основната функция на обезпечението да гарантира изпълнението на евентуално позитивно решение за ищеца и то при положение, че от последният е внесена гаранция в размер на много повече от 10 % от претендираната главница. Поддържа се, че въпросната замяна не е съобразена с факта, че не е постановено връщане на гаранцията, въпреки че е отменено обезпечението, за което тя е определена. Поддържа се още, че ответникът е заявил, че желае да се разпореди с 1 имота, служещ като обезпечение, поради което и при едно позитивно за ищецът решение, той няма да има, срещу какво да насочи изпълнението си. Ето защо се моли за отмяна на обжалваното определение.

От ответникът по жалбата е постъпил отговор, с които се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени подробни съображения. Моли се съдът, да постави съдебен акт, с който да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В производство по ч.гр.д.№ 20223011011439 по описа на РС Варна, е подадена молба от “Веста имоти“ ООД за обезпечаване на предявеният от страната осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, против И. К. И., за заплащане на неустойка в размер на 1000 евро, чрез налагане на възбрана върху собственият на ответника Апартамент №Б4, находящ се в гр.В., ул.“А. Г.“ №**, ет.*. Така поисканата обезпечителната мярка е наложена при условията на внесена от ищеца парична гаранция в размер на 780лв.

По молба на ответника и при наличие на доказателства за внесена по особената сметката на съда сума в размер на 1955.83лв., която се явява левовият еквивалент на претендираните 1000 евро, с атакуваното определение е допусната замяна обезпечението със залог върху внесената сума, като е отменена наложената възбрана.

При тези данни настоящият състав на въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, тъй като на първо място допуснатото обезпечение е предназначено да гарантира единствено реализиране на вземането за главница, която е предмет на претенцията. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че интересите му са накърнени, доколкото не е обезпечена възможността да реализира лихви и деловодни разноски, защото изначално обезпечението не покрива този тип евентуални бъдещи вземания.

Неоснователни са и оплакванията, че при постановяване на обжалваният съдебен акт не е отчетено наличието на внесена гаранция в размер на много повече от 10 % от претендираната главница, тъй като предвиденият в чл.398, ал.2 от ГПК ред за замяна на вече наложено обезпечение със залог, не държи сметка за условията, при които е допуснато обезпечението. От значение е единствено дали се касае за обезпечение на оценим в пари иск и съответства ли му внесеният от ответника размер на залога. В случая тези две предпоставки са налице, поради което правилно е допусната замяната, още повече, че възможността за разглеждане въпроса за адекватността на размера на гаранцията, е окончателно приключила, тъй като определението за допускане на обезпечението, не е 2 атакувано в тази му част.

По отношение на оплакванията, че въпреки отмяната на възбраната, не е постановено връщане на гаранцията внесена от ищеца, следва да се има предвид, че отмяната е постановена на основание изричната разпоредба на чл.398, ал.3 от ГПК, а не при условията на чл.402 от ГПК в хипотезата, на която норма е допустимо да се иска освобождаване на внесената гаранция по реда на чл.403, ал.2 от ГПК

В заключение настоящият състав на съдът, намира, че частна жалба, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №711/17.01.2023г. постановено по ч.гр.д.№20223011011439 по описа на Районен съд Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3