Решение № 19412 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19412 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110141363 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Р. В. срещу з, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ за заплащане на сумите, както следва: 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания от телесни увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.02.2024 г. в гр. София, поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил ** с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована от з, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и 35 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – разходи за закупуване на цирвикална мека шийна яка, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.02.2024 г. в гр. София, поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил ** с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована от з, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените права с твърдения, че на 29.02.2024 г. в гр.

София, в платното за локално движение на д настъпило ПТП, поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил ** с рег. № ** – Б. Г. В., който при включване в движението не пропуснал управлявания от ищеца лек автомобил **, с рег. № **. Поддържа, че към тази дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента бил ответникът. Навеждат твърдения, че в резултат на ПТП му били причинени телесни увреждания – контузия на гръдния кош, контузия на раменния пояс и мишницата, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, вследствие на които не могъл да изпълнява своите трудови задължения, изпитвал постоянни силни болки в травмираните области, придружени с непрестанно гадене и главоболие, нездрав сън. Сочи, че във връзка с настъпилия инцидент претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени във връзка 1 лечението му разходи за закупуване на цирвикална мека шийна яка. Ищецът поддържа, че на 13.03.2024 г. предявил пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени и имуществени вреди, като застрахователят не платил обезщетение. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който изразява становище по неоснователността на предявените искове. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на застрахования при него водач, както и настъпването на твърдените вреди и причинно-следствената връзка между тях и процесното произшествие. Релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който бил без поставен предпазен колан. Моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

СРС, II ГО, 74-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя – ответник.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки, като вината на делинквента се предполага – по арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване, а ответникът трябва да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца, както и обстоятелствата на които основава възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 29.02.2024 г. в гр. София, в платното за локално движение на д е настъпило ПТП между лек автомобил **, с рег. № **, управляван от Б. Г. В., и лек автомобил **, с рег.

№ **, управляван от ищеца А. Р. В., както и че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил **, с рег. № **, е била покрит застрахователен риск от ответника з по договор за задължителна за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/**. Посочените правнорелевантни обстоятелства се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.

Не е спорно по делото още, че ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно 2 дружество, което обстоятелство е видно от приетите писмени доказателства – застрахователна претенция /л. 15 и сл./ и известие за нейното доставяне /л. 19/.

Следователно спорът по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по прекия иск на ищеца, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на вземането за обезвреда.

За установяване на спорните обстоятелства по делото е представени писмени доказателства – протокол за ПТП № **/29.02.2024 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО с № 046161 от 29.02.2024 г., амбулаторен лист № 24060807Ф924 от 29.02.2024 г. и амбулаторен лист № 24060С081272 от 29.02.2024 г., издадени от УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ ЕАД, болничен лист с № Е20233145131 от 01.03.2024 г., издаден от „**“ ЕООД, фактура № 4000003041/ 01.03.2024 г., издадена пот **, както и са събрани гласни доказателства и са приети заключения на съдебна автотехническа и медицинска експертиза.

Представеният Протокол за ПТП № **/29.02.2024 г. е съставен от полицейски служител при отдел „Пътна полиция“ на СДВР, който видно от нанесената информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. В протокола са обективирани данни, че ПТП се е състояло 29.02.2024 г. в гр. София, в района на локалното платно на д пред сградата на „Интерпред“, с участието на лек автомобил **, с рег. № **, управляван от Б. Г. В., и лек автомобил **, с рег. № **, управляван от ищеца А. Р. В.. Съгласно отразените обстоятелства по настъпването на произшествието и скица на същото, водачът В. при излизане от подземен паркинг не пропуснал и реализирал съприкосновение с лек автомобил **, с рег. № **, движещ се в локалното платно на д. В протокола подробно са описани установените видими материални щети по двете превозните средства.

Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на възложените му законови правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата и място на инцидента, както и видимите вреди по всеки от участвалите в него автомобили. По отношение на обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като в тази част представлява заключение относно факти, които съставителят му не е възприел пряко. Ето защо, съдът анализира същите във връзка с останалите доказателства по делото.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Б. Г. В. – водач на участвалия в ПТП-то лек автомобил **, с рег. № **. Свидетелят дава показания, че е предприемал маневра за излизане от паркинг с посока на движението към Парк-хотел Москва, като в момента на потегляне от спряно състояние възприел идващия отдясно автомобил, след което натиснал спирачката. Свидетелства, че сблъсъкът е настъпил в шофьорската врата на другия автомобил, като управляваното от него МПС ударило същия с предна дясна страна. Между двамата водачи нямало спор за вината. Посочва, че другият водач му казал, че си е ударил главата, но нямал видими травми и не била извикана линейка.

3

Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.

Анализирайки същите, съдът намира, че те отразяват поведението на водача на лек автомобил **, с рег. № **, именно по начина, отразен в протокола за ПТП.

Свидетелските показания се подкрепят и от констатациите на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което в заключението си е приело идентичен механизъм на настъпване на процесното произшествие. Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото съдът кредитира същите като достоверни.

От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се изяснява, че механизмът на ПТП-то е следния: лек автомобил **, с рег. № **, с водач А. Р. В., се движи по локалното платно на д по посока на ул. **, като при достигане на сградата на „Интерпред“, лек автомобил **, с рег. № **, с водач Б. Г. В., предприема маневра за включване в локалното платно на д от изхода на паркинга на „Интерпред“, като не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил „**“, в резултат на което реализира ПТП, като го удря в лявата страна. Експертът посочва, че причината за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер, а именно: непропускането на движещия се по пътя с предимство лек автомобил **, с рег. № **, от страна на водача на лек автомобил **, с рег. № **. Изяснява се, че лек автомобил **, с рег. № **, е снабден с предпазни колани за всички седалки, като употребата им намалява риска от травми, без да ги изключва напълно. Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ намира, че следва да ги кредитира, тъй като последното е изготвен обективно, компетентно и добросъвестно.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил **, с рег. № **, който при излизане от паркинг е реализирал сблъсък с движещия се по локалното платно на д лек автомобил **, с рег. № **. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на Б. Г. В. се явява в нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, която вменява задължение у водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Съгласно посочената разпоредба водачът В. е бил длъжен, а в случая е имал и обективната възможност, видно от дадените от същия показания, че преди предприемане на маневрата е спрял управлявания от него автомобил, да възприеме пътната ситуация, съобразявайки наличието на движещо се по локалното платно на д друго МПС, да пропусне същото, след което да извърши безопасно предприетата маневра за завиване наляво, без да се стигне до съприкосновение между двата автомобила.