Решение № 51 от 17.03.2025, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Разград, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253300500125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба с вх. № 03393/10.02.2025 г., уточнена с молба с вх. № 03408/10.02.2025г., и двете по описа на ЧСИ Г.С., рег. № 912, изходящи от длъжника Б. Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ************ срещу РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ по чл. 460 от ГПК от 07.02.2025 г. по изп. дело № 20239120400599 по описа на ЧСИ Г.С., с рег. № 912, район на действие Окръжен съд – Разград, в ЧАСТТА за сумите разпределени на взискателя Н. Й. П., ЕГН **********.

Жалбоподателят твърди се, че в разпределението ЧСИ не е отчел извършеното от страна на взискателя прихващане със сумата от 7 500 лв. считано от 26.01.2024г. Прилага Уведомление от взискателя до длъжника. В същото взискателят е посочил, че поради неизпълнение от страна на длъжника на Спогодба от 21.04.2023г. по т. 2.1. и 2.2., на осн. т.6 взискателят едностранно разваля спогодбата, на осн. чл. 87, ал.2 ЗЗД. Взискателят е уведомил длъжника, че прихваща платената до момента сума в размер на 7 500 лв., с насрещното вземане на взискателя за присъдени разноски лихви и главница по гр.д. № 7213/2022г. на РС – Варна. Прилага и вносна бележка от 21.04.2023г. за преведена от длъжника в полза на взискателя на сумата от 7 500 лв. с посочено основание „Първа вноска по спогодба от 21.04.2023г.“ Искането към съда е да отмени извършеното от ЧСИ разпределение, в 1

ЧАСТТА за сумите към взискателя Н. Й. П., като извърши ново разпределение по реда на чл. 136 ЗЗД, като приспадне сумата от 7 500 лв., дължима по издаден ИЛ по гр.д. № 7213/2022г. на РС – Варна.

В срока по чл. 436, ал.3, изр.1 ГПК взискателят Н. Й. П., чрез пълномощника си адвокат Людмил Валентинов Петков от ВАК, е депозирал становище за неоснователност на жалбата. Не оспорва, че е получил сумата от 7 500 лв., като твърди, че същата е получена по развалено по вина на длъжника споразумение. Въпреки това, разпределението не е неправилно, тъй като длъжникът не се е позовал до разпределението на извършеното прихващане. Длъжникът до момента е нямал процесуална позиция, че не признава развалянето на споразумението, респ. като последица не признава и извършеното прихващане, т.к. твърди, че към момента действието на споразумението не е прекратено. Акцентира, че длъжникът е ответник по гр.д. № 8056/2023г. на ВРС, по което съдебН. акт все още не е влязъл в сила, но е потвърден по ВГД № 2164/2024г. на ВОС /в тази връзка издаден и приложен по изп. дело изпълнителен лист на база на въззивно осъдително решение/, поради неизтекъл срок за обжалване пред ВКС. По това дело водено между настоящите страни, длъжникът в качеството на ответник, е оспорвал обстоятелството по развалянето на въпросното споразумение. При условие на евентуалност, в случай че съдът прецени, че следва да извърши ново разпределение, се моли да бъде съобразено правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, както и да се съобрази новият изпълнителен лист, който са представили и се включи това вземане в разпределението. Сочи, се че длъжникът с не приспадане на сумата от 7 500 лв. не е ощетен в ни най-малка степен, тъй като събраната по делото сума към момента не е достатъчна да покрие дължимите към взискателя разноски, лихви и главница, като ако решението по гр.д. № 8056/2023г. на ВРС потвърдено по ВГД № 2164/2024г. на ВОС влезе в сила, то взискателят ще има и вземане за присъдените разноски в производството.

Поддържа, че процесното разпределение е извършено законосъобразно при спазване на всички императивни разпоредби. Искането към съда е да остави жалбата без уважение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК, Разписка към Договор за прана помощ за заплатено адвокатско възнаграждение. Представя и Решение № 122 от 10.02.2025 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2164/2024 г., Решение № 1246 от 11.04.2024 г. на РС - Варна по гр. д. № 8056/2023 г., извлечение от отговор на искова молба по чл. 131 ГПК подаден от длъжника в качеството му на ответник по гр. д. № 8056/2023 г. на ВРС и Решение № 3982 от 15.12.2022 г. на РС - Варна по гр. д. № 7213/2022 г.

Останалите взискатели – Банка ДСК АД и Държавата, чрез НАП ТД на НАП-Варна, не са подели писмени възражеН. в срока по чл. 436, ал.3, изр.1 ГПК.

В депозираните по делото по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК мотиви ЧСИ намира жалбата за неоснователна по съображеН.та, изложени в тях.

2

Разградски окръжен съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20239120400599 по описа на ЧСИ Г.С., с рег. № 912, район на действие Окръжен съд - Разград, е образувано на 23.06.2023 г. по молба на взискателя Н. Й. П. срещу длъжника Б. Р. Ш. с искане за принудително събиране на суми по изпълнителен лист № 244 от 26.01.2023 г. от Районен съд Варна въз основа на влязло в сила на 06.01.2023г. Решение № 3982 от 15.12.2022г. по гр.д. № 20223110107213/2022г. по описа са Районен съд – Варна срещу Б. Р. Ш. С ЕГН ********** за сумата от 15 000 лв.

/частичен иск от сумата 30 000 лв./ за погасяване на задължение от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 100 лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

По изпълнителното дело е извършена публична продан на апартамент САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА е идентификатор *** 8.1.12, с адрес: град Кубрат, улица Цар Освободител № 20, вход Б, етаж 3, апартамент № 6, приключила с влязло в сила на 29.05.2023 г. постановление за възлагане.

Имотът е възложен срещу заплащане на сума от 61 050 лв., която сума е и разпределена и е обжалвано от длъжника.

Изготвено е и предявено на страните и на другите присъединени взискатели — Банка ДСК АД /в полза на което е вписана договорна ипотека върху имота/, НАП, както и Н. Й. П. по повод вписана обезпечителна заповед по гр.д. 8056/2023г. но описа на PC-Варна, с която е допуснато обезпечение на иска до размера на исковата молба от 15,000.00 лв., чрез налагане па възбрана на продадеН. имот.

В развитие на изпълнителното производство, по изпълнителното дело с Молба вх.№ 6016/21.02.2025. г. от Н. Й. П. е представен изпълнителен лист по ВГД 2164/24 г. на ОС-Варна за сумата от 15000 лв. главница по същия деликт, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2018 г., което вземане е обезпечено с вписаната обезпечителна заповед по гр.д. 8056/2023 но описа на РС-Варна.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство и в рамките на законоустановеН. срок за обжалване по чл. 462, ал. 2 от ГПК . Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, поради което е процесуално допустима.

За извършване на разпределението и предявяването му длъжникът и всички взискатели е извършено надлежно уведомление.

Настоящият въззивен състав намира жалбата за неоснователна, поради следните съображеН.:

3

Разпределението по чл. 460 от ГПК намира приложение в случаите, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Разпределението следва да се извършва при спазване реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД.

Разпределението е акт на съдебН. изпълнител, с който той определя кои притезаН. подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнителното дело за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. При извършване на разпределението съдебН.т изпълнител първо заделя суми за изплащане на вземаН.та, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а при наличие на остатък, същият се разпределя между останалите кредитори по съразмерност.

Съгласно задължителните указаН. дадени с Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г., по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакваН.та в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Единствената служебна проверка, която съдът извършва е дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

С подадената от длъжника жалба съдът не е сезиран с твърдение за незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 от ГПК, което да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, нито 4) да е допусната грешка в пресмятането на сумите. В този смисъл съдът дължи да провери законосъобразността на разпределението с оглед на това дали съдебН.т изпълнител е конституирал присъединените по право кредитори, като ги е включил в разпределението – чл. 458 и чл. 459 от ГПК. В т. 1 от мотивите на цитираното тълкувателно решение се посочва, че присъединяването по право на публичните вземаН. е от обществен интерес, а присъединяване по право на ипотекарН. кредитор е необходимо, тъй като с публичната продан на имота всички ипотеки върху него се погасяват, при жалба срещу разпределението съдът следва да провери дали тези кредитори са конституирани. Доколкото цялото дело се изпраща на съда, съдът може да извърши проверка дали съдебН.т изпълнител е изпълнил задължеН.та си по чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК да уведоми НАП, както и дали е направил справка в Службата по вписваН.та за наличие на ипотеки. С оглед на изложеното и предвид, че присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителН. процес във фазата на разпределението, като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебН. изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 от ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право 4 взискатели.

Видно от удостоверение за наличието или липсата на публични задължеН., изискано от съдебН.т изпълнител длъжникът има публични задължеН.. СъдебН.т изпълнител правилно е присъединил по право Държавата, чрез НАП, като взискател по делото и в този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 458 от ГПК.

По делото са приложени доказателства за имотното състояние на длъжника, съгласно Справка за имотна партида на физическо лице, от която се установява наличието на вписана ипотека относно процесН. имот в полза присъединеН. взискател Банка ДСК АД. СъдебН.т изпълнител правилно е присъединил по право Банка ДСК АД, като взискател по делото и в този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 459 от ГПК.

Съдържащите се по делото писмени доказателства удостоверяват, че процесното разпределение е направено при спазване на изискваН.та на чл. 458 и чл. 459 от ГПК, в който смисъл са и задължителните указаН. по цитираното тълкувателното решение. Доколкото в жалбата няма въведени конкретни оплакваН. относно спазване реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, съдът не следва да вземе становище относно правилността на разпределението по реда на привилегиите, доколкото то не е оспорено, тъй като съдът ще излезе извън предметН. обхват на жалбата.

Единственото възражение на жалбоподателя е, че в разпределението ЧСИ не е отчел извършеното от страна на взискателя Н.

Й. П. прихващане със сумата от 7 500 лв. считано от 26.01.2024г.

Това възражение не може да бъде съобразено в настоящото производство по чл. 463 от ГПК, доколкото същото подлежи на разглеждане само в исков процес, с оглед спора между страните дали е развалена спогодбата по която взискателят е получил горепосочената сума и е извършил прихващане с процесното задължение на длъжника. Доводите за погасяване на дължими вземаН. не са предмет на обжалваното разпределение, а и се отнасят до съществуването и дължимостта им, с оглед на което могат да бъдат предмет разглеждане от съда в исково производство.