Решение № 19387 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19387 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110177661 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

28.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 77661/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.дящ се в гр. София, ул. „М.“ № 16, вх. В, ап. 17, аб.

№ ., като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1492,99 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 165,87 лева за периода от 15.09.2022 г. до 22.02.2024 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 54,94 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 10,62 лева за периода от 16.07.2021 г. до 22.02.2024 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове, тъй като ответника бил подал 1 възражение. Иска да бъде признато по отношение на ответника, че дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като претенцията се оспорва. Твърди, че не са ангажирани доказателства за собственост по отношение на процесния недвижим имот, както и за наличието на ограничено вещно право на ползване. Поддържа, че между страните не е налице облигационна връзка, като освен това липсвали доказателства, че за процесния имот е открита партида за доставка на топлинна енергия. Навежда доводи, че представеното по делото удостоверение за наследници не било актуално към момента на предявяването на иска, а освен това не било и доказателство за собственост. Излага съображения, че ако се приемело наличието на собственост, то от доказателствата по делото се установявало, че топлоснабдяването било прекъснато през 2024 г. Твърди, че с оглед доказателствата по делото ответника не бил изпълнил чл. 63 от ОУ, като ищецът обаче също бил неизправен и не бил изпълнил задълженията си да спре топлоснабдяването на имота. Поддържа, че не било ясно за процесния период кой е бил собственик на имота, съответно как и дали е доставяна топлинна енергия. Инвокира доводи по отношение на приложимите общи условия за процесния случай. Развива съображения, че претендираните суми не били съответни на счетоводните записвания и издадените фактури. Твърди, че с оглед приложимите общи условия не се дължали мораторни лихви. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответникът да е приел изрично или чрез конклудентни действия наследството на наследодателят си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

2

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представено е Писмо от Столична община от 10.07.2019 г,., като се установява, че по отношение на имот, находящ се в гр. София, ул. „М.“ № 16, вх. В, ап. 17 няма данни за документ за собственост и данни продажбата му.

Приложено е Удостоверение за наследници изх. № 355/20.05.2015 г. за Иван Стоянов Н., като се изяснява, че последният е починал на 14.11.1998 г., като е оставил за наследници по закон Е. И. Н. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Донка Минчева Н.а (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).

Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в регистрите за гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо – и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В удостоверението длъжностното 3 лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В съдебните производства (вкл. особените такива) удостоверението за наследници е документ, който удостоверява кръга на наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства.. Тоест, ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за наследници или обратното – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г., ГК, І г.о. на ВКС; Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І ГО. Следователно удостоверението на наследници не е достатъчно единствено да се оспори по дата, но и съдържание, което не е направено в процесния случай, поради което следва по отношение на наследствените сукцесии да се цени от съда.

От молба-декларация (л. 20 в кориците на делото) се установява, че Е. И. Н. е поискал от „Т.С. ЕАД да му бъде открита партида и да му бъде доставяна топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „М.“ № 16, вх. В, ап. 17.

Молбата-декларация по правното си естество представлява оферта по смисъла на чл.

13 и чл. 14 ЗЗД, като след като ищецът е приел последната и е продължим да доставя топлинна енергия до процесния недвижим имот, то същата обективира съгласие за сключването на договор, вкл. с оглед постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.