Решение № 4763 от 31.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4763 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20231110204714 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Съдебното производство пред СРС е образувано по жалба на адв. Р., упълномощен от С. Х.

П., срещу наказателно постановление /НП/ № 42- 0000955/ 06.04.2021г., издадено от директор на РД”АА”, въз основа на Акт за установяване на административно наказание /АУАН/ №288089 от 19.03.2021г., съставен от И. И. Т.- инспектор при РД „АА“, с който констатира извършеното от С. Х. П. нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С обжалваното НП на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба 33 от 03.11.1999г. и 10лв. глоба за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на издаденото НП. По отношение на първото нарушение се твърди се, че е неправилно описано нарушението, като АНО визира изобщо липса на валидна карта за квалификация, а цифровата квалификация се отнася за непредставянето на документа. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП, към която препраща чл. 89, т. 4 от Наредбата предполага нарушението да е извършено от превозвача, а не от водача. Твърди се, че не е посочено пълното име на Наредбата, по която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По отношение на второто нарушение се излага, че липсва конкретизация, както в акта, така и в НП, коя от двете хипотези на нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се визира. Излагат се доводи и за некомпетентност на актосъставителя и АНО.

Твърди се и липса на доказателства за твърдяното нарушение и липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено. Според жалбоподателя АНО не е обсъдил 1 възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се адвокатско възнаграждение.

След подаване на жалбата е образувано НАХД №8706/2021г. по описа на 97 състав, НО на СРС, по което жалбоподателят е подпомаган от процесуалния си представител адв. Р..

Настоява се за отмяна на атакуваното НП, претендират се разноски (приложена е декларация за правна помощ и съдействие и списък с разноските за сумата от 370 лева).

Въззиваемата страна не се представлявала и не взела отношение.

В хода на това дело е проведено съдебно следствие, при което в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят. С Решение № 4303/14.11.2022г. по НАХД №8706/2021г на СРС обжалваното НП е потвърдено.

По касационна жалба на жалбоподателя в АССГ, е образувано касационно дело №11459/2022г на 7 касационен състав, който с Решение № 2023/29.03.2023г е отменил Решението на СРС и е върнал делото за ново разглеждане в СРС, от нов съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, пред настоящия състав на съда, като свидетел е разпитан отново актосъставителят. Разпитана в качеството свидетел е и М. Х. П.- управител на фирма „Амакс-8“ ООД и сестра на жалбоподателя. Приобщени допълнително са писмо на РД „АА“ Рег. №52-00-56-4748/7/18.06.2021г.; справка картон на водача С. Х. П.; Писмо на РД „АА“ Рег. №10-00-56-278/1/02.05.2023г. ведно с копие на АУАН №288098/ 19.03.2021 и копие на НП №42-0001331/ 20.05.2021г.

Съдът, като прецени събраните в хода на административно наказателното производство пред АНО доказателства и доказателствени средства: цитирания по- горе АУАН, възражение от М. П., копие на договор за лизинг №OSI1049/01.09.2020г.; Решение №12-РД-1759-00 от 18.09.2017г. на МОСВ, РИОСВ София; Заповед на СО №СОА 21-РД09-12/08.01.2021г.;

Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на МТИТС; Заповед №589/31.01.2020г. на ИА „АА“; длъжностна характеристика на актосъставителя и др., събраните на етап съдебно следствие по НАХД №8706/2021г на СРС; събраните на етап съдебно следствие по НАХД 4714/2023г на СРС, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2021г. около 10.30ч. жалбоподателят П. управлявал специален автомобил от категорията N3, марка “Даф” с рег. номер ***, собственост на „Стандарт Лизинг” ООД в област София, с. Долни Богров, по републикански път I-6, с посока на движение гр. Елин Пелин. Там бил спрян за проверката от свидетеля- инспектор И. Т. и колегата му А. Г., които извършили проверка на документите на товарния автомобил и водача му. Същите установили, че в момента на проверката водача е без карта за идентификация на водача, издадена по реда на издадена Наредба по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП и без контролен талон към свидетелството за правоуправление на МПС.

При така констатираните нарушения св. Т. съставил АУАН № 288089 от 19.03.2021г. и в него описал подробно фактическите констатации, като отразил и съответните правни норми, които счел за нарушени.

АУАН е съставен в присъствието на А. Г. Г.- очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН.

2

АУАН е съставен в присъствието и на С. Х. П., като му е предоставен за подпис и вписване на бележки и възражения. П. подписал документа и в графа за възражения отразил „не нямам“.

На основание чл. 44 от ЗАНН, но извън императивния 14 дневен срок до директора на РД „АА“ София от М. П. е подадено възражение срещу така съставения АУАН.

Въз основа на така издадения АУАН на 06.04.2021г. било издадено и процесното Наказателно постановление, с което при идентично фактическо описание на сочените нарушения и правна квалификация на жалбоподателя били наложени две глоби за отделните две административни нарушения в размер на съответно на 2000лв. и 10лв.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от АУАН и приобщената по делото Заповед и длъжностни характеристики. Ето защо в тази им част възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В атакуваното НП не е подложено на обсъждане възражението на П.. Това възражение, както бе посочено по- горе, е подадено извън указания в закона срок за възражение, а също така е от името на процесуално нелегитимно да обжалва акта лице, поради което АНО правилно не е го е обсъдил.

Този състав на съда намира, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилно описание на нарушението като се визира въпросът дали изобщо липсва валидна карта за квалификация или в конкретния момент не е представена. В процесния акт АНО изрично е написал, че „в момента на проверката“ нарушителят е без карта за квалификация на водача, издадена по наредба чл. 7б, ал.5 от ЗАвП, поради което са ненужни граматически интерпретации на употребените в процесното НП думи в тази насока. По отношение на второто вменено нарушение по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП (отм.) не стои въпросът за тълкуването на употребения предлог „без“ тъй като законът е пределно ясен (чл. 157, ал.1 от ЗДвП отм.), че при издаването на СУМПС на водачите се издава и талон, който е неразделна част от свидетелството и не стои въпросът дали му е издадено такова след като същия е предоставил на проверяващите СУМПС.

Следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав не споделя твърденията на жалбодателя, че в случая се предполага нарушението да е извършено от превозвача, а не от водача, тъй като разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба №33 е ясна и конкретна относно изискването при проверка водачът да представи поисканите документи, а именно карта за 3 квалификация на водача. Такова задължение не е вменено на превозвача.

Съдът счита за неоснователно и възражението, че не е посочено пълното име на Наредбата, по която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В процесното НП, а и в АУАН ясно е посочено, че се касае за „чл. 89, т. 4 от Наредба 33 от 03.11.1999г. на МТ“, което съдът намира за напълно достатъчно и конкретно и не остава неяснота за жалбоподателя.

В процесното НП адмнистративнонаказващия орган, а и в АУАН актосъставителя, не са разгледали обстоятелството дали ППС е натоварено и дали извършва превоз на товар в момента на проверката. В глава четвърта „Документи за извършване на обществен превоз на товари“ на Наредба №33, където е ситуиран чл. 89, т.4, за неизпълнение на която е санкциониран жалбоподателя, се предвиждат документи за извършване на превоз на товари, а в хода на административноказателната преписка, а в последствие и в хода на съдебното производство, не се събраха доказателства в процесния ден и час товарният автомобил да е осъществявал превоз на товар. Нещо повече, установено бе, че водачът на ППС – жалбоподателя, не е лице, назначено на трудов договор, което да изпълнява възложена му от работодателя работа, което е част от фактическия състав на текста, под който се търси отговорност за извършено нарушение. Във връзка с посоченото, настоящия състав на съда намира, че чл. 89, ал.4 от Наредба №33от 03.11.1999г. е неприложим и не неотносим към установената фактическа обстановка и съдът намира, че не може да се търси отговорност за извършено нарушение от жалбоподателя по този текст. При това положение, като намира, че деянието не е доказано от обективна страна, за съдът става безпредметно да се произнася по субективната страна на деянието. Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че и в тази насока би имал забележки, предвид липсата на каквито и да било мотиви в тази връзка, липсва дори голословно твърдение деянието да е извършено виновно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отмени посочената част от атакуваното НП като неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

В текстът на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (отм.), законодателят е предвидил, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Тук съдът намира, че е установено че жалбоподателят безспорно не е изпълнил това свое задължение, което се установява и от свидетелските показания на св. Т..

Този състав на съда намира за неоснователно посоченото възражение в жалбата, че липсва конкретизация, както в акта, така и в НП, коя от двете хипотези на нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се визира. Ясно и категорично в процесния акт е посочено, че водачът е санкциониран тъй като не е представил контролен талон към СУМПС, поради което не възниква никаква неяснота относно това коя хипотеза на текста е визирана.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като бидейки правоспособен шофьор, водачът на ППС е бил наясно, че управлявайки товарен автомобил без да разполага с контролен талон към СУМПС извършва нарушение на закона. Поради това съдът намира, че е осъществил нарушението като пряко е допуснал 4 настъпването нарушаването на установения правен ред, съзнавайки общественоопасния характер на деянието.

Размерът на глобата по този текст е определен правилно и справедлИ. от АНО, като поради фиксирания размер за съда не съществува възможност за нейното редуциране.

АНО се е произнесъл по приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът също счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като същото по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и за извършването му законодателят е предвидил определена санкция, отразяваща степента на обществената им опасност.

След издаване на обжалваното НП, което е станало на 06.04.2021г е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (обн. В ДВ бр. 67 от 2023 г.), като е отпаднало изискването водачите на МПС да носят освен СУМПС, и контролния талон към него. Тази ппомяна в закона се явява по-благоприятна за дееца, т.к. декриминализира деянието по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, Следва да бъде приложена разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН - Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя и обжалваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.