Решение № 74 от 16.11.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Перник, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джакалова като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600345 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 260006/ 23.03.2022 г., постановена по НОХД № 28/2019 год. по описа на районен съд Перник е призната подсъдимата Е. С. С. със снета самоличност и ЕГН, за НЕВИНОВНА в това, че на 05.09.2018 г. в ***, държала акцизни стоки /по см. на чл.4, т.1 вр. чл.2, т.2, вр.чл.12, ал.1, т.1 и т.З от Закона за акцизите и данъчните складове/ - 2,9660 кг тютюн на обща стойност 593,20 лева и обща стойност на дължимия, но невнесен акциз450,83 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл.28,ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия/, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно /след като е осъдена за друго такова престъпление с Присъда № 139/28.02.2017 г. по НОХД № 2236/2016 г. на Районен съд гр.Перник, в сила от 01.06.2017 г./, поради което и на основание чл.304 от НПК районния съд я ОПРАДАВА и /чл.305 ал.6 вр. чл.301 ал.4 от НПК/ Й НАЛАГА на основание чл.123 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.

/хиляда лева/ за извършено повторно административно нарушение по чл.64 ал.2, вр. чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, изразило се в това, че на 05.09.2018г. в ***, държала акцизни стоки /по см. на чл.4, т.1 вр. чл.2, т.2, вр.чл.12, ал.1, т.1 и т.З от Закона за акцизите и данъчните складове/ - 2,9660 кг тютюн на обща стойност 593,20 лева и обща 1 стойност на дължимия, но невнесен акциз- 450,83 лева.

Със същата присъда първия съд ОТНЕМА в полза на държавата на осн. чл.107 от Закона за акцизите и данъчните складове веществените доказателства по делото – 2,9660 кг. тютюн без бандерол – предмет на нарушение по този закон, намиращи се на съхранение в Първо РУ Полиция– Перник и ПОСТАНОВЯВА унищожаването им по съответния ред, след влизане на присъдата в сила.

Присъдени са и съответни разноски.

Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата. В жалбата се сочи, че от събраните по делото доказателства не било доказано по несъмнен начин авторството на престъпното деяние, а именно, че същото е извършено от С.. Правилно ПРС бил приел, че самото деяние не съставлява престъпление, а административно нарушение, но неправилно приел, че това деяние е извършено от подсъдимата. Преки доказателства в тази насока не били събрани, точно обратното, били събрани многобройни доказателства, че по време на извършване на деянието, подсъдимата се е намирала в дома си в тежко здравословно състояние.

Против така постановената присъда в срок е постъпил и въззивен протест. С него и писмено допълнение се иска да се отмени изцяло постановената присъда по НОХД № 28/2019 г. по описа на Районен съд - гр.Перник и да се постанови нова присъда, с която Е. С.

С. да бъде призната за виновна по повдигнатото й пред първоинстанционния съд обвинение.

В тази връзка се твърди, че доводите на районния съд относно чл.93 т.9 НК са неубедителни и неаргументирани.

Прокурора от ОП Перник поддържа подадения протест и моли да бъде уважен.

Подсъдимата лично и чрез адв.М. моли жалбата й да бъде уважена.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Е. С. С. е българка, с българско гражданство, *** образование, неомъжена, безработна, с адрес в ***. Същата е осъждана /с присъда № 800/14.11.2016 г. по НОХД № 1000/2016 г. по описа на Районен съд гр.Перник, в сила от 14.02.2017 г и с присъда № 139/28.02.2017 г. по НОХД № 2236/2016 г. по описа на Районен съд гр.Перник, в сила от 01.06.2017 г./.

Свидетелите Г. З.Б. и Д.В.В. са полицейски служители при сектор „***“ при ОДМВР- Перник. И двамата познавали подсъдимата по повод на службата си, като им било известно, че се занимава с продажба на стоки без бандерол и по специално тютюн. На 05.09.2018 г., около 14,40 часа, те се движили със служебен автомобил по ул.“***“ на *** с посока на движение към сградата на ОДМВР - Перник.

Автомобилът приближил пешеходната пътека, разположена непосредствено преди кръстовището на ул. “***“ и ул.“***“, като В. намалил скоростта, тъй като възприел пресичащият в същият момент пешеходец. В този момент и двамата свидетели видели, че 2 това била Е. С. С.. Последната пресичала пешеходната пътека от дясно на ляво /в посока към блок № ** на кв.“***“/ и носела пълна найлонова торба с логото на магазин „***“. Б. и В. различили формата на държаните в торбичката кутии и предположили, че това е тютюн.

Така те решили да извършат проверка. Междувременно в момента, в който възприела полицейските служители С. тръгнала да бяга в посока към блок № ** на кв.“***“. Св. В. обърнал автомобила в обратна посока и спрял, а Б. слязъл от автомобила и се затичал след С., която в същия момент завила покрай блока.

Следвайки я Б. видял, че подсъдимата хвърлила найлоновата торба през отворената врата на първия вход на блок № **, след което продължила да бяга в посока към центъра на ***. Преследването било преустановено.

Свидетеля Б. влязъл във входа на блока, където на пода видял носената малко преди от С. найлонова торба. За случилото се двамата свидетели докладвали в ОДЧ при Първо РУ- Перник, след което изчакали на местопроизшествието до пристигането на дежурната следствено- оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествие в хода на който била иззета найлоновата торба с надпис „***“ /обект 7 в протокола за оглед от 05.09.2018 г./, ведно със съдържащите се в нея общо 6 броя найлонови пликове, съдържащи ситно нарязана кафеникава на цвят листна маса със специфична миризма на тютюн /обекти № 1 - 6/. Било установено от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна експертиза, че съдържащите се в обекти № 1- 6 от протокола за оглед от 05.09.2018 г. са ситно нарязана кафеникава на цвят листна маса представлява годен за консумация тютюн, която може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и следователно попада в обхвата на продуктите, дефинирани като акцизни стоки и подлежи на облагане с акциз- “тютюн за пушене /за лула и цигари/“ по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 и т.З от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Съгласно същата експертиза общото нето тегло на същия тютюн е 2,9660 кг.

По делото е била изготвена и съдебно - икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че към инкриминираната дата- 05.09.2018 г. пазарната стойност на държаният от С. тютюн възлизала на 593,20 лева.

Така установената след самостоен анализ от въззивния състав фактическа обстановка съответства на възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е установил точно фактите.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към 3 решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените правни изводи са правилни.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена, при анализ на доказателствата който напълно се възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото преповтаряне.

Следва да се допълни, че районния съд не се е отнесъл безкритично по отношение на доказателствения материал и по специално от сочените от защитата доказателства целящи да осигурят алиби на С.. Напротив, контролираната инстанция им е отделила специално внимание, като е изложила доводи защо кредитира част от тях, а друга не. При това е отчетено неминуемото пристрастие на свидетелките И. С.- майка и К.В.приятелка на подсъдимата. Правилно съдът не е кредитирал показанята на последната, която твърди, че на инкриминираната дата цял ден е прекарала в дома на С. и последната въобще не е излизала. Тези данни са в пряко противоречие с твърденията на двамата очевидциполицейски служители. Показанията на последните се потвърждават изцяло и от показанията на Ц.Д., и от данните по извършения оглед на местопроизшествие.

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството на деянието.

В мотивите си първия съд е направил изключително подробен анализ на престъплението по чл.234 НК. Не се налага неговото преповтаряне.

Правилно е прието на следващо място, че основният разграничителен критерий между престъплението по чл.234, ал.1 НК и аналогичното административно нарушение по чл.123 ЗАДС е изискването случаят да е немаловажен. Преценката за това обстоятелство следва да изхожда от това, че немаловажността на случая се преценява по аргумент от противното на разпоредбата на чл.93, т.9 НК. Единодушна е съдебната практика, че при формирането на този правен извод стойността на предмета на престъплението не е единственият критерий за преценка на случая като маловажен.

И настоящият въззивен състав, като взе предвид доказателствената съвкупност по делото и отчитайки горните фактически обстоятелства и правната характеристика на престъплението по чл.234, ал.1 и 2 от НК прие, че деянието на подсъдимата е маловажен случай, поради което не е престъпление по чл.234 от НК, а административно нарушение по чл.64, ал.2 вр. с чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за което следва да бъде ангажирана административно-наказателната й отговорност на осн. чл.123, ал.1 от ЗАДС.

С оглед и предвидената административна отговорност по ЗАДС за деяние, изразило се в държане на акцизни стоки без бандерол, когато за това деяние може да се ангажира адм. отговорност по адм. закон, какъвто е ЗАДС настоящия състав счита, че за да е държането на акцизни стоки без бандерол престъпление по чл.234 от НК, следва паричната стойност на държаните акцизни стоки да не е под 2 МРЗ.

4

В настоящия случай, ниската парична стойност и дължим акциз на акцизните стоки и положителните характеристични данни за подсъдимата с единствени негативни данни предходните й осъждания, здравословното й и имуществено състояние, както и вида на засегнатите обществени отношения и незначителните вредни последици за приходната част на държавния бюджет и най-вече социалния статус на подсъдимата– самотна майка на непълнолетно дете, полагаща единствена грижа за отглеждането и възпитанието на детето й, обуславя извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случай на престъпление по чл.234 от НК.

С оглед на горното съдът правилно районния съд е постановил оправдателна присъда по отношение на подсъдимата, като я признал за невиновна по повдигнатото й обвинение за престъпление за престъпление по чл.234,ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.2, вр. с чл.28, ал.1 НК.

При определяне на адм. наказание, районен съд Перник е отчел всички обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.

Законосъобразна е присъдата на Пернишкия районен съд и в частта, с която се е разпоредил с веществените доказателства и разноски.